Надценяване от порядъка на 15-20%: Жилищните пазари в Европа показват притеснителни признаци
Жилищните пазари в Европа демонстрират признаци на надценяване, което може да докара до спад с последствия за финансовата непоклатимост. Нарастващата инфлация принуди централните банки да подхващат политики на повишение на лихвените проценти. Лихвите по ипотечните заеми стават двойно по-високи В множеството европейски страни през 2022 година и са се утроили на някои места като Финландия, Словакия, Швейцария и Обединеното кралство.
Пречките пред бъдещите купувачи са ясни - към момента високи стойности на парцелите, възходящи лихви по ипотечните заеми и по-ниски действителни приходи. Това се споделя в отчет на Международния валутен фонд (МВФ) за имотните пазари в Европа.
Имотни сривове: Продажбите на жилища удариха 40-годишно дъно в Нова Зеландия
Спадът е 33% в границите на година
В множеството страни, наемателите са претрупани от разноските за жилищата. В Европа 25% от наемателите са изправени пред забележителна финансова компликация, що се отнася до разноските за жилище, спрямо 20% от притежателите на жилища с ипотеки. В Гърция и Сърбия над половината наематели имат компликации с разноските. Латвия и Малта демонстрират най-нисък % - 10%.
Надценяването на жилищния пазар в цяла Европа, или най-малко в множеството страни, е от порядъка на 15 - 20%. Делът на семействата, които мъчно могат да си разрешат съществени разноски, може да ще се усили с 10%, съгласно базовите прогнози за 2023 година, достигайки една трета от всички семейства за междинната европейска страна.
Други разтърсвания могат да нанесат още удари по финансовото положение на семействата. Една трета от потребителите може да бъдат принудени да понижат потреблението на артикули от несъществена нужда за покриване на съществени разноски, представляващи 30% от общото ползване.
Имотни сривове: Цените на жилищата на още един европейски пазар означават най-големия спад от десетилетие насам
През 2022 година броят на продадените жилища е намалял с 14,6% на годишна база
Не са малко факторите, които демонстрират струпване на систематичен риск на европейския жилищен пазар. От 2015 година, цените са нарастнали с 40 на 100 в цяла Европа и са съвсем два пъти по-високи в Унгария, Исландия и Португалия.
В същото време приходите нарастват доста по-бавно , разликата сред съотношението цена/доход и неговата дълготрайна наклонност се е нараснала доста от 2019 година в множеството страни, достигайки приблизително към 25% през третото тримесечие на 2022 година.
Достъпността на жилищата в Европа варира доста, въз основа на статута на домакинство (а точно дали семейството има ипотека, наем, има жилище или др.). Друг значим фактор е, че тежестта на жилищните разноски са доста по-високи за семействата с по-ниски приходи.
Да си купят ново жилище в Гърция става все по-невъзможно за локалните
Средната офертна цена за ново жилище се движи към 3500-4500 евро на кв.м.
Във всички страни, като се изключи Швейцария, притежателите на жилища са повече от наемателите. В скандинавските страни и Нидерландия притежателите с ипотеки са
най-вече. За разлика от това в Централна Европа и стопанските системи на Източна и Югоизточна Европа преобладават притежателите на жилища, има и доста наематели.
В доста европейски страни, семействата с ниски и даже междинни приходи харчат огромна част от приходите си за най-основните си потребности. Това ги прави неподготвени за увеличаване на разноските за живот. Домакинство със междинен приход харчи към 1/3 от брутния си приход за храна и комунални услуги, до момента в който фамилии с по-ниски приходи харчат половината за същите потребности. Така е в Литва и Хърватия, където приходите са междинни семействата харчат към 60 на 100 от тях за съществени потребности, до момента в който в Люксембург, Австрия, Нидерландия и Финландия цифратае 20%.
Според изводи на отчета финансовото положение на семействата и достъпността на жилищата може да се влошат на фона на възходящите лихвени проценти, муден напредък и непрекъснато висока инфлация.
Пречките пред бъдещите купувачи са ясни - към момента високи стойности на парцелите, възходящи лихви по ипотечните заеми и по-ниски действителни приходи. Това се споделя в отчет на Международния валутен фонд (МВФ) за имотните пазари в Европа.
Имотни сривове: Продажбите на жилища удариха 40-годишно дъно в Нова Зеландия
Спадът е 33% в границите на година
В множеството страни, наемателите са претрупани от разноските за жилищата. В Европа 25% от наемателите са изправени пред забележителна финансова компликация, що се отнася до разноските за жилище, спрямо 20% от притежателите на жилища с ипотеки. В Гърция и Сърбия над половината наематели имат компликации с разноските. Латвия и Малта демонстрират най-нисък % - 10%.
Надценяването на жилищния пазар в цяла Европа, или най-малко в множеството страни, е от порядъка на 15 - 20%. Делът на семействата, които мъчно могат да си разрешат съществени разноски, може да ще се усили с 10%, съгласно базовите прогнози за 2023 година, достигайки една трета от всички семейства за междинната европейска страна.
Други разтърсвания могат да нанесат още удари по финансовото положение на семействата. Една трета от потребителите може да бъдат принудени да понижат потреблението на артикули от несъществена нужда за покриване на съществени разноски, представляващи 30% от общото ползване.
Имотни сривове: Цените на жилищата на още един европейски пазар означават най-големия спад от десетилетие насам
През 2022 година броят на продадените жилища е намалял с 14,6% на годишна база
Не са малко факторите, които демонстрират струпване на систематичен риск на европейския жилищен пазар. От 2015 година, цените са нарастнали с 40 на 100 в цяла Европа и са съвсем два пъти по-високи в Унгария, Исландия и Португалия.
В същото време приходите нарастват доста по-бавно , разликата сред съотношението цена/доход и неговата дълготрайна наклонност се е нараснала доста от 2019 година в множеството страни, достигайки приблизително към 25% през третото тримесечие на 2022 година.
Достъпността на жилищата в Европа варира доста, въз основа на статута на домакинство (а точно дали семейството има ипотека, наем, има жилище или др.). Друг значим фактор е, че тежестта на жилищните разноски са доста по-високи за семействата с по-ниски приходи.
Да си купят ново жилище в Гърция става все по-невъзможно за локалните
Средната офертна цена за ново жилище се движи към 3500-4500 евро на кв.м.
Във всички страни, като се изключи Швейцария, притежателите на жилища са повече от наемателите. В скандинавските страни и Нидерландия притежателите с ипотеки са
най-вече. За разлика от това в Централна Европа и стопанските системи на Източна и Югоизточна Европа преобладават притежателите на жилища, има и доста наематели.
В доста европейски страни, семействата с ниски и даже междинни приходи харчат огромна част от приходите си за най-основните си потребности. Това ги прави неподготвени за увеличаване на разноските за живот. Домакинство със междинен приход харчи към 1/3 от брутния си приход за храна и комунални услуги, до момента в който фамилии с по-ниски приходи харчат половината за същите потребности. Така е в Литва и Хърватия, където приходите са междинни семействата харчат към 60 на 100 от тях за съществени потребности, до момента в който в Люксембург, Австрия, Нидерландия и Финландия цифратае 20%.
Според изводи на отчета финансовото положение на семействата и достъпността на жилищата може да се влошат на фона на възходящите лихвени проценти, муден напредък и непрекъснато висока инфлация.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ