Сляпата змия и старият дървосекач – притча
Живял в миналото остарял дървосекач, който всеки ден излизал в гората в търсене на уместно дърво, с цел да го отсече и по-късно да го продаде на пазара.
Веднъж видял сляпа змия, навита към един от клоните на едно дърво. Тя била отворила уста и не мърдала. Птица, която си помислила, че това е клонка, попаднала в устата на змията, а змията стиснала челюсти и я глътнала.
Сълза потекла от окото на остарелия дървосекач. Той вдигнал взор към небето и споделил:
„ О, Боже, аз към този момент остарях, болят ме краката, болят ме ръцете и съм изкривен. Ако нямах жена и деца за хранене, нямаше да се занимавам с тази работа. Виждам, че си основал тази сляпа змия без мощ и й даваш храна. Страхувам се за бъдещия си живот. Смили се над стареца и ми обезпечи поддръжка, с цел да мога да не правя към този момент тази работа и да изживея старостта си в комфорт, за разлика от досегашния ми живот “.
Когато се прибрал, жена му го попитал къде е храната за децата? Той й споделил: „ Който се грижи за змията, ще им даде храна! “ „ За какво приказваш? За каква змия?„, попитала жена му. „ Това си чула, жено “, дал отговор брачният партньор й.
Междувременно неговият комшия почукал на вратата и помолил дървосекача да му заеме магарето си. Той споделил: „ Имаш девет магарета, за какво ти би трябвало моето! “ Съседът му дал отговор: „ Да, само че през днешния ден има доста работа, тъй че ми би трябвало още едно магаре. “
Въпреки че дървосекачът знаел, че съседът не бил богат, живеел самичък и никой не го обича, той му дал на заем магарето си …
Той подкарал магаретата нагоре по планината и влезнал в изоставена пещера, за която единствено той знаел. Напълнил кошовете на магаретата със злато и го покрил с тъничък пласт нечистотия от горната страна, с цел да не забележи никой, че това са скъпоценности.
Преди да си тръгне той си спомнил, че е не запомнил тюрбана си в пещерата. Върнал се да го вземе, само че внезапно станало сриване и пещерата се оказала затрупана с камъни. Натоварените магарета стояли извън.
Магарето на дървосекача не чакало дълго и почнало да се спуска от планината, а останалите магарета го последвали, до момента в който стигнали до къщата на дървосекача. Той чул звук на вратата на къщата си и излязъл, като доста се изненадал да види магарето си, а с него били и магаретата на съседа му, натоварени с кошове.
Започнал да ги преглежда и когато свалил мръсотията от един панер бил шокиран, когато видял … знамение.
Втурнал се към губернатора и му разказал за златото.
Губернаторът взел дървосекача със себе си и тръгнал с отряд пазачи по стъпките на магаретата. Стигнали до пещерата, затрупана с камъни. Пазачите разчистили входа на пещерата и извадили тялото на съседа. Губернаторът заповядал на всички да се върнат.
След това губернаторът оставил на дървосекача магарето със злато, а той взел деветте магарета за себе си. Дървосекачът се върнал в къщата си, без да може да повярва какво се е случило. Той бил радостен и благополучен. Съпругата му се разтревожила и попитала: „ Какво става с теб?„
Той й дал отговор: „ Животът е изпълнен с благополучие, Бог да ме благослови. Слава на Онзи, който ми даде благословия от съседа, тъй като го помолих.„
