Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел

Живял в миналото в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По това време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не желал да търси вода самичък, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с огромни делви, цялостни с скъпата течност.

Една заран една от делвите на продавача се пукнала и почнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили нормалните 10 монети за цялостната делва, само че единствено 5 за наличието на другата, която била цялостна едвам на половина.

Една заран една от делвите на продавача се пукнала и почнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили нормалните 10 монети за цялостната делва, само че единствено 5 за наличието на другата, която била цялостна едвам на половина.  Покупката на нова делва била прекомерно скъпа за продавача на вода. Затова решил, че би трябвало да върви по-бързо, с цел да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.Покупката на нова делва била прекомерно скъпа за продавача на вода. Затова решил, че би трябвало да върви по-бързо, с цел да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.

Една нощ се събудил от необикновен звук, който се долавял в стаята му:

- Шшшт... Шшшт...

- Кой е там? - попитал мъжът.

- Аз съм - споделил един глас, който излизал от пукнатата делва.

- Защо ме будиш в този час?

- Предполагам, че в случай че те заговоря денем и на ярко, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А би трябвало да ме чуеш.

- Какво искаш?

- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя виновността за пукнатината, през която изтича водата, само че знам какъв брой доста ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш изтощен в селото и получаваш за наличието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, само че ти ме резервира. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още един път да ми простиш.

- Изненадан съм, че ми искаш амнистия - споделил индивидът. - Нека на следващия ден рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.

Продавачът на вода траял да спи до зори. Когато слънцето се посочило на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.

- Погледни - споделил той и показал към града. - Какво виждаш?

- Града - споделила делвата.

- И какво още? - попитал мъжът.

- Не знам... Пътя - дала отговор делвата.

- Точно по този начин. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?

- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - споделила делвата, която не разбирала какво желае да й покаже господарят й.

- Много години съм минавал по този печален и уединен път, носейки вода до селото и получавайки идентична сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, по тази причина взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години съумя да постигнеш тази смяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш амнистия? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом с помощта на теб и на твоята цепнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз би трябвало да ти благодаря за минуса ти.

(Хорхе Букай)