Св. мчци Памфил и Порфирий. Св. Флавиан, архиеп. Цариградски
Житие на св. свети мъченици Памфил и Порфирий и дружината им
В началото на ІV век живял в Кесария ПалестинскаРечник презвитер Памфил, свят човек, дълбокоуважаван от всички. Целият му живот бил отдаден на Бога и ближните. Той получил прелестно обучение в град Берит и в Александрия, а по-късно се поселил в Кесария, където и приел презвитерски ранг. Живеел прекомерно оскъдно, тъй като всичко раздавал на бедняци.
Той неуморно се трудел да съпоставя ръкописите на Св. Писание. В това време текстът на Св. Писание бил прекомерно развален от преписвачите. Памфил грижливо се занимавал с изправянето му. Той бил по този начин уверен в нуждата да направи свещените книги колкото се може по-достъпни за всички християни, че купувал и самичък преписвал ръкописи, с цел да ги раздава. Благодарение на неговите писания и грижи била събрана в Кесария огромна библиотека от духовни книги. Всякак се стараел той да популяризира светата религия и християнската култура.
Във време на гонението, зародило при Диоклетиан, той увещавал и ободрявал християните мъжествено да стоят в изповеданието на вярата. За гонителите не могъл да остане неусетен светият мъж, който по този начин доста се бил потрудил за славата Божия. Те го хванали и подложили на най-тежки изтезания, като се стараели да го склонят да се отхвърли от вярата. Но Памфил изтърпял мъжествено изтезанията и по-късно бил затворен в тюрма.
Заедно с него, след мъченията за вярата, затворени били в тюрма дякон Валент и Павел, който и по-рано страдал за вярата си в Христа.
Минали две години; изповедниците към момента били в тъмница; гонението повече се усилвало. То било изключително мощно в областите, които император Максимин управлявал, включително Палестина и Египет. Християните били ужасно мъчени и по-късно ги изпращали на тежка работа в рудниците, като им изваждали дясното око и подрязвали жилата на десния крайник. Управителят запитал предходните изповедници Памфил, Валент и Павел подготвени ли са в този момент да се покорят на царската заръка, само че като получил отговор, че не изоставят вярата си, заповядал да отсекат главите им с меч.
Отвели светите изповедници на гибел. В това време един 18-годишен младеж, на име Порфирий, прислужник и ученик на презвитер Памфил, се явил пред шефа, като желал разрешение да вземе телата на светите мъченици, с цел да ги погребе. Управителят го попитал за вярата му. Той декларирал храбро, че има вяра в Христа. Подложили го на страшни изтезания, като желали да изтръгнат от него отречение. Юношата търпял всичко с изумителна неотстъпчивост: не чули от него ни зов, ни вопъл. Най-после го обесили и разпалили под него огън; пламъкът го обхванал. Той с лице, сияещо от наслада, призовал името на Господа Иисуса и предал Богу чистата си душа.
Управителят дохождал в гняв, като виждал, че с нищо не може да победи твърдостта на християните. Най-малкият знак на състрадание към учениците бил наказван със гибел.
Един заслужил боец на име Селевк, който бил очевидец на убиването на Порфирий, отишъл да заяви това на Памфил. Той заварил Памфил да прави последната си молитва, преди да наведе главата си под меча. Като чул за славната гибел на своя ученик, той поблагодарил на Бога, целунал Селевка и радостно посрещнал гибелта.
Донесли на шефа за постъпката на Селевк и шефа заповядал незабавно да го санкционират смъртно. А Селевк от дълго време бил християнин и с наслада посрещнал гибелта. След него се пресъединили към лика ма мъчениците св. Теодул - дъртак, който служил при шефа, само че бил скришен Христов чиновник.
Той се доближил до мъчениците, отвеждани на гибел, и като ги целунал, молил ги да се помолят за него Богу. Управителят, щом разбрал това, заповядал да го разпънат на кръст. Най-после един християнин от Кападокия на име Юлиан допълнил цифрата 12 мъченици, които потърпевши тоя ден. Той наближавал до Кесария и като видял вън от града тела, хвърлени за храна на зверовете и птиците, досетил се, че това са тела на християни, пожертвали живота си за вярата в Христа, пристъпил до тях и ги целунал, славейки подвизите на светите мъченици. Войниците, които следили да не би някои да открадне телата на мъчениците, донесли за това на началството. Юлиан бил доведен при шефа и, откакто изповядал вярата си, бил изгорял в огън.
Така се увенчали с страдалчество тия правилни чиновници на Христа и се удостоили с безконечна популярност в Царството небесно. Подробности за тях ни дава в своята " История на палестинските мъченици " историкът Евсевий, който бил възпитаник на св. Памфил.
Житие на св. Флавиан, патриарх Цариградски
Св. Флавиан в началото бил презвитер в Цариград. За огромното му самоограничение и благодетелен живот той бил определен от клира и от народа за Цариградски патриарх.
В това време Църквата била вълнувана от лъжеучението на Евтихий, който - макар ясните инструкции в Евангелието, че Иисус Христос бил дружно и Бог и човек - твърдял, че в Иисуса Христа имало едно естество - Божеско. Патриарх Флавиан твърдо защитавал православното обучение. Силно го намразили придворните на император Теодосий Млади (408-450). Главен негов зложелател бил евнухът Хрисант, любим на царя, който всячески се стараел да му пакости с всякакви клюки.
Флавиан, като видял, че лъжеучението се популяризира, свикал в 448 година поместен събор и изискал Евтихий да се яви на него. Дълго Евтихий не се покорявал на повелята на патриарха и най-сетне пристигнал, съпроводен от въоръжени бойци, които той измолил от императора за своя отбрана. Като разкрил своето обучение, той не изискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, заради което те за упорството му го лишили от заветен ранг. Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя изгода императора и неговата брачна половинка.
На другата година бил призован в Ефес събор от съидейници на Евтихий под председателството на Диоскор, александрийски патриарх (449 г.). На тоя събор, прочут в историята под названието " разбойнически ", Флавиан бил набеден, че внася нови канони в Църквата. Много епископи, посредством закани били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий. Повикали св. Флавиана. Диоскор и неговите съидейници го осъдили като лъжеучител, лишили го от ранг и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан. Станал ужас и Диоскор изискал армия. На Флавиан нанесли нечовечен побой и той след няколко дни се поминал.
Като разбрал за това, римският папа св. Лъв оповестил определенията на беззаконния събор за недействителни, и по неговото гледище, при императрица Пулхерия и брачна половинка й Маркиан, бил призован Четвърти космополитен в Халкидон в 451 година. Тоя събор, на който участвали 630 епископи, осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества - неслитно, неотлъчно, неразлъчно и непроменяемо. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божий. Всички отци на Халкидонския събор признавали това за апостолско обучение. Диоскор бил свален като палач на св. Флавиана. Тялото на св. Флавиан било пренесено в Цариград.
В началото на ІV век живял в Кесария ПалестинскаРечник презвитер Памфил, свят човек, дълбокоуважаван от всички. Целият му живот бил отдаден на Бога и ближните. Той получил прелестно обучение в град Берит и в Александрия, а по-късно се поселил в Кесария, където и приел презвитерски ранг. Живеел прекомерно оскъдно, тъй като всичко раздавал на бедняци.
Той неуморно се трудел да съпоставя ръкописите на Св. Писание. В това време текстът на Св. Писание бил прекомерно развален от преписвачите. Памфил грижливо се занимавал с изправянето му. Той бил по този начин уверен в нуждата да направи свещените книги колкото се може по-достъпни за всички християни, че купувал и самичък преписвал ръкописи, с цел да ги раздава. Благодарение на неговите писания и грижи била събрана в Кесария огромна библиотека от духовни книги. Всякак се стараел той да популяризира светата религия и християнската култура.
Във време на гонението, зародило при Диоклетиан, той увещавал и ободрявал християните мъжествено да стоят в изповеданието на вярата. За гонителите не могъл да остане неусетен светият мъж, който по този начин доста се бил потрудил за славата Божия. Те го хванали и подложили на най-тежки изтезания, като се стараели да го склонят да се отхвърли от вярата. Но Памфил изтърпял мъжествено изтезанията и по-късно бил затворен в тюрма.
Заедно с него, след мъченията за вярата, затворени били в тюрма дякон Валент и Павел, който и по-рано страдал за вярата си в Христа.
Минали две години; изповедниците към момента били в тъмница; гонението повече се усилвало. То било изключително мощно в областите, които император Максимин управлявал, включително Палестина и Египет. Християните били ужасно мъчени и по-късно ги изпращали на тежка работа в рудниците, като им изваждали дясното око и подрязвали жилата на десния крайник. Управителят запитал предходните изповедници Памфил, Валент и Павел подготвени ли са в този момент да се покорят на царската заръка, само че като получил отговор, че не изоставят вярата си, заповядал да отсекат главите им с меч.
Отвели светите изповедници на гибел. В това време един 18-годишен младеж, на име Порфирий, прислужник и ученик на презвитер Памфил, се явил пред шефа, като желал разрешение да вземе телата на светите мъченици, с цел да ги погребе. Управителят го попитал за вярата му. Той декларирал храбро, че има вяра в Христа. Подложили го на страшни изтезания, като желали да изтръгнат от него отречение. Юношата търпял всичко с изумителна неотстъпчивост: не чули от него ни зов, ни вопъл. Най-после го обесили и разпалили под него огън; пламъкът го обхванал. Той с лице, сияещо от наслада, призовал името на Господа Иисуса и предал Богу чистата си душа.
Управителят дохождал в гняв, като виждал, че с нищо не може да победи твърдостта на християните. Най-малкият знак на състрадание към учениците бил наказван със гибел.
Един заслужил боец на име Селевк, който бил очевидец на убиването на Порфирий, отишъл да заяви това на Памфил. Той заварил Памфил да прави последната си молитва, преди да наведе главата си под меча. Като чул за славната гибел на своя ученик, той поблагодарил на Бога, целунал Селевка и радостно посрещнал гибелта.
Донесли на шефа за постъпката на Селевк и шефа заповядал незабавно да го санкционират смъртно. А Селевк от дълго време бил християнин и с наслада посрещнал гибелта. След него се пресъединили към лика ма мъчениците св. Теодул - дъртак, който служил при шефа, само че бил скришен Христов чиновник.
Той се доближил до мъчениците, отвеждани на гибел, и като ги целунал, молил ги да се помолят за него Богу. Управителят, щом разбрал това, заповядал да го разпънат на кръст. Най-после един християнин от Кападокия на име Юлиан допълнил цифрата 12 мъченици, които потърпевши тоя ден. Той наближавал до Кесария и като видял вън от града тела, хвърлени за храна на зверовете и птиците, досетил се, че това са тела на християни, пожертвали живота си за вярата в Христа, пристъпил до тях и ги целунал, славейки подвизите на светите мъченици. Войниците, които следили да не би някои да открадне телата на мъчениците, донесли за това на началството. Юлиан бил доведен при шефа и, откакто изповядал вярата си, бил изгорял в огън.
Така се увенчали с страдалчество тия правилни чиновници на Христа и се удостоили с безконечна популярност в Царството небесно. Подробности за тях ни дава в своята " История на палестинските мъченици " историкът Евсевий, който бил възпитаник на св. Памфил.
Житие на св. Флавиан, патриарх Цариградски
Св. Флавиан в началото бил презвитер в Цариград. За огромното му самоограничение и благодетелен живот той бил определен от клира и от народа за Цариградски патриарх.
В това време Църквата била вълнувана от лъжеучението на Евтихий, който - макар ясните инструкции в Евангелието, че Иисус Христос бил дружно и Бог и човек - твърдял, че в Иисуса Христа имало едно естество - Божеско. Патриарх Флавиан твърдо защитавал православното обучение. Силно го намразили придворните на император Теодосий Млади (408-450). Главен негов зложелател бил евнухът Хрисант, любим на царя, който всячески се стараел да му пакости с всякакви клюки.
Флавиан, като видял, че лъжеучението се популяризира, свикал в 448 година поместен събор и изискал Евтихий да се яви на него. Дълго Евтихий не се покорявал на повелята на патриарха и най-сетне пристигнал, съпроводен от въоръжени бойци, които той измолил от императора за своя отбрана. Като разкрил своето обучение, той не изискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, заради което те за упорството му го лишили от заветен ранг. Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя изгода императора и неговата брачна половинка.
На другата година бил призован в Ефес събор от съидейници на Евтихий под председателството на Диоскор, александрийски патриарх (449 г.). На тоя събор, прочут в историята под названието " разбойнически ", Флавиан бил набеден, че внася нови канони в Църквата. Много епископи, посредством закани били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий. Повикали св. Флавиана. Диоскор и неговите съидейници го осъдили като лъжеучител, лишили го от ранг и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан. Станал ужас и Диоскор изискал армия. На Флавиан нанесли нечовечен побой и той след няколко дни се поминал.
Като разбрал за това, римският папа св. Лъв оповестил определенията на беззаконния събор за недействителни, и по неговото гледище, при императрица Пулхерия и брачна половинка й Маркиан, бил призован Четвърти космополитен в Халкидон в 451 година. Тоя събор, на който участвали 630 епископи, осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества - неслитно, неотлъчно, неразлъчно и непроменяемо. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божий. Всички отци на Халкидонския събор признавали това за апостолско обучение. Диоскор бил свален като палач на св. Флавиана. Тялото на св. Флавиан било пренесено в Цариград.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ