Българин от Скопие създаде шестата по големина болница в България
Живот на кръстопът, пресичащ балканските страни – по този начин може да бъде разказан животът на един от най-известните лекари-ортопеди в България – доктор Христо Мазнейков. Той е роден на 20 юни 1956 година в гр. Скопие, Северна Македония, а през днешния ден е притежател на шестата по величина болница в България – „ Св. София “. Изградил я е от основи, само че преди всичко в сърцето му постоянно остава любовта към България, Хипократовата клетва и уважението към пациентите.
Историята на рода му е извънредно забавна, „ както е и историята на доста хора от Македония, споделя ортопедът. „ Родоначалник на моя жанр от към татко ми е Коста Мазнейков Войводата – „ Даскало “, който е приключил първия випуск „ Българска лингвистика “ в Софийския Университет „ Св. Климент Охридски “. След което се връща в Струмишко-Радовишкия район, и стартира да образова локалното население на български език. Тогава македонски език въобще не е имало.
По това време един от локалните турци – бейове, изнасилил тамошна българка. Моят пра-прадядо не издържал, отишъл и го умъртвил. След убийството му хванал гората, станал бунтовник и направил чета с бройка сред 20 и 40 индивида, с която са тормозили турците. Тогава турците са знаели, че в Македония се приготвя Илинденско-преображенското въстание, и са изпратили постоянна армия, която на първо време разрушава четата на моя пра-прадядо. След това убиват и Гоце Делчев, който е бил измежду главните уредници на въстанието “, споделя доктор Мазнейков.
И добавя, че в болница „ Св. София “ през днешния ден работи и доктор Разбойников - един от потомците на Христо Разбойников, който наследява Гоце Делчев и продължава делото по организирането на въстанието.
„ След въстанието стартира изтребване на целия жанр Мазнейкови. Тогава моят татко бяга от Македония и се заселва в Рупелския район – Рупел е първото място след границата, след Кулата (бивше село в Република Гърция, ситуирано на територията дем Синтика, област Централна Македония, бел. ред.) Пътят беше толкоз стеснен, че като трябваше да се разминат две коли, едната спираше. Родителите ми се заселват там, с цел да не могат да ги намерят турците, и се стартират да се занимават със скотовъдство – гледат овци и кози. Моят татко е бил доста любознателен и образован, по тази причина родата е взела решение да го изучи. Изпратили са го да учи български език в българска гимназия в Петрич, като е взел два класа едновременно, с цел да пести парите на татко си. След това по линия на Информбюро отива да учи агрономоство в Загреб.
Тогава е било велико време за социалистическите хрумвания, не е било срамно (както сега) да казваш, че си болшевик. Българска комунистическа партия и Земеделците тогава са били единствените, които са били срещу Хитлер, и доста от младежите тогава са били на страната на Българска комунистическа партия без да бъдат синове на тогавашни водачи.
След като татко ми приключва агрономство, отива да работи като агроном в Скопие. Много бързо напредва, издига се и става началник на тамошното „ Озеленяване “ в града.
Един ден просто идват и му споделят: „ Димитре, има проблем. Ти си българин! “. Баща ми споделя гордо „ Да, аз съм българин “, на което му дават отговор: „ Да, но би трябвало да станеш македонец “. И откакто той изрично отхвърля да се написа македонец, стартира тормозът против него – вкарват го в пандиза за година и половина, където е подложен на нечувани изтезания. Всички мъчения по пандизите в това време са разказани в книгата на Блага Божинова „ Изповед от Титовия " парадайс ".
Баща ми е пуснат от пандиза единствено за четири месеца, като в същото време се среща с майка ми и основават мен. В тези четири месеца още веднъж го призовавали да се написа македонец, за което той изрично отказал, и още веднъж го вкарали в пандиза, този път за година и 4 месеца. След излежаването на тези месеци, той е екстрадиран в България. През това време аз съм се родил в Скопие, като моят дядо – бащата на майка ми, заръчал тя също да отиде в България, с цел да бъда отглеждан и от двамата ми родители.
Така родителите ми пристигнали в София, а татко ми си намерил работа като младши агроном в село Беласица. И тъй като нямало къде да спи, спал на бюрото си. Тогава хората били толкоз небогати – след войната, че даже нямали къщи. Дори и в тези условия, татко ми е основал международен модел в селското стопанство, който се споделя „ Земя – краен артикул “: работиш отглеждаш, произвеждаш и продаваш. Този способ на работа в този момент се практикува в целия свят – без паразитните асоциации на социализма – Булгарплодекспорт, Яйцекооп, Булгартабак, и така нататък Баща ми имаше 12 ТИР-а, строеше самолетна писта край Кърналово, като изнасяше продукцията със самолети и по земя единствено и единствено да покаже правотата на модела си. Докато работеше в Петрич, безусловно целогодишно имаше хора от целия свят, които се учеха на този модел на работа; а измежду детайлите на тази работа беше основаването на капковото напояване – то бе първото в страната, в Петрич, от 1972 година Сега, за жалост, към този момент го няма. Може да се каже, че татко ми е създател на капковото напояване в България.
Разбира се, той имаше и доста почитатели, които милееха за България и желаеха тя да има съвременно земеделие. Западните страни и западните медии го назоваха „ социалистическия предприемач “: беше овладял пазарната стопанска система. Стана по този начин, че Булгарплодекспорт продаваше звук домати в Швеция за 150 $, а татко ми продаваше самичък за 220 $. Именно това насочи тогавашните ръководители към този новаторски модел. Тогава се твърдеше, че след 9-ти септември не е имало младежи, които да владеят западни езици, и по тази причина са били нужни такива кооперации, само че 70-те и 80-те години към този момент имаше доста младежи, които знаеха доста непознати езици и можеха сами да договарят.
Майка ми пък е от Костур. Нейният жанр е също доста разнопосочен: на баба ми родът се е гърчеел, дядо Христо е работил в Съединени американски щати, и при акцидент си е изгубил дясната ръка. Питали го с какво да го обезщетят – 70 хиляди златни $, или да си докара фамилията там, с цел да се изучат децата, той споделил, че желал да се върне в родината си. Взел парите, и с тях купил доста мелници, къщи, парцели, - един от най-хубавите парцели в Солун се оказа, че е наш. Другият ми прародител – бащата на дядо ми, е бил българин. Живеел е в българската махала, и е снабдявал българските партизани с храна. Гърците го предизвестили да не дава храна на партизаните, само че той не ги послушал, по тази причина го взели в сектора и го умъртвили. По тази причина моите баба и дядо през 1946 година бягат и отиват да живеят в Пловдив. Същата година висши служители отишли при тях и им споделили: „ Вие не сте българи, вие сте македонци, отивайте си “, и ги изгонили. И тъй като родата била от над 20 индивида, всичките строители, съборили всичко издигнато, и отишли да живеят в Македония “, спомня си доктор Мазнейков.
Днес, с взор обратно във времето, светилото в българската ортопедията си напомня и споделя славните страници от фамилната история и приказва с голяма обич към България. /БГНЕС
Историята на рода му е извънредно забавна, „ както е и историята на доста хора от Македония, споделя ортопедът. „ Родоначалник на моя жанр от към татко ми е Коста Мазнейков Войводата – „ Даскало “, който е приключил първия випуск „ Българска лингвистика “ в Софийския Университет „ Св. Климент Охридски “. След което се връща в Струмишко-Радовишкия район, и стартира да образова локалното население на български език. Тогава македонски език въобще не е имало.
По това време един от локалните турци – бейове, изнасилил тамошна българка. Моят пра-прадядо не издържал, отишъл и го умъртвил. След убийството му хванал гората, станал бунтовник и направил чета с бройка сред 20 и 40 индивида, с която са тормозили турците. Тогава турците са знаели, че в Македония се приготвя Илинденско-преображенското въстание, и са изпратили постоянна армия, която на първо време разрушава четата на моя пра-прадядо. След това убиват и Гоце Делчев, който е бил измежду главните уредници на въстанието “, споделя доктор Мазнейков.
И добавя, че в болница „ Св. София “ през днешния ден работи и доктор Разбойников - един от потомците на Христо Разбойников, който наследява Гоце Делчев и продължава делото по организирането на въстанието.
„ След въстанието стартира изтребване на целия жанр Мазнейкови. Тогава моят татко бяга от Македония и се заселва в Рупелския район – Рупел е първото място след границата, след Кулата (бивше село в Република Гърция, ситуирано на територията дем Синтика, област Централна Македония, бел. ред.) Пътят беше толкоз стеснен, че като трябваше да се разминат две коли, едната спираше. Родителите ми се заселват там, с цел да не могат да ги намерят турците, и се стартират да се занимават със скотовъдство – гледат овци и кози. Моят татко е бил доста любознателен и образован, по тази причина родата е взела решение да го изучи. Изпратили са го да учи български език в българска гимназия в Петрич, като е взел два класа едновременно, с цел да пести парите на татко си. След това по линия на Информбюро отива да учи агрономоство в Загреб.
Тогава е било велико време за социалистическите хрумвания, не е било срамно (както сега) да казваш, че си болшевик. Българска комунистическа партия и Земеделците тогава са били единствените, които са били срещу Хитлер, и доста от младежите тогава са били на страната на Българска комунистическа партия без да бъдат синове на тогавашни водачи.
След като татко ми приключва агрономство, отива да работи като агроном в Скопие. Много бързо напредва, издига се и става началник на тамошното „ Озеленяване “ в града.
Един ден просто идват и му споделят: „ Димитре, има проблем. Ти си българин! “. Баща ми споделя гордо „ Да, аз съм българин “, на което му дават отговор: „ Да, но би трябвало да станеш македонец “. И откакто той изрично отхвърля да се написа македонец, стартира тормозът против него – вкарват го в пандиза за година и половина, където е подложен на нечувани изтезания. Всички мъчения по пандизите в това време са разказани в книгата на Блага Божинова „ Изповед от Титовия " парадайс ".
Баща ми е пуснат от пандиза единствено за четири месеца, като в същото време се среща с майка ми и основават мен. В тези четири месеца още веднъж го призовавали да се написа македонец, за което той изрично отказал, и още веднъж го вкарали в пандиза, този път за година и 4 месеца. След излежаването на тези месеци, той е екстрадиран в България. През това време аз съм се родил в Скопие, като моят дядо – бащата на майка ми, заръчал тя също да отиде в България, с цел да бъда отглеждан и от двамата ми родители.
Така родителите ми пристигнали в София, а татко ми си намерил работа като младши агроном в село Беласица. И тъй като нямало къде да спи, спал на бюрото си. Тогава хората били толкоз небогати – след войната, че даже нямали къщи. Дори и в тези условия, татко ми е основал международен модел в селското стопанство, който се споделя „ Земя – краен артикул “: работиш отглеждаш, произвеждаш и продаваш. Този способ на работа в този момент се практикува в целия свят – без паразитните асоциации на социализма – Булгарплодекспорт, Яйцекооп, Булгартабак, и така нататък Баща ми имаше 12 ТИР-а, строеше самолетна писта край Кърналово, като изнасяше продукцията със самолети и по земя единствено и единствено да покаже правотата на модела си. Докато работеше в Петрич, безусловно целогодишно имаше хора от целия свят, които се учеха на този модел на работа; а измежду детайлите на тази работа беше основаването на капковото напояване – то бе първото в страната, в Петрич, от 1972 година Сега, за жалост, към този момент го няма. Може да се каже, че татко ми е създател на капковото напояване в България.
Разбира се, той имаше и доста почитатели, които милееха за България и желаеха тя да има съвременно земеделие. Западните страни и западните медии го назоваха „ социалистическия предприемач “: беше овладял пазарната стопанска система. Стана по този начин, че Булгарплодекспорт продаваше звук домати в Швеция за 150 $, а татко ми продаваше самичък за 220 $. Именно това насочи тогавашните ръководители към този новаторски модел. Тогава се твърдеше, че след 9-ти септември не е имало младежи, които да владеят западни езици, и по тази причина са били нужни такива кооперации, само че 70-те и 80-те години към този момент имаше доста младежи, които знаеха доста непознати езици и можеха сами да договарят.
Майка ми пък е от Костур. Нейният жанр е също доста разнопосочен: на баба ми родът се е гърчеел, дядо Христо е работил в Съединени американски щати, и при акцидент си е изгубил дясната ръка. Питали го с какво да го обезщетят – 70 хиляди златни $, или да си докара фамилията там, с цел да се изучат децата, той споделил, че желал да се върне в родината си. Взел парите, и с тях купил доста мелници, къщи, парцели, - един от най-хубавите парцели в Солун се оказа, че е наш. Другият ми прародител – бащата на дядо ми, е бил българин. Живеел е в българската махала, и е снабдявал българските партизани с храна. Гърците го предизвестили да не дава храна на партизаните, само че той не ги послушал, по тази причина го взели в сектора и го умъртвили. По тази причина моите баба и дядо през 1946 година бягат и отиват да живеят в Пловдив. Същата година висши служители отишли при тях и им споделили: „ Вие не сте българи, вие сте македонци, отивайте си “, и ги изгонили. И тъй като родата била от над 20 индивида, всичките строители, съборили всичко издигнато, и отишли да живеят в Македония “, спомня си доктор Мазнейков.
Днес, с взор обратно във времето, светилото в българската ортопедията си напомня и споделя славните страници от фамилната история и приказва с голяма обич към България. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ