Засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя
(John William Waterhouse, Gather Ye Rosebuds While Ye May, 1908)
След време
След време човек научава тънката разлика сред това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не значи да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са контракт и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш провалите с високо вдигната глава и отворени очи, с достолепието на към този момент огромен, а не с детско страдалчество,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, тъй като на следващия ден е прекомерно несигурна почва за каквито и да било проекти.
След време човек се научава, че даже слънцето може да те изгори, в случай че се доближиш прекомерно близо.
Затова засадете своя дребна градинка и украсете личната си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява...
Научава, че е мощен, и че в действителност има стойност.
Картни: John William Waterhouse, заглавна - The Soul of the Rose, 1903
