14-годишно момиче във Великобритания се обеси. Патолог обвини обществото, че не се грижи за психичното здраве на младите
Животът, който живеят децата ни, е доста по-различен от този, който живеем ние. Днес всичко се движи бързо - технологиите, възрастта, познанията, връзките... И в случай че преди ние сме били някак по-сигурни в фамилията си и в "утрешния ден ", през днешния ден несигурността е част от битието ни. Забързаните обороти и стресът удрят като с чук неукрепналото схващане на младите и те като че ли не съумяват да се преборят, да се отстояват, да оцелеят. И доста от тях се поддават. На депресията.
Особено през последните две години, когато светът се трансформира в голяма затворена система, поради коронавирус и пандемията, децата ни увиснаха в нищото, губейки себе си и метода си на другарство. Новото "нормално ", както постоянно обичаме да споделяме, им лиши и последните останали минутки на естествени диалози, другарство, игри и смях, на шерване и порастване.
И проблемите, които така и така си съществуваха, се задълбочиха. Като прибавим към тях и неналичието на време от страна на родителите, на възрастните, незаинтерисоваността, люшкащото се от осанна до разпни го учебно заведение, цветовете стават все по-тъмни.
Преди дни един английски патолог упрекна английската здравна работа, че не обръща задоволително внимание на подрастващите и на тяхното психологично здраве.
Поводът бе гибелта на едно 14-годишно момиче. Смърт, настъпила след обесване. В парка.
Според Пенелопе Скофийлд, патолога, Англия се е провалила и е предала по-младото потомство. И предизвести, че има действителна заплаха да последват още такива произшествия. Здравните управляващи са пренебрегнали сигналите, дадени от момичето, че то счита да се самоубие. Тя не е била прегледана от психиатър, не е посещавала уместно лечебно заведение. Била е изпратена вкъщи, макар огромния риск. Бащата на тийнейджърката е началник на огромна софтуеърна компания и неведнъж е търсил помощ от здравните управляващи, написа "Дейли мейл ".
„ Робин посегна на живота си, до момента в който се бореше с психологичните си проблеми. Службите за психологично здраве не са разпознали влошаващото се психологично здраве и не са й дали грижите, от които се нуждае. Затова гибелта й е породена от немарливост. Вярвам, че в случай че беше прегледана и лекувана в точния момент, щеше да се почувства по-добре и нямаше да се самоубие “, споделя бащата на 14-годишното момче.
Тъжно, нали? Да си отидеш от този свят, тъй като най-близките ти хора - фамилията ти, не са могли да ти оказват помощ. Нито голямата машина на здравната система. И то на фона на непрекъснато рекламираните в публичното пространство стратегии за ментално здраве, постоянно провеждани под патронажа на известни хора, в това число на кралското семейство.
Тъжно е, че до момента в който ние вършим кариери и печелим пари, с цел да платим насъщния, едно потомство пораства комплицирано и завалено, поради лъскавата среда, технологиите, наличните и недостъпни богатства. Тъжно е. Но е реалност. И би трябвало да се замислим. Отделяме задоволително време на децата си. Интересуваме ли се по какъв начин се усещат, какво ги тревожи. Говорим ли с тях като с равни човешки същества или неглижираме проблемите им с коментара, че прекаляват с глезенето и мрънкането?
Замислете се. Утре може да бъде вашето дете.
Особено през последните две години, когато светът се трансформира в голяма затворена система, поради коронавирус и пандемията, децата ни увиснаха в нищото, губейки себе си и метода си на другарство. Новото "нормално ", както постоянно обичаме да споделяме, им лиши и последните останали минутки на естествени диалози, другарство, игри и смях, на шерване и порастване.
И проблемите, които така и така си съществуваха, се задълбочиха. Като прибавим към тях и неналичието на време от страна на родителите, на възрастните, незаинтерисоваността, люшкащото се от осанна до разпни го учебно заведение, цветовете стават все по-тъмни.
Преди дни един английски патолог упрекна английската здравна работа, че не обръща задоволително внимание на подрастващите и на тяхното психологично здраве.
Поводът бе гибелта на едно 14-годишно момиче. Смърт, настъпила след обесване. В парка.
Според Пенелопе Скофийлд, патолога, Англия се е провалила и е предала по-младото потомство. И предизвести, че има действителна заплаха да последват още такива произшествия. Здравните управляващи са пренебрегнали сигналите, дадени от момичето, че то счита да се самоубие. Тя не е била прегледана от психиатър, не е посещавала уместно лечебно заведение. Била е изпратена вкъщи, макар огромния риск. Бащата на тийнейджърката е началник на огромна софтуеърна компания и неведнъж е търсил помощ от здравните управляващи, написа "Дейли мейл ".
„ Робин посегна на живота си, до момента в който се бореше с психологичните си проблеми. Службите за психологично здраве не са разпознали влошаващото се психологично здраве и не са й дали грижите, от които се нуждае. Затова гибелта й е породена от немарливост. Вярвам, че в случай че беше прегледана и лекувана в точния момент, щеше да се почувства по-добре и нямаше да се самоубие “, споделя бащата на 14-годишното момче.
Тъжно, нали? Да си отидеш от този свят, тъй като най-близките ти хора - фамилията ти, не са могли да ти оказват помощ. Нито голямата машина на здравната система. И то на фона на непрекъснато рекламираните в публичното пространство стратегии за ментално здраве, постоянно провеждани под патронажа на известни хора, в това число на кралското семейство.
Тъжно е, че до момента в който ние вършим кариери и печелим пари, с цел да платим насъщния, едно потомство пораства комплицирано и завалено, поради лъскавата среда, технологиите, наличните и недостъпни богатства. Тъжно е. Но е реалност. И би трябвало да се замислим. Отделяме задоволително време на децата си. Интересуваме ли се по какъв начин се усещат, какво ги тревожи. Говорим ли с тях като с равни човешки същества или неглижираме проблемите им с коментара, че прекаляват с глезенето и мрънкането?
Замислете се. Утре може да бъде вашето дете.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ