Студената война никога не е приключвала – шпионските игри влязоха в новото хилядолетие
Животът в динамична среда, побесняла инфлация, война и най-различни политически изцепки, слагат един доста специфичен въпрос: свърши ли въобще Студената война? Отговорът е къс и явен: не! Причините са доста и както можем да видим, играта на котка и мишка в никакъв случай няма да приключат. В това отношение има една страна, която умерено може да се счита за първенец в това съревнование – Русия.
Да, за следващ път погледът е ориентиран натам и няма по какъв начин да се изненадвате. Лидерът на страната е прочут със своите корени в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и незабавно след заемането на поста умерено може да се смени името. След следващата жертва на високо равнище, показана като самоубийство в Лукойл, умерено можем да се замислим къде тъкмо стои тогавашната разследваща съветска организация, дали не е редно същата тази страна да се прекръсти с могъщите три букви, носещи благоговение и от време на време омерзение.
Интересен факт е, че Русия е известна като страна, която не може да се похвали с някакъв необикновен експорт – колите им демонстрираха, че са изключително надалеч от фантазията за качество, произвеждане на уреди и технология също рухнаха. Един от най-големите артикули за експорт остават горивата. В рамките на компютри, телефони, тв приемници и всичко останало, няма и диря. Третата най-голяма експортьор на линия е тази на оръжието, където АК-47 ще бъде главен любимец.
Какъв обаче е първият бранш на експорт? Шпионите. Веднага след назначението на Путин за президент, всички налични единици в чужбина се задействат и стартират да работят. Тяхната задача е друга. Този път не би трябвало да работят за Руската федерация, а за бетонирането на Путин в политиката. Една от най-големите вложения постоянно е ориентирана тъкмо там – шпионите се удвояват и даже утрояват, употребявайки своите познания за непознати ползи.
Точно за този феномен приказва Гордън Корега – дълготраен сътрудник на BBC. От 2004 година той стартира да приказва за скритата ръка на въздействие в Европа и Съединени американски щати. Разказва с особени елементи историята на Андрей Безруков, който в Съединени американски щати е прочут като Доналд Хийтфийлд. През последните 23 години той е работил най-различни специалности и е търсил разновидности, с цел да стигне до Съединени американски щати. Дипломира се като магистър в Харвард.
Неговата брачна половинка е известна като Елена Вавилова в Русия, само че в Съединени американски щати има друго име – Ан Фоли. Интересно е, че тя си спомня по какъв начин в родилното поделение е отказала да получи обезболяващи. Нейният огромен боязън е, че в случай че се отпусне ще стартира да приказва на съветски и няма да знае какво е споделила, а с това ще има и още един проблем, неуместните въпроси ще бъдат наложителни. Семейството шпиони съумява да се трансформира в една ново потомство от специфични дейци. Забавно е, че и двамата съумяват да доближат до равнището на толкоз известната междинна класа.
Има случаи, когато новата порода разузнавачи идват за малко в Съединени американски щати, би трябвало да се срещнат с някого, да получат избрана информация и по-късно да се върнат назад вкъщи. Понякога може даже да не знаят, че са в интерес на Руското разузнаване. Мария Бутина е един идеален образец на тъкмо този тип игра. Тя идва в Съединени американски щати и стартира да живее там, в един миг ще се срещне с разнообразни деятели в университета и ще стартира да поддържа концепцията за по-сериозен надзор на оръжията.
В резултат на всичко това даже ще направи и по-сериозни контакти с някои от извънредно десните особи. В един миг ще признае, че е съветски сътрудник и ще бъде затворена за 15 месеца, преди да бъде депортирана назад в Русия. Никога не е повдигнато обвиняване за шпионаж, само че има голям брой крайно-десни политически контакти в Съединени американски щати, за разлика от доста други американци. Постига това за изключително малко време, а какви тъкмо са вредите, в никакъв случай няма да разберем.
Пускането на обществени мрежи, електронни пощи, сметки и свободно интернет пространство ще подкрепят цялата игра. Благодарение на ниско платени хакери, контролът на електронната преписка става още по-добър. Манипулирането на обществени мрежи е още по-лесно за множеството апаратчици. Един от забавните фрагменти в тази игра ще бъде Александър Потьоев – член на съветското разузнаване и публично служащ в Ню Йорк. Той е върнат на Москва през 1999 година
Руснаците получават двоен сътрудник, въпреки и самият Александър да не желае да се връща назад. Службата на Потьоев е обвързана с контрола на незаконни сътрудници, влизащи в Съединени американски щати. През последните 10 години, той ще показва кои тъкмо са хората, които би трябвало да бъдат следени. Работи там до 2010 година и получава сигнал, че би трябвало да бяга. В денят, когато стъпва назад на американска земя, ФБР към този момент са съумели да задържат всички хора, които са посочени от сътрудника. Според съветските медии, Потьоев е умрял в Съединени американски щати през 2016 година и Корера се забавлява с това, споделяйки истината – Потьоев е жив и здрав, благополучен и с подправена идентичност, с цел да не може да бъде открит.
Въпросният не е единствен в това уравнение. Когато Елена Вавилова е разкрита от ФБР, тайните към този момент обикалят по улиците. Вавилова е родена през 1962 година и рекрутирана от своя брачен партньор в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Запознаването с разузнаването се случва още в Сибирския университет, където и двамата учат история. Първото им предопределение е в Монреал, където получават нови имена.
Същите са взети от надгробните камъни на мъртви деца. Задачата им е да се смесят с обществото, да бъдат дискретни и да летят под радара, това е единственото условие. Следващите две десетилетия ще имат другари в Канада, ще приказват съвършен британски и в никакъв случай няма да се разобличат. Освен главните знания, те са специалисти в следенето, криптографията и езиците. Познават до болежка оръжейния боеприпас на Съединени американски щати, имат умения в бойните изкуства. С рухването на Съюз на съветските социалистически републики, фамилията би трябвало да изпрати информация до своя шеф в Москва.
Преди въобще да се усетят, те са създали най-голямата си неточност, някой ги предава от другата страна. Някой споделя имената на тях и още 9 други сътрудника. За тази жена, единственият метод да се избегне една забележима война с оръжие, може да се случи точно благодарение на шпионските игри. За страдание не може да приказва до къде тъкмо се разгръща нейното въздействие, само че и до през днешния ден е безапелационна, че има сътрудници и в двата лагера. Невидимата хибридна война постоянно ще участва, въпросът е какво ще се случи на финала с информацията и кой тъкмо ще я употребява.
