Известно е, че испанската муха е вид бръмбар, който съдържа

Известно е, че испанската муха е тип бръмбар, който съдържа в себе си токсичен химикал, употребен за унищожаване на брадавици, само че и като безумно мощен афродизиак. В „ Една испанска пиеса “, на сцената на дребния градски спектакъл „ Зад канала “, летят не една, а цели пет испански мухи – Пилар на Мария Каварджикова, Аурелия на Светлана Янчева, Нурия на Василена Атанасова, Мариано на Малин Кръстев и Фернан на Владимир Пенев.

Всъщност, испанските мухи са доста повече от пет – отпред с режисьора – Бина Харалампиева, и останалата част от креативния екип – Свила Величкова и Ванина Цандева (сценография и костюми), и Асен Аврамов (музика).



Всички те – мощни, присъщи и властно ръководещи сцената, описват истории – за любовта, която се ражда от мимолетни докосвания, за самосъжалението, облечено в обич до поискване, за онази суетност на суетите, която ражда единствено болки, за безпощадната взаимозависимост сред волята и морала, и за зависимостите по принцип, и за живота като някакво цяло, което наподобява на спектакъл, и не е доста ясно дали това е спектакъл за живота или живот поради театъра...

Голяма част от тези тематики минават през, на пръв взор, маргиналното наличие на Мариано. Пореден мощен облик на Малин Кръстев – дълбокосмислен, многопластов, подигравателен, дразнещ, същински.

Немалка часат от протичащото се в спектакъла е предизвикано от сякаш също маргинални или невидими за фена герои – като третата сестра (Кристел). Почти по чеховски, само че с детайли на някакъв сюрреализъм, като че ли наложен като фалшификация на претенциозността... И още доста думи, които не са просто „ скоби на тишината “, а капан за смахнати и нещастни хора, които умеят да трансформират личната си тишина в оглушителни викове.



Василена Атанасова е изненадата в „ Една испанска пиеса “. Нейната Нурия – тъкмо като името й, е лъч и зарево. Тя е филмовата звезда, която опитва тоалети за церемонията на премиите „ Гоя “, тя е играещия хомо луденс... с луди, лудостта от щастието да бъдеш актриса, да бъдеш лудостта с основна писмен знак, която самичък си донесъл на близките. Нурия е лудостта, която идва, когато спираш да имаш потребност от мъдри мисли, искаш да си слаб, даже „ движеща се празнина “ или „ блуждаеща суетливост “...

В представлението има и „ българска “ линия, само че тя е толкоз тънка и незначителна, че не си коства да се акцентира нейното наличие. Което, несъмнено, е с отрицателен знак и е обвързвано с „ блудкаж “ от 60-те години на предишния век, в който няма „ нищо изключително “... С други думи, актьорите играят „ една испанска пиеса “, в която актьорите репетират „ една българска пиеса “.



„ Една испанска пиеса “ – за раздвоението без двуличие, за нервността под надзор, за полета без крила, за блясъка без перли, за театъра в театъра, за способността да си по едно и също време отрова и ентусиазъм – тъкмо като испанската муха...

„ Една испанска пиеса “ е в превод на Светлана Панчева. Авторката Ясмина Реза e позната у нас с постановките „ Арт “ в „ Зад канала “, „ Белла фигура “ в Армията, „ Богът на касапницата “ в Народния спектакъл, „ Божествата на касапите “ в „ Модерен спектакъл “, „ Живот в три дейности “ в Сливенския спектакъл, „ Живот х 3 “ в „ Театър 199 “. Нейна е книгата за някогашния френски президент Никола Саркози („ Зазоряване вечер или нощем “). През 2013 година на български излезе романа й „ Блажени са блажените “.