Пуснаха уточнение в превода при участието в „Тази сутрин“ на посланика на Република Азербайджан
Кадър БТВ
На 30 септември в предаването „ Тази заран ” бе излъчено изявление онлайн с Н. Пр.
Посланика на Република Азербайджан доктор Наргиз Гурбанова – част от поредност
изявленията по отношение на избухналия спор в Нагорни Карабах. Преводът в ефир бе
изработен от Сабрина Хил от компанията „ Мариана Хил Интерпреториум ”.
На идващия ден посетител в предаването по същата тематика бе Н. Пр. Посланикът на
Република Армения Армен Адигарян.
На 02.10.2020 година в редакцията Новините се получи писмо, с което Посолството
на Република Азербайджан претендира за позволени основни неточности в превода
онлайн по време на диалога с техния дипломат в студиото.
За отбягване на всевъзможни подозрения, от страна на преводаческата организация беше
осъществен още един превод на извършения диалог, като според него
публикуваме текста на изявлението с Посланика на Република Азербайджан.
Поднасяме извиненията си на посолството на Република Азербайджан за
възможни грешки, позволени от преводача в студиото.
- Каква е обстановката сега в Азербайджан?
Проблемът е, че на 27 септември въоръжените сили на Армения започнаха
въоръжена офанзива против Азербайджан. Атакуваха цивилни и цивилна
инфраструктура. Както и позиции на армията на Азербайджан. Сега сме в условия,
когато азербайджанската войска за да отбрани своите цивилни жители бе
принудена да стартира контраофанзива, упражнявайки правото си на самоотбрана по
член 51 от Хартата на Организация на обединените нации и при цялостно съблюдаване на интернационалното филантропично
право.
- Вие казвате, че Армения е атакувала първа, само че пък обвиняванията са взаимни, че ето
– Армения споделя, че Азербайджан нападна първи. Как ние, които сме на отдалеченост,
и хората в света да се ориентират в този спор, който продължава
десетилетия?
Нека да ви върна няколко години обратно. През 2018 година, когато на власт пристигна в
Армения пристигна Никол Пашинян, имаше очаквания за възобновяване на договарянията за
намиране на политическо решение на спора. Но за жалост новото
арменско държавно управление има дълга история да не съблюдава обещанията си. Например,
сега, в който беседваме, синът на арменския министър-председател служи
в окупираните територии на Азербайджан. Това е фотография на брачната половинка на министърпредседателя на Армения, Ана Хакобян, която организира военно обучение в
окупираните територии на Азербайджан в продължение на една седмица. Заедно с
група от други дами от Армения. А на 10 юли 2020 година Армения одобри нова военна
тактика, която намерено приканва към нова война за нови територии. Така че
считам, че интернационалната общественост имаше доста благоприятни условия да си направи
изводи от всички тези дейности.
- В момента обаче каква е обстановката в Азербайджан? Обявено ли е изключително
състояние?
Да, от 28 септември бе оповестено военно състояние. Имаме и частична готовност
в Азербайджан.
- Споменах за срещата в Организация на обединените нации, за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Имате ли информация
какво се е случило, какви са диалозите, които са водени там?
Да, имаше диалози, имаше апели да се прекратят – както те ги назовават –
враждебните дейности от двете страни и да се седне на масата за договаряния. Но
упованията ни от Съвета за сигурност са на първо време да подсигурява използването на
личните си четири резолюции от 1993 година, които упорстват за цялостно, абсолютно
отдръпване на арменските окупационни сили от територията на Азербайджан.
- Сега подготвени ли сте и двете страни да се вслушате в апелите на интернационалната
общественост за събаряне на напрежението или в противен случай – готвите се за война?
Проблемът е, че чакахме това да стане. Както наскоро президентът ни съобщи в
изказването си пред сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации, войнствената изразителност
на Армения и готовността й за война бяха явни и ясни. И го чакахме. И
гледахме към интернационалната общественост. После стана това, което стана. И в този момент
териториите ни са под непрекъсната офанзива. Искам да посоча още едно нещо. Вчера
имаше още една артилерийска офанзива от район Варденис в самата Армения,
ориентирана към региона на Дашкесан, надалеч от линията на борба. При тези
условия ние призоваваме интернационалната общественост да упражни всевъзможен напън
върху Армения да спре враждебните дейности и да седне на масата за договаряния.
- Тъй като напрежение имаше и през 2016 година, Вие споменахте и за други обстановки.
Защо тъкмо в този момент се възобновява спорът сред двете страни.
За нас отговорът е доста явен. От 2018 година, когато Пашинян пристигна на власт, той
направи доста демократични обещания, които не можа да извърши. Освен това
наскоро, преди да стартират тези провокации, водачът на опозиционната партия в
Армения беше вкаран в пандиза. В Армения има голяма съпротива, която в този момент се
задушава. Икономическата конюнктура е доста тежка. При тези условия, с цел да
сътвори облик на общ зложелател и да отклони вниманието на личното му население
от неспособните му политики, Пашинян трябваше да прибегне до тази офанзива. Още
едно нещо. Ако се върнем обратно към събитията от юли, ще забележим, че имаше явен
опит на арменското държавно управление да притегли към спора настоящи лица
извън, съответно от държави-членки на ОДКБ.
- Ще бъдат ли включени обаче и други страни в този спор, който сега
се разгаря сред Армения и Азербайджан? Говоря за Турция и Русия.
Нека ясно да погледнем зад дима. Конфликтът е сред Армения и Азербайджан.
Заради териториални искания на Армения към Азербайджан. Както сподели
президентът ни през вчерашния ден, азербайджанската войска е могъща и моралът на народа ни е
задоволително висок да освободим територията си с наши лични средства и наши
лични сили и нямаме потребност от външна интервенция в този случай.
- Само че какво споделя Анкара – Турция е подготвена да поддържа Баку както на масата
за договаряния, по този начин и на бойното поле. Знаете за това изявление на турския външен
министър Мевлют Чавушоглу. Но чухме думи и от Реджеп Ердоган. Означава ли, че
Турция непосредствено може военно да поддържа Азербайджан?
Преди това дано Ви споделя моите наблюдения от последните три дни. Поради
избрана злост към Турция някои български медии и някои български
политици за политически цели, вашите медии понякога се пробват да
злоупотребяват с тематиката за Турция. Нека да бъда ясна.
- Това са непосредствено цитати на турския външен министър и на президента…
Не не, не… Когато приказвам за корист от страна на някои български медии с
Турция и войната, съображенията на така наречен политически анализатори окупират
телевизионни студия в България. Турция е благонадежден член на Минската група на
ОССЕ. И оценяваме позицията на Турция, тъй като тя изцяло дава отговор на четирите
резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които упорстват за цялостно, абсолютно и
неотложно отдръпване на арменските окупационни сили от Азербайджан.
- Затова запитвам до този миг Турция оказва помощ ли посредством военни сили на
Азербайджан? В този миг.
Абсолютно не. Както сподели през вчерашния ден президентът ни имаме всички благоприятни условия и
всички средства да защитим личната си територия. За нас това е Велика
отечествена война.
- Чух посланика на Армения в България, който сподели, че са изпратени също по този начин
бойци от Северна Сирия в Азербайджан. Такава информация мина и през „ Ройтерс “,
въпреки че не беше доказана. Има ли нещо правилно?
Позволете ми да кажа намерено, че съгласно информация от нашето министерство на
защитата няма безусловно никакъв случай на каквито и да било външни бойци в
Азербайджан. Напротив. Сред военните, обезвредени при ограниченията от
контраофанзивата от страна на азербайджанската войска има бойци от Сирия и
Ливан от арменски генезис. И дано също да бъда ясна. През деветдесетте години
на предишния век, когато стартира войната сред Армения и Азербайджан, имаше
доста хора от арменски генезис, бойци в Ливан и Сирия, воюващи против
Азербайджан. Един от тях е терористът Монте Мелконян. Ако прочетете книгата на
брат му Маркар Мелконян за метода, по който се случиха нещата когато окупираха
територии на Азербайджан, можете да видите, че Армения има дълга история да
кани терористи и бойци от Близкия изток в региона.
- Казахте в самото начало, че Армения е атакувала цивилни цели. Азербайджан
нападна ли цивилни хора и цивилни цели?
Абсолютно не. Нашият министър на защитата още първите дни направи изказване,
че Азербайджан по никакъв метод няма за цели цивилни жители. И че изцяло
съблюдаваме Женевските конвенции от 1949 година и напълно се придържаме към
интернационалното филантропично право. Но казусът е, че арменското държавно управление
се пробва да реалокира народа си наоколо до военните си позиция, с цел да го
употребява като щит.
- Казахте, че в страната Ви има военно изключително състояние и частична
готовност. Блокирани ли са обаче обществените мрежи? И такава информация
беше публикувана.
Не. Но защото сме в условия на война и виждаме доста подправени вести,
популяризирани от Армения, сигурна съм, че има ограничения, подхванати от
държавното управление.
- Последно да ни кажете допустимо ли е спокойно разрешаване на този спор?
Азербайджан е страната с максимален интерес за политическо решение на този
спор. Нашата територия е окупирана. Имаме вътрешно разселени лица, които
към момента чакат опция да се върнат по домовете в родината си. Има четири
резолюции на Съвета на сигурност на Организация на обединените нации и имаме вяра, че тези резолюции – не е
единствено наше разбиране, а и на интернационалната общественост – служат като единственото
правно съображение за дълготрайно решение на спора.
- Добре. Много благодаря за това присъединяване на Н.Пр. Наргиз Гурбанова, дипломат на
Република Азербайджан в България. Ще чуем в идващите дни позицията на
Република Армения. Ние продължаваме с останалите тематики.
Цялото видео от гостуването на Н.Пр. Наргиз Гурбанова можете да гледате по-долу:
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
На 30 септември в предаването „ Тази заран ” бе излъчено изявление онлайн с Н. Пр.
Посланика на Република Азербайджан доктор Наргиз Гурбанова – част от поредност
изявленията по отношение на избухналия спор в Нагорни Карабах. Преводът в ефир бе
изработен от Сабрина Хил от компанията „ Мариана Хил Интерпреториум ”.
На идващия ден посетител в предаването по същата тематика бе Н. Пр. Посланикът на
Република Армения Армен Адигарян.
На 02.10.2020 година в редакцията Новините се получи писмо, с което Посолството
на Република Азербайджан претендира за позволени основни неточности в превода
онлайн по време на диалога с техния дипломат в студиото.
За отбягване на всевъзможни подозрения, от страна на преводаческата организация беше
осъществен още един превод на извършения диалог, като според него
публикуваме текста на изявлението с Посланика на Република Азербайджан.
Поднасяме извиненията си на посолството на Република Азербайджан за
възможни грешки, позволени от преводача в студиото.
- Каква е обстановката сега в Азербайджан?
Проблемът е, че на 27 септември въоръжените сили на Армения започнаха
въоръжена офанзива против Азербайджан. Атакуваха цивилни и цивилна
инфраструктура. Както и позиции на армията на Азербайджан. Сега сме в условия,
когато азербайджанската войска за да отбрани своите цивилни жители бе
принудена да стартира контраофанзива, упражнявайки правото си на самоотбрана по
член 51 от Хартата на Организация на обединените нации и при цялостно съблюдаване на интернационалното филантропично
право.
- Вие казвате, че Армения е атакувала първа, само че пък обвиняванията са взаимни, че ето
– Армения споделя, че Азербайджан нападна първи. Как ние, които сме на отдалеченост,
и хората в света да се ориентират в този спор, който продължава
десетилетия?
Нека да ви върна няколко години обратно. През 2018 година, когато на власт пристигна в
Армения пристигна Никол Пашинян, имаше очаквания за възобновяване на договарянията за
намиране на политическо решение на спора. Но за жалост новото
арменско държавно управление има дълга история да не съблюдава обещанията си. Например,
сега, в който беседваме, синът на арменския министър-председател служи
в окупираните територии на Азербайджан. Това е фотография на брачната половинка на министърпредседателя на Армения, Ана Хакобян, която организира военно обучение в
окупираните територии на Азербайджан в продължение на една седмица. Заедно с
група от други дами от Армения. А на 10 юли 2020 година Армения одобри нова военна
тактика, която намерено приканва към нова война за нови територии. Така че
считам, че интернационалната общественост имаше доста благоприятни условия да си направи
изводи от всички тези дейности.
- В момента обаче каква е обстановката в Азербайджан? Обявено ли е изключително
състояние?
Да, от 28 септември бе оповестено военно състояние. Имаме и частична готовност
в Азербайджан.
- Споменах за срещата в Организация на обединените нации, за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Имате ли информация
какво се е случило, какви са диалозите, които са водени там?
Да, имаше диалози, имаше апели да се прекратят – както те ги назовават –
враждебните дейности от двете страни и да се седне на масата за договаряния. Но
упованията ни от Съвета за сигурност са на първо време да подсигурява използването на
личните си четири резолюции от 1993 година, които упорстват за цялостно, абсолютно
отдръпване на арменските окупационни сили от територията на Азербайджан.
- Сега подготвени ли сте и двете страни да се вслушате в апелите на интернационалната
общественост за събаряне на напрежението или в противен случай – готвите се за война?
Проблемът е, че чакахме това да стане. Както наскоро президентът ни съобщи в
изказването си пред сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации, войнствената изразителност
на Армения и готовността й за война бяха явни и ясни. И го чакахме. И
гледахме към интернационалната общественост. После стана това, което стана. И в този момент
териториите ни са под непрекъсната офанзива. Искам да посоча още едно нещо. Вчера
имаше още една артилерийска офанзива от район Варденис в самата Армения,
ориентирана към региона на Дашкесан, надалеч от линията на борба. При тези
условия ние призоваваме интернационалната общественост да упражни всевъзможен напън
върху Армения да спре враждебните дейности и да седне на масата за договаряния.
- Тъй като напрежение имаше и през 2016 година, Вие споменахте и за други обстановки.
Защо тъкмо в този момент се възобновява спорът сред двете страни.
За нас отговорът е доста явен. От 2018 година, когато Пашинян пристигна на власт, той
направи доста демократични обещания, които не можа да извърши. Освен това
наскоро, преди да стартират тези провокации, водачът на опозиционната партия в
Армения беше вкаран в пандиза. В Армения има голяма съпротива, която в този момент се
задушава. Икономическата конюнктура е доста тежка. При тези условия, с цел да
сътвори облик на общ зложелател и да отклони вниманието на личното му население
от неспособните му политики, Пашинян трябваше да прибегне до тази офанзива. Още
едно нещо. Ако се върнем обратно към събитията от юли, ще забележим, че имаше явен
опит на арменското държавно управление да притегли към спора настоящи лица
извън, съответно от държави-членки на ОДКБ.
- Ще бъдат ли включени обаче и други страни в този спор, който сега
се разгаря сред Армения и Азербайджан? Говоря за Турция и Русия.
Нека ясно да погледнем зад дима. Конфликтът е сред Армения и Азербайджан.
Заради териториални искания на Армения към Азербайджан. Както сподели
президентът ни през вчерашния ден, азербайджанската войска е могъща и моралът на народа ни е
задоволително висок да освободим територията си с наши лични средства и наши
лични сили и нямаме потребност от външна интервенция в този случай.
- Само че какво споделя Анкара – Турция е подготвена да поддържа Баку както на масата
за договаряния, по този начин и на бойното поле. Знаете за това изявление на турския външен
министър Мевлют Чавушоглу. Но чухме думи и от Реджеп Ердоган. Означава ли, че
Турция непосредствено може военно да поддържа Азербайджан?
Преди това дано Ви споделя моите наблюдения от последните три дни. Поради
избрана злост към Турция някои български медии и някои български
политици за политически цели, вашите медии понякога се пробват да
злоупотребяват с тематиката за Турция. Нека да бъда ясна.
- Това са непосредствено цитати на турския външен министър и на президента…
Не не, не… Когато приказвам за корист от страна на някои български медии с
Турция и войната, съображенията на така наречен политически анализатори окупират
телевизионни студия в България. Турция е благонадежден член на Минската група на
ОССЕ. И оценяваме позицията на Турция, тъй като тя изцяло дава отговор на четирите
резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които упорстват за цялостно, абсолютно и
неотложно отдръпване на арменските окупационни сили от Азербайджан.
- Затова запитвам до този миг Турция оказва помощ ли посредством военни сили на
Азербайджан? В този миг.
Абсолютно не. Както сподели през вчерашния ден президентът ни имаме всички благоприятни условия и
всички средства да защитим личната си територия. За нас това е Велика
отечествена война.
- Чух посланика на Армения в България, който сподели, че са изпратени също по този начин
бойци от Северна Сирия в Азербайджан. Такава информация мина и през „ Ройтерс “,
въпреки че не беше доказана. Има ли нещо правилно?
Позволете ми да кажа намерено, че съгласно информация от нашето министерство на
защитата няма безусловно никакъв случай на каквито и да било външни бойци в
Азербайджан. Напротив. Сред военните, обезвредени при ограниченията от
контраофанзивата от страна на азербайджанската войска има бойци от Сирия и
Ливан от арменски генезис. И дано също да бъда ясна. През деветдесетте години
на предишния век, когато стартира войната сред Армения и Азербайджан, имаше
доста хора от арменски генезис, бойци в Ливан и Сирия, воюващи против
Азербайджан. Един от тях е терористът Монте Мелконян. Ако прочетете книгата на
брат му Маркар Мелконян за метода, по който се случиха нещата когато окупираха
територии на Азербайджан, можете да видите, че Армения има дълга история да
кани терористи и бойци от Близкия изток в региона.
- Казахте в самото начало, че Армения е атакувала цивилни цели. Азербайджан
нападна ли цивилни хора и цивилни цели?
Абсолютно не. Нашият министър на защитата още първите дни направи изказване,
че Азербайджан по никакъв метод няма за цели цивилни жители. И че изцяло
съблюдаваме Женевските конвенции от 1949 година и напълно се придържаме към
интернационалното филантропично право. Но казусът е, че арменското държавно управление
се пробва да реалокира народа си наоколо до военните си позиция, с цел да го
употребява като щит.
- Казахте, че в страната Ви има военно изключително състояние и частична
готовност. Блокирани ли са обаче обществените мрежи? И такава информация
беше публикувана.
Не. Но защото сме в условия на война и виждаме доста подправени вести,
популяризирани от Армения, сигурна съм, че има ограничения, подхванати от
държавното управление.
- Последно да ни кажете допустимо ли е спокойно разрешаване на този спор?
Азербайджан е страната с максимален интерес за политическо решение на този
спор. Нашата територия е окупирана. Имаме вътрешно разселени лица, които
към момента чакат опция да се върнат по домовете в родината си. Има четири
резолюции на Съвета на сигурност на Организация на обединените нации и имаме вяра, че тези резолюции – не е
единствено наше разбиране, а и на интернационалната общественост – служат като единственото
правно съображение за дълготрайно решение на спора.
- Добре. Много благодаря за това присъединяване на Н.Пр. Наргиз Гурбанова, дипломат на
Република Азербайджан в България. Ще чуем в идващите дни позицията на
Република Армения. Ние продължаваме с останалите тематики.
Цялото видео от гостуването на Н.Пр. Наргиз Гурбанова можете да гледате по-долу:
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ