Книга за плажа: „Жените, които купуват цветя“, или как се отглеждат чувствата
„ Жените, които купуват цветя “ е книга, която ни насочва на дълга разходка из ботаническата градина на живота, където цъфтят рози, които от време на време убождат пръстите ни.
Растат маргаритки, чиито листа късаме, с цел да ни дадат отговор, който не всеки път е предстоящият. Срещат се орхидеи, които ни сковават с хубостта си и слънчогледи, напомнящи ни къде е Слънцето. По време на разходката из тази градина компания ще ви вършат пет дами, които купуват цветя. В началото никоя от тях не ги купува за себе си. Едната – за тайния си ухажор, другата – за офиса си, третата – с цел да ги рисува, четвъртата – за клиентките си, последната – за един мъртвец.
Авторът Ванеса Монфорт прави тези дами приятелки на читателя, с които дружно слушат джаз, пият вино и се учат по какъв начин се посява, отглежда, полива и изживява благополучие. Не в миналото, а през днешния ден, тъй като животът е неотложна задача и постоянно би трябвало да си припомняме това.
В книгата се споделя историята на Марина. Жена, изгубила брачна половинка, а дружно с него и посоката на живота си. Изпълнена със боязън, че не може да извърши заричане, което е дала. Без капчица религия в себе си. Жена, която мисли, че има потребност от някого, само че бърка – има потребност само от себе си. Случайността води Марина в „ Градината на ангела “ – цветарски магазин в квартала на писателите в Мадрид. Там тя ще се научи, че ангели съществуват и че всички опити за хвърчене си костват. Уроците по хвърчене преподава гратис Оливия - ексцентрична и вълшебна дама, която лекува цветя и хора еднообразно добре, тъй като те може би имат нещо общо – нуждаят се от обич, светлина и грижа. Марина стартира работа в този оазис, който я среща с още четири дами, намиращи се на кръстопът в работата, любовните връзки и фамилията. Между всички тях разцъфва другарство, което ги кара да трансформират посоката на живота си.
Накрая Марина се качва на яхтата на починалия си брачен партньор, с цел да разпръсне праха му в Танжер, само че по-важното - тя става капитан на кораба на живота си. А останалите героини - тях ще срещнете на страниците на романа – с цветните им рокли, с обърканото им минало, с неподозираните им гении и необятните им фантазии.
Главен воин в „ Жените, които купуват цветя “ е и морето. Средиземното, което умее да се сърди, да прости, да не помни и да приютява. Морето, в чието лоно също се раждат цветя, които припомнят, че не е чак толкоз неприятно на дъното (но би трябвало да скатаем в някой джоб силата да изплуваме).
Растат маргаритки, чиито листа късаме, с цел да ни дадат отговор, който не всеки път е предстоящият. Срещат се орхидеи, които ни сковават с хубостта си и слънчогледи, напомнящи ни къде е Слънцето. По време на разходката из тази градина компания ще ви вършат пет дами, които купуват цветя. В началото никоя от тях не ги купува за себе си. Едната – за тайния си ухажор, другата – за офиса си, третата – с цел да ги рисува, четвъртата – за клиентките си, последната – за един мъртвец.
Авторът Ванеса Монфорт прави тези дами приятелки на читателя, с които дружно слушат джаз, пият вино и се учат по какъв начин се посява, отглежда, полива и изживява благополучие. Не в миналото, а през днешния ден, тъй като животът е неотложна задача и постоянно би трябвало да си припомняме това.
В книгата се споделя историята на Марина. Жена, изгубила брачна половинка, а дружно с него и посоката на живота си. Изпълнена със боязън, че не може да извърши заричане, което е дала. Без капчица религия в себе си. Жена, която мисли, че има потребност от някого, само че бърка – има потребност само от себе си. Случайността води Марина в „ Градината на ангела “ – цветарски магазин в квартала на писателите в Мадрид. Там тя ще се научи, че ангели съществуват и че всички опити за хвърчене си костват. Уроците по хвърчене преподава гратис Оливия - ексцентрична и вълшебна дама, която лекува цветя и хора еднообразно добре, тъй като те може би имат нещо общо – нуждаят се от обич, светлина и грижа. Марина стартира работа в този оазис, който я среща с още четири дами, намиращи се на кръстопът в работата, любовните връзки и фамилията. Между всички тях разцъфва другарство, което ги кара да трансформират посоката на живота си.
Накрая Марина се качва на яхтата на починалия си брачен партньор, с цел да разпръсне праха му в Танжер, само че по-важното - тя става капитан на кораба на живота си. А останалите героини - тях ще срещнете на страниците на романа – с цветните им рокли, с обърканото им минало, с неподозираните им гении и необятните им фантазии.
Главен воин в „ Жените, които купуват цветя “ е и морето. Средиземното, което умее да се сърди, да прости, да не помни и да приютява. Морето, в чието лоно също се раждат цветя, които припомнят, че не е чак толкоз неприятно на дъното (но би трябвало да скатаем в някой джоб силата да изплуваме).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ