Жените често пазят и малкото останало от една връзка, вместо

„ Жените постоянно пазят и дребното останало от една връзка, вместо да го подценен и да извърнат внимание на развиването на личните си благоприятни условия - те избират да се уповават на някой до тях. “

(The sick child, 1885 - Edvard Munch)

Това, което доста хора не схващат, е, че главния проблем с правата на дамите е обвързван с раната на майката.

Трудностите и провокациите при връзките сред майка и щерка са постоянно срещано събитие, само че не се приказва намерено за тях. Това, че тематиката е табу, я прави още по-деликатна и недостъпна за осмисляне.

Майчината рана е болката да бъдеш жена - тази болежка е излъчена от потомство на потомство при дамите в патриархалното общество. Тя включва и нефункционалните механизми за справяне с нея.

Жените постоянно се съпоставят и това е повода да не се усещат задоволително способни. Изпитват позор и им е втълпявано, че нещо не е наред с тях. Примиряват се, тъй като считат, че единствено в случай че останат в сянката на мъжа, ще бъдат обичани. Постоянно усещат виновност, че желаят повече от това, което към този момент имат.

Жените, които изпитват тази болежка, елементарно одобряват неприятното отношение на близките. Страдат от хранителни разстройства, меланхолия и пристрастявания.

В патриархалното общество женската половина е призната като „ по-малко значима “. Това слага двойно повече товар на гърба на дъщерите. Ако дъщерята одобри вътрешните убеждения на майка си, която пък счита, че не е задоволително добра, тя предава себе си и капацитета си. Ако обаче застане над тези убеждения и повярва в силата и опциите си, идва терзанието, че майката ще се почувства отхвърлена и самотна в позицията си. Дъщерята не желае да загуби любовта и утвърждението на майка си. Затова и приемането на тези неверни убеждения е форма на отдаденост и прочувствена съгласуваност с майката.

За да избегне спор, дъщерята заема ролята на майка си и счита, че е по-безопасно да остане в същата черупка, да поеме по същия прочут коловоз. Иначе би могла да си навлече гнева на майката или да й аргументи злощастие.

„ Да оставим предишното, където му е мястото “ е метод да се надигнем против тази болежка. Но дамите в никакъв случай не съумяват в действителност да погребат предишното си. Ако се пропусне излекуването на тази рана, обвързвана с едно от основополагащите връзки в живота (между майка и дъщеря), се губи опцията човек да открие кой в действителност е и да откри смисъла в съответния отговор.  

Дъщерята се опасява да развива капацитета си, с цел да не наподобява, че е една стъпка пред личната си майка, че може да потъпче нейните фантазии и упоритости за сметка на своите. Майката може да изпита даже злоба и яд към щерка си.

Всеки е изпитвал най-малко един път болката, която майката носи през живота си. И несъмнено всеки се е упреквал малко или доста, че може да е причина за тази болежка. Истината е, че никое дете не може да отнеме болката на майка си.

Компромисите на дъщерята надали ще са задоволителни да компенсират всичко, от което се е лишила майката през годините, с цел да бъде жена и майка в общество, доминирано от мъже. И въпреки всичко доста дъщери вършат за майка си жертвата да не бъдат прекомерно сполучливи, прекомерно умни или прекомерно самонадеяни - още в детството може да се видят образци. Това решение една щерка взима от обич, от отдаденост и от потребността от прочувствена поддръжка от майка си.

Всички тези връзки се развиват на подсъзнателно равнище и даже и при най-благоприятните взаимоотношения.

Много от майките през днешния ден споделят, че не са знаели какво тъкмо ги чака с малко дете - цялата отговорност и себеотдаване, които се изискват от тях.

Обществото втълпява на майките разнообразни неверни съждения като да вземем за пример, че в случай че майчинството е мъчно, виновността е в майката; че в случай че тя не съумява да се оправя, би трябвало да се постарае повече; че в случай че нещата не протичат естествено и леко, значи майката бърка в дейностите си; че дамата би трябвало да се оправя с това да отгледа здрави деца, да е красива, да има сполучлива кариера и съразмерен брак.

Наистина е мъчно за една майка да види по какъв начин детето й реализира нейните фантазии и съумява да го направи по-успешно, в сравнение с тя в миналото си е представяла за себе си. Случва се майката да има потребност от утвърждението на децата си, от тяхното внимание, а не противоположното. Така идващото потомство дами продължава да поддържа възприятието си за маловажност, с цел да не остане майката сама в тази конкуренция, за която тя жертва толкоз доста, а получава толкоз малко в подмяна.

(Mother and Daughter, 1897 - Edvard Munch)

Гневът на майките не е против децата им, а против патриархалното общество, което изисква от тях да подценен себе си, с цел да бъдат на първо място родители.

Майчината рана съществува, тъй като няма място, на което една майка да култивира своя яд към патриархалното. И тъй като дъщерята на една майка подсъзнателно се опасява да не бъде отхвърлена, тъй като взема решение да не прави същите жертви като тези на предходните генерации.

Малкото момиче може да припомня на майка си за неосъществения й капацитет, когато е била на нейните години. А в случай че дъщерята се усеща задоволително смела да отхвърли някои патриархални порядки, които майката се е налагало да приема, то тогава майчиният яд се пробужда.

Всяка майка желае най-хубавото за детето си. Но в случай че майката не се е справила в предишното със своята болежка, тя може неумишлено да втълпи на щерка си възприятие за виновност, позор или обвързване. Това се случва с критикуване или покоряване.

Когато една майка кара личната си щерка да носи виновност и отговорност за персоналната й болежка, основава нестабилни взаимоотношения. Момичета, израснали в патриархални фамилии, се постанова да избират сред това да бъдат мощни и да вървят една крачка пред майките си или да бъдат обичани.

Повечето девойки избират да бъдат обичани, тъй като изтъкването на един мощен темперамент може да аргументи доста необратими загуби, да докара до липса на любов и утвърждение. Затова и тези млади дами остават в дребната си подтисната роля, неумишлено пренасящи майчината рана на идващото потомство.

Жените в действителност имат вяра, че проявата на неотстъпчивост и увереност вреди на взаимоотношенията. Жените постоянно пазят и дребното останало от една връзка, вместо да го подценен и да извърнат внимание на развиването на личните си благоприятни условия - те избират да се уповават на някой до тях. Истината обаче е, че взаимоотношенията в никакъв случай не могат изцяло да заместят изначалната потребност човек да живее пълноценно живота си.

Какви са следствията, в случай че тази рана не бъде излекувана?

Жените ще не престават да си повтарят, че нещо не е наред с тях.
Няма да развиват капацитета си от боязън от отменяне или неуспех.
Няма да имат ясна визия кои са в действителност.
Ще се усещат незначителни и ще са неспособни да осъществят желанията си.
Ще чакат нечие утвърждение.

Дъщерята би трябвало да разграничи своята майка от архетипа “майка ”, с цел да може вярно да употребява капацитета на взаимоотношенията им.

Нужно е да се разделят личните потребности, стремежи, вярвания, от тези на майката. Дъщерята би трябвало да одобри и разбере майчината рана и това да породи у нея нейна лична. Това е провокационен и сложен развой, само че е началото на същинската независимост.

Да се излекува майчината рана значи да се осмисли и уважи изначалната жертва, която майката е направила, с цел да даде живот. След това дамата може да извърви своя несравним житейски път, като реализира всичко, на което е способна.

Източник: womboflight.com
Картини: Wikipedia