Животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите“,

„ Животът няма смисъл, в случай че не е в услуга на другите “, споделя един огромен академик и странник – Фритьоф Нансен. Идеалист и откривател, той прави гражданска война в полярните плавания, има принос в региона на неврологията, бил е експерт по океанография, предложил теорията за придвижването на дълбоките води в Северния Атлантически океан.

Приема предизвикването да премине Гренландия за първи път, а след Първата международна война е назначен за висш комисар на Обществото на народите за военнопленниците и бежанците. А неговите комитети поддържат и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 година За тези заслуги получава Нобелова премия за мир през 1922 година, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Човек, който споделя, че „ животът няма смисъл, в случай че не е в услуга на другите “.

Животът на Фритьоф Нансен е заслужен за разказ. А един различен откривател – испанският полярник Хавиер Качо, написа биографичната книга „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “. Това е книга, в която Хавиер Качо разказва историята на Фритьоф Нансен като образец за същинско ентусиазъм.

Идеалист и идеалист, като откривател Нансен направил гражданска война в техниката на полярните плавания и с достиженията си станал безспорният престиж, към който всички се обръщали за съвет.

За Фритьоф Нансен – индивидът, покорил Арктика на ски и неговия невероятен живот, споделя Елеонора Гаджева.

Разговорът с нея е за биографичната книга „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “, само че и за откривателя Фритьоф Нансен, който обича да гори мостовете след себе си, както самичък написа, тъй като по този начин му остава само пътя напред.