Жадуваното и чакано с напрежение на Валери Симеонов все пак

Жадуваното и чакано напрегнато на Валери Симеонов въпреки всичко пристигна: с едно всекидневно политическо забавяне, което има тридневевен и прекомерно нормален лаг за всеки, който се е пръкнал на министерски пост и е изпаднал в самовдъхновено главозамайване. Но какво опрощение единствено...Тридневно разискване, мислене, мъдруване, по какъв начин в този момент да се извини тоя човек, по какъв начин да се престраши да я направи тая работа, по какъв начин да му се отрони от устата вълшебното извинявай. Пред Боби Ваклинов другояче отново Симеонов повтори безумието, че думите ми били изваждани от подтекста. А единственото, което би трябвало да се извади от политическия подтекст, е самият Симеонов. Не щем да живеем в еднакъв подтекст с тоя човек.
Как въпреки всичко се стигна до извинението? Забележете - с съдружен съвет. Събират се значи всички патриоти и матриоти, сядат и умуват. Каракачанов свенливо проронва - Валерка, извини се бе, брат. Извини се, какво толкоз, огромна работа, дай аз ще заставам до тебе и ще клатя глава значимо, ще се прежалиш за едни 15 минути да поднесеш извинения. Валерката обаче не ще и не ще - по какъв начин бе Краси, не виждаш ли, че ми извадиха думите от подтекста. Впрочем, Симеонов по този начин и не сподели ясно какъв ще да е бил тоя подтекст, в който изреченията " сякаш заболели деца " и " кресливи майки " биха звучали по този начин, че да не вършат това усещане, което направиха.
Но да продължим с съдружния съвет. Това нещо продължава с часове. За оставка - дума да не става - дума дупка не прави, огромен праз, че се е изтървал, бива ли да изгуби всички прилегии, които има поради две фрази? Тук там на останалите патриоти, шахматни пешки от дъската, въпреки всичко може би им е хрумнало, че в цивилизована страна за тия думи освен се подава оставка, а те сполетява цялостен провал на всякаква политическа кариера, само че пред шефа е добре да мълчат - той ги е вкарал в Народното събрание, каквото рече, това ще е. През това време Симеонов получава есемес на телефона. Волен - " Извини се, бе ", написа сътрудника му по неизвинения, а минути по-късно есемесът е дублиран от Десислав Чуколов, извини се бе, натяква и индивидът със страшна фамилия.
Валери таман е подготвен да пусне през ушите си всички неща, за които те упорстват (лесно им е на тях, но като сгафят да ги забележим дали ще се извинят) когато от Дубай с гръм идва и есемес от Бойко. Тоя пък! За неприятния материал извини ли се? За " да ми се махат от главата "? Едно сори не сподели.
Обаче Валери не е малоумен човек и преценя политическата настройка. Без Волен, зле. Без Бойко, зле. Без Каракачанов, зле. Политиката е изкуството на прескачане на електорални бариери и току виж изпаднал зад тях. Хубаво ли им е на десните, дето са навън от години? И дето в този момент Съюз на демократичните сили драпат да вършат " закостенял " съюз с него, нека минат с пастирски скок 4-те %? Никога, в никакъв случай няма да се изпадне до такава степен. Е, ще взема да се извиня. Пък и Валери несъмнено доста добре знае, че свадите може да са неприятни, само че доста здравата се изместват един от различен. Така както първо имаше злополуката в Своге, по-късно пък Виктория Маринова, в този момент е негов ред, а утре-вдругиден ще полъхне вятъра на смяната и различен ще се изпържи на негово място. Ето това е.
Извинявайте, извинявайте, разперва той отзивчиво ръце, пие една вода и продължава. И хем хубаво стана - извинението размени оставката, и хем партията разбра добре фигурите си - разбрахме, че Каракачанов ще е до него и в огън и вода, а Волен ще желае да го реалокира като арх родолюбец и водител на българите.
С опрощение, само че продължаваме напред.

Автор: Райко Байчев