Проф. Велислав Минеков: `Не, България` и каламитетът на неграмотността
Къде е казусът на българското общество - нищо не върви в вярната посока, само че хората не престават да избират същите “лидери ”?
Къде е това общество? Къде е гражданското общество, поискало своите права? Колко са тези, които освен са поискали, само че и познават своите права? Кой прочете конституцията? Мизерия на съзнанието, непреодолимо османско завещание, неолитен инстинкт за оцеляване, зимнина в делви и буркани, джибри и сланина. Лидерите на сходна нация са задължени да заявяват органичната си дивотия и огледален примитив. Потури, байраци с калпаци и „ пусть всегда будет солнце “. Уродлива политическа перверзия, каламитет на неграмотността и безбрежна мизерия. Отчаянието е опрощение, искащият смяна е потвърден глупак и самовлюбен глупак.
Защо така наречен “гражданско общество ” в България като че е най-вече в обществените мрежи – и това, парадоксално или не, към този момент не води до логичен митинг, който да промени статуквото?
В мрежата е част от елита, градска интелигенция и малко магданоз от идеален плебс. Липсва масата от недоволни. При нас митингът е правопропорционален на количеството насъбрана мизерия и персонално злощастие. Граждански митинг против банална корупция, отнети човешки права и политическа перверзия няма. Почти няма. Лумпенизирани групи стачкуват против високи цени и, в повсеместния си боязън от местен феодал, заявяват мъжествено, че митингът не е политически. Оксиморон, подбуден от правилни крепостни селяни. Ваймарска република, инфектирана с националсоциализъм. Афишираната народна власт е тълкувана като проклинание. Търси се нов родов водач със характерна характерност. Интелектът е ненавиждан.
Проф. Велислав Минеков Снимка: БГНЕС
Всяка седмица има начинания за митинги. Но знаят ли протестиращите какво тъкмо желаят и кой може да им го даде в последна сметка?
Протестиращите не осъзнават личната си виновност. Със лични старания допуснахме съдбовен неуспех. Държава няма, държавност - също. Естествена победа на посредствеността и партийно маргинализираната сган. Очаква се избавител, раздавач на благополучие. “Просперитет ” значи съпричастие в вярната партия, подправен десен правоприемник на беззаконната пролетарска тирания. Левият е откърмен с носталгиите към едно брутално фашистко общество и е уверен, че неговата спотаена несръчност би трябвало да е публично значима и добре заплатена. Всъщност започваме изначало. Що е това “демокрация ” и има ли тя почва у нас. Всичко, появило се вследствие, е в действителност разделяне - в духа на неуспелия и достойното оцеляване на неосъществения. В момента сме ръководени от демократична тирания, сходна с латиноамериканските униформени латифундистки превратаджии.
Къде и в какво бърка “дяснолибералната общественост ”, показана най-много от “Демократична България ”, и за какво не може да си върне тези евентуални най-малко половин милион гласа?
Не бих желал да бъда съдник на следващото начало. Вярвам, че е за положително, за вяра. Нещастието е в разделянето, подбудено от идеален блян и пренебрежение към същия, само че малко друг. Съществува злост измежду лишени от завещание родственици, това ме нервира. Интересува ме приобщаването на партия “Не, България ”, една трета от гласоподаващите.
Как би определил културната среда у нас? Как би я разказал, да речем, на собствен сътрудник от Западна Европа, и по какъв начин на собствен съветски сътрудник?
Мизерия на духа, провинциална церемониалност, саморасъл търговски триумф и неосезаем фолклор в европейски аспект. Варгас Льоса твърди, че националното творчество не е изкуство. Съществува Министерство на културата, което е странна касичка, розово прасенце на Министерство на финансите. Изплащат заплати. Всяко появило се събитие е чудодейно. Основна задача на Министерството на културата е политизирането на националната просвета и заличаването или продажбата на културното ни завещание. Дали в Рим, Москва или Париж, ще бъдете показан като мистериозен сполучлив деликт в една районна просвета - и отчасти приет триумф. Славата остава в ръцете на нашите музиканти и оперни гласове.
Льоса споделя и друго: “La vida es una tormenta de mierda, en el que el arte es nuestro único paraguas. ”
Прав е.
На какво държиш да научиш студентите си?
Труден въпрос, тематика за докторат. В основата е желанието ми за тяхната бъдеща реализация. Технология на познанието, гравитация в съвремието и поминък, колкото и тривиално да е това. И морал. Естетиката, лишена от морал, е политически слугинаж.
Докога образованието и културата ще са отвън целите на ръководещите – с изключение на на думи?
Културата е опасност за всяка тирания. Естественият народен триумф е да имаме администрация от хора, закърмени в просвета и просветен хайлайф. Експериментът с необразовани простаци ни довежда до актуалното ни злощастие.
“Нормалността има късмет, в случай че бъде пожелана ”. Поразсъждавай малко повече над тази своя фраза.
Тук е ненужно всякакво умозаключение. Достатъчно ясно. Изглежда глухите са болшинство. Всъщност се нервирам мъчително от безмълвието на интелектуалното малцинство.
Има ли късмет за младите, мислещи и образовани хора у нас, или по-доброто решение е прословутият “Терминал 2 ”?
А какво предлагаме на същите? Дипломиран проектант в София или берач на домати в Андалусия? Кое е по-достойно? Кое е по-заплатено? Мои студенти обработват и чистят риба в Анкоридж, Аляска, против заплата, превишаваща моята на научен професор четири пъти. Да поканя някой от тях за хоноруван помощник? Канил съм с предизвестието, че не би трябвало да се прибират с такси от Академията, седмичният хонорар ще бъде занулен.
Как да преодолеем самобитната “схизма ” сред мислещите, прогресивни и проевропейски млади и обезчувствената, забита в носталгията маса?
Со кротце и со богатство. С естествения акцент и без пренебрежение. Носталгията е завръщане в едно безпътно минало. С минало не се живее, бъдеще е нужно. И всеки един от нас с младост в това минало да признае, че е бил измамник. Аз бях измамник, само че към този момент обясних какво е “гражданин ”. Болезнена декларация в предпочитание за общественост от грамотни и самостоятелни днешни жители. Да не забравяме, че достойните послужиха за фураж на прасетата в Белене.
Има ли модерни будители и по какъв начин те оцеляват в едно ръководство на отявлени простаци?
Будители има, искащи за пробуждане няма. Твърде доста мърша, по думите на Славейков. Ще бъдете глупак, по Ботев. Заплахите ще бъдат всекидневие. Ще бъдете отлъчен от другари и семейство. Даже публично ненавиждан. Ще бъдете съден, както и аз. Властта, дарена на тъпанар и неговата корумпирана хунта, е най-голямата опасност за нацията. Коронованите еднокнижни особи съставляват единствено себе си.
Защо упоритостта за просвета и познания съвсем я няма, изместена от упоритостта за напълно материалното?
Културата е упоритост за съвършенство на разсъдъка и схващане за неизбежност. Фар на самотна канара. Привлича в мъглата търсещите обречено благополучие. Позволявам си да изяснявам на студентите, че златото е гнуслив метал с неприятен цвят и знак за наследствена елементарност. Кърмата от филии с мехлем създава уродливата пяна от престъпни тарикати с публично дарено елитно самочувствие.
В някакъв смисъл, съгласно мен, по този начин и не прекрачихме в модернизма, да не приказваме за постмодернизма; от “феодалното ” непосредствено бяхме завлечени в цифровата ера. Коментирай.
Родният модернизъм е завръщане в пропуснатото минало. Google с мирис на чесън и препържени кюфтета. Желанието за бягство от родната миризма на траверси, газ, лютеница и гарова тоалетна.
Съвременната българска орис: защо те боли най-вече? А и какво те радва, въпреки всичко?
Ненавиждам робите, изпитващи притихнал екстаз от свободолюбивите. Повод за наслада нямам. Надежда имам.
Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Къде е това общество? Къде е гражданското общество, поискало своите права? Колко са тези, които освен са поискали, само че и познават своите права? Кой прочете конституцията? Мизерия на съзнанието, непреодолимо османско завещание, неолитен инстинкт за оцеляване, зимнина в делви и буркани, джибри и сланина. Лидерите на сходна нация са задължени да заявяват органичната си дивотия и огледален примитив. Потури, байраци с калпаци и „ пусть всегда будет солнце “. Уродлива политическа перверзия, каламитет на неграмотността и безбрежна мизерия. Отчаянието е опрощение, искащият смяна е потвърден глупак и самовлюбен глупак.
Защо така наречен “гражданско общество ” в България като че е най-вече в обществените мрежи – и това, парадоксално или не, към този момент не води до логичен митинг, който да промени статуквото?
В мрежата е част от елита, градска интелигенция и малко магданоз от идеален плебс. Липсва масата от недоволни. При нас митингът е правопропорционален на количеството насъбрана мизерия и персонално злощастие. Граждански митинг против банална корупция, отнети човешки права и политическа перверзия няма. Почти няма. Лумпенизирани групи стачкуват против високи цени и, в повсеместния си боязън от местен феодал, заявяват мъжествено, че митингът не е политически. Оксиморон, подбуден от правилни крепостни селяни. Ваймарска република, инфектирана с националсоциализъм. Афишираната народна власт е тълкувана като проклинание. Търси се нов родов водач със характерна характерност. Интелектът е ненавиждан.
Проф. Велислав Минеков Снимка: БГНЕС
Всяка седмица има начинания за митинги. Но знаят ли протестиращите какво тъкмо желаят и кой може да им го даде в последна сметка?
Протестиращите не осъзнават личната си виновност. Със лични старания допуснахме съдбовен неуспех. Държава няма, държавност - също. Естествена победа на посредствеността и партийно маргинализираната сган. Очаква се избавител, раздавач на благополучие. “Просперитет ” значи съпричастие в вярната партия, подправен десен правоприемник на беззаконната пролетарска тирания. Левият е откърмен с носталгиите към едно брутално фашистко общество и е уверен, че неговата спотаена несръчност би трябвало да е публично значима и добре заплатена. Всъщност започваме изначало. Що е това “демокрация ” и има ли тя почва у нас. Всичко, появило се вследствие, е в действителност разделяне - в духа на неуспелия и достойното оцеляване на неосъществения. В момента сме ръководени от демократична тирания, сходна с латиноамериканските униформени латифундистки превратаджии.
Къде и в какво бърка “дяснолибералната общественост ”, показана най-много от “Демократична България ”, и за какво не може да си върне тези евентуални най-малко половин милион гласа?
Не бих желал да бъда съдник на следващото начало. Вярвам, че е за положително, за вяра. Нещастието е в разделянето, подбудено от идеален блян и пренебрежение към същия, само че малко друг. Съществува злост измежду лишени от завещание родственици, това ме нервира. Интересува ме приобщаването на партия “Не, България ”, една трета от гласоподаващите.
Как би определил културната среда у нас? Как би я разказал, да речем, на собствен сътрудник от Западна Европа, и по какъв начин на собствен съветски сътрудник?
Мизерия на духа, провинциална церемониалност, саморасъл търговски триумф и неосезаем фолклор в европейски аспект. Варгас Льоса твърди, че националното творчество не е изкуство. Съществува Министерство на културата, което е странна касичка, розово прасенце на Министерство на финансите. Изплащат заплати. Всяко появило се събитие е чудодейно. Основна задача на Министерството на културата е политизирането на националната просвета и заличаването или продажбата на културното ни завещание. Дали в Рим, Москва или Париж, ще бъдете показан като мистериозен сполучлив деликт в една районна просвета - и отчасти приет триумф. Славата остава в ръцете на нашите музиканти и оперни гласове.
Льоса споделя и друго: “La vida es una tormenta de mierda, en el que el arte es nuestro único paraguas. ”
Прав е.
На какво държиш да научиш студентите си?
Труден въпрос, тематика за докторат. В основата е желанието ми за тяхната бъдеща реализация. Технология на познанието, гравитация в съвремието и поминък, колкото и тривиално да е това. И морал. Естетиката, лишена от морал, е политически слугинаж.
Докога образованието и културата ще са отвън целите на ръководещите – с изключение на на думи?
Културата е опасност за всяка тирания. Естественият народен триумф е да имаме администрация от хора, закърмени в просвета и просветен хайлайф. Експериментът с необразовани простаци ни довежда до актуалното ни злощастие.
“Нормалността има късмет, в случай че бъде пожелана ”. Поразсъждавай малко повече над тази своя фраза.
Тук е ненужно всякакво умозаключение. Достатъчно ясно. Изглежда глухите са болшинство. Всъщност се нервирам мъчително от безмълвието на интелектуалното малцинство.
Има ли късмет за младите, мислещи и образовани хора у нас, или по-доброто решение е прословутият “Терминал 2 ”?
А какво предлагаме на същите? Дипломиран проектант в София или берач на домати в Андалусия? Кое е по-достойно? Кое е по-заплатено? Мои студенти обработват и чистят риба в Анкоридж, Аляска, против заплата, превишаваща моята на научен професор четири пъти. Да поканя някой от тях за хоноруван помощник? Канил съм с предизвестието, че не би трябвало да се прибират с такси от Академията, седмичният хонорар ще бъде занулен.
Как да преодолеем самобитната “схизма ” сред мислещите, прогресивни и проевропейски млади и обезчувствената, забита в носталгията маса?
Со кротце и со богатство. С естествения акцент и без пренебрежение. Носталгията е завръщане в едно безпътно минало. С минало не се живее, бъдеще е нужно. И всеки един от нас с младост в това минало да признае, че е бил измамник. Аз бях измамник, само че към този момент обясних какво е “гражданин ”. Болезнена декларация в предпочитание за общественост от грамотни и самостоятелни днешни жители. Да не забравяме, че достойните послужиха за фураж на прасетата в Белене.
Има ли модерни будители и по какъв начин те оцеляват в едно ръководство на отявлени простаци?
Будители има, искащи за пробуждане няма. Твърде доста мърша, по думите на Славейков. Ще бъдете глупак, по Ботев. Заплахите ще бъдат всекидневие. Ще бъдете отлъчен от другари и семейство. Даже публично ненавиждан. Ще бъдете съден, както и аз. Властта, дарена на тъпанар и неговата корумпирана хунта, е най-голямата опасност за нацията. Коронованите еднокнижни особи съставляват единствено себе си.
Защо упоритостта за просвета и познания съвсем я няма, изместена от упоритостта за напълно материалното?
Културата е упоритост за съвършенство на разсъдъка и схващане за неизбежност. Фар на самотна канара. Привлича в мъглата търсещите обречено благополучие. Позволявам си да изяснявам на студентите, че златото е гнуслив метал с неприятен цвят и знак за наследствена елементарност. Кърмата от филии с мехлем създава уродливата пяна от престъпни тарикати с публично дарено елитно самочувствие.
В някакъв смисъл, съгласно мен, по този начин и не прекрачихме в модернизма, да не приказваме за постмодернизма; от “феодалното ” непосредствено бяхме завлечени в цифровата ера. Коментирай.
Родният модернизъм е завръщане в пропуснатото минало. Google с мирис на чесън и препържени кюфтета. Желанието за бягство от родната миризма на траверси, газ, лютеница и гарова тоалетна.
Съвременната българска орис: защо те боли най-вече? А и какво те радва, въпреки всичко?
Ненавиждам робите, изпитващи притихнал екстаз от свободолюбивите. Повод за наслада нямам. Надежда имам.
Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ