Жан Луиз Калман е живяла 122 години и 164 дни.

Жан Луиз Калман е живяла 122 години и 164 дни. Родена е в Арл, Франция, на 21 февруари 1875 година Айфеловата кула е издигната, когато е била на 14 години. По това време тя се среща с Винсент Ван Гог. „ Той беше замърсен, неприятно облечен и противен “, напомня си тя в изявление, обещано през 1988 година Отива си от този свят на 4 август 1997 година. Надживява мъжа си, щерка си, брат си, шурей си, внука си даже. Остава без родственици още през 1963 година Живее сама от 88-годишна възраст до 110-ия си рожден ден, когато взема решение да се реалокира в дом за възрастни хора. 

Да надживееш всички

Когато е на 85, взема решение да се върне към обичаната си фехтовка, кара колело до момента в който не навършва 100 година На 114-годишна възраст взе участие във филм за живота си, на 115-годишна възраст й вършат интервенция на бедрото, а на 117-годишна възраст се отхвърля от пушенето, което е почнала на 21 през 1896 година Тя не се отхвърля от цигарите, тъй като са нездравословни за здравето й, а тъй като към този момент е съвсем сляпа и ръцете й треперят, а тя ненавижда да моли някого за огънче.
През 1965 Жан е на 90 години и няма наследници. Тя подписва договорка за продажба на жилището си с разсрочено заплащане с 47-годишния юрист Андре-Франсоа Рафрей. Той се съгласява да й заплаща месечна сума от 2500 франка при изискване, че ще наследи жилището й след гибелта й. Съдбата обаче не е благосклонна към Рафрей - освен, че заплаща вноски на Жан 30 години, само че и умира преди нея на 77 година Вдовицата му по силата на контракта била задължена да продължи да заплаща на мадам Калман до края на дните си.
Жан резервира острия си разум. На 120-ия й рожден ден публицисти я питат какво бъдеще чака. Отговорът й: „ Много малко... “. В края на друго изявление журналистът споделя: „ Госпожо, уповавам се да се забележим още веднъж по някое време следващата година. Жан дава отговор: „ Защо не? Не си толкоз остарял, отново ще си тук! “

Влюбена съм във виното. 
Всички бебета са красиви. 
Мисля, че ще умра от смях. 
Забравена съм от нашия Бог. 
Имам единствено една гънка и седнал съм върху нея. 
Никога не поставям серпантина. Смея се, само че не рева постоянно. 
Ако не можеш да промениш нещо, не се тревожи за това. 
Винаги резервира усмивката си. Така изяснявам дългия си живот. 
Виждам неприятно, слушам неприятно и ми е зле, само че всичко е наред. 
Имам голямо предпочитание за живот и огромен вкус, изключително към сладкишите. 
Имам стоманени крайници, само че да ви кажа истината, стартират да ръждясват и малко да зацепват. 
Отдавах се на наслаждение, когато можех. Действах ясно и морално, и без страдание. Аз съм огромна късметлийка. 
Да си млад е положение на духа, то не зависи от тялото на някого. Всъщност към момента съм младо момиче, не съм изглеждала толкоз добре през последните 70 години. 

Ежедневие в старческия дом

Иска да я будят в 6:45 ч всяка заран и стартира деня с дълга молитва на прозореца си. Благодари на Бог, че е жива и за красивия ден, който настава. Понякога пита Бог на всеослушание за какво е оставена жива толкоз дълго. Седнала на креслото си, тя прави гимнастика със слушалки на ушите. Упражненията й включват най-вече разпъване на ръцете и краката. Сестрите означават, че тя се придвижва по-бързо от останалите жители на дома, които са с по 30 години по-млади от нея. Закуската й се състои от кафе с мляко и сухари.
Обтрива се сама фланелена забрадка (вместо душ). За лицето си употребява единствено сапун, зехтин и пудра. Сама мие чашата, чинията и приборите си. За обяд избира сотирано телешко месо.

Не пропуща десерт. Когато й се предложи, с ненаситност хапва пържени и пикантни храни. Прави си плодови салати всекидневно с банани и портокали. Обича шоколад, от време на време изяжда кг на седмица. След ястие пуши цигара Dunhill и пие малко портвайн. Следобед дремва за към два часа в креслото си, след което посещава другите жители на дома по стаите им. Обсъжда с тях новините, чути по радиото. Вечеря рано и небрежно. Връща се в стаята си, слуша музика, пуши последна цигара и си ляга към 22 часа. В неделя върви на литургия, а в петък на вечерня. Общува с Бог.

Дали щерка й Ивон не се показва за майка си?

През 2018-а съветският математик Николай Зак в екип с геронтолога Валери Новоселов в продължение на месеци проучват биографии, изявленията, фотоси, архивите на Арл - градът в Южна Франция, където е живяла Жан Калман, както и мемоари на хора, които са я познавали. „ Анализът на всички тези документи ме докара до заключението, че дъщерята на Жан Калман - Ивон, е приела самоличността на майка си “, декларира господин Зак пред Агенция Франс Прес. 
Изследователят пресмята, че през 1934 година от плеврит е умряла самата Жан Калман, а не единствената й щерка Ивон. Тогава Ивон взема самоличността на майка си, което би й разрешило да избегне заплащането на налог върху наследството. (А то не било малко, брачният партньор на Жан е бил богат, тя в никакъв случай в живота си не е работила.) Според хипотезата на Зак Ивон умира през 1997 година на 99-годишна възраст, а за света си отива Жан Калман - на 122 г. 
За да стигне до тези догатки Зак проучва в това число растеж, цвят на очите, формата на челото - данни, взети от паспортите на майката и дъщерята, рови се и из архивите на застрахователите. Стига се до такава степен, че в университетските среди стартира да се приказва за ексхумация на тленни остатъци. 
На въпрос от AFP френският демограф и геронтолог Жан-Мари Робин, който е взел участие в потвърждението от Книгата на върховете на Гинес за възрастта на Жан Калман, твърди, че „ в никакъв случай не е имал подозрения по отношение на достоверността на документите “. Според него съветските учени са произвели „ клюка във връзка с нейното семейство “.