Как една германска пенсионерка сбъдна българската си мечта
Известният босненски режисьор Сърджан Шаренац снима едночасов документален филм за нейната история, който бе излъчен през вчерашния ден (24.09.2019) в границите на Фестивала за балкански документални филми на „ Ал Джазира “ в Сараево. С режисьора на кино лентата беседва Зорица Илич, написа "Дойче веле ".
Героинята на Вашия филм е бедна пенсионерка, която взема решение да напусне родината си и да потърси по-добър живот в друга страна.
Тя даже не знае тамошния език, няма никакви другари там, само че все пак подхваща тази съдбоносна крачка. Впрочем, хиляди хора, които също мечтаят за по-добър живот, подхващат същата крачка, обаче в посока към Германия.Със своя филм Вие като че ли вървите против течението…
Шаренац: Да, Петра Каленбах взема решение на 65-годишна възраст, че желае по-качествен живот. В Хамбург пенсията ѝ възлиза на 700 евро, за жилището си заплаща наем от 500, а като прибавим и другите разноски, най-после ѝ остават към 20 евро.
Но Петра мечтае за доста повече и има вяра, че третата възраст не е просто някакво очакване на гибелта, а опция да стартира нов живот. Да, тя не знае езика, не може да чете на кирилица, само че се надява на по-добър живот в България.
Защото в Хамбург тя е била принудена един път седмично да употребява услугите на обществените служби.
В Германия считат за безпаричен всекиго, който получава по-малко от 917 евро на месец. В България обаче Петра Каленбах наподобява като богата германка. Как наподобява пенсията ѝ спрямо българския стандарт?
Шаренац: Със своите 700 евро тя може да живее добре в България, тъй като наемът ѝ там е единствено 155 евро, а не 500, както в Хамбург. Така ѝ остават доста повече пари и може да си разреши да отиде на спектакъл и на кино, да излезе на ресторант.
Все неща, които не е можела да си разреши в Германия, въпреки че е родена там, прекарала е целия си трудов живот там и си изкарала немска пенсия.
А по какъв начин я посрещат българите? С какви културни провокации и предубеждения се сблъсква Петра Каленбах в България?
Шаренац: Българите я одобряват чудесно. Още първия ден се среща със съседката Станка, която живее в същата постройка. Двете стартират да си поддържат връзка, единствено дето не приказват никакъв общ език - Станка не знае нито немски, нито британски, а Петра не приказва български.
И по този начин, двете сядат пред преносимия компютър и стартират да си поддържат връзка благодарение на две компютърни стратегии за превод. Когато върви на пазара или се среща с други хора, Петра отново употребява компютърния превод. А в доста случаи тя просто си приказва на немски, хората си приказват на български - и отново чудесно се схващат.
Петра се преселва в България основно по финансови аргументи. Но дали само заради тях? Може би роля играе и различен феномен: все по-разпространеното чувство за самотност на старини в развитите индустриални страни?
Шаренац: Това е безусловно правилно. В Хамбург Петра живее напълно сама, а в България е заобиколена от доста повече хора. Те живеят в нейната кооперация, беседват с нея, част от тях са пенсионери като нея.
Тоест, „ българската фантазия “ на Петра се е сбъднала, по този начин ли?
Шаренац: Да. Да. Петра към този момент шест години живее в България - в Каварна, където даже откри художествена изложба със свои картини.
Много хора от Балканите напущат личните си страни и търсят щастието си в Германия. Дали Вашият филм не подлага на подозрение стандарта за Германия като „ обетована земя "?
Шаренац: Докато снимах „ Българската фантазия “, аз в действителност имах и тази цел: да се опълчва против някои предубеждения. От балканска позиция ние в действителност виждаме Германия като някаква съвършена страна, най-богатата страна в Европейски Съюз.
И считаме, че там надали не текат мед и масло. Моят филм се опълчва против този стандарт и демонстрира, че в Германия има и небогати хора, пенсионери, доста от които са работили 35-40 години в своята си страна, само че най-после се оказват с пенсия от 700-800 евро, с която е доста, доста мъчно да се оцелее.
Но паралелно с посланието ми към хората от Балканите, че в Германия не текат единствено мед и мляко, аз желая също да покажа на немските пенсионери, че в случай че не могат да оцелеят с пенсията си вкъщи, към момента има излаз и не трябва да се отчайват. (…) На Балканите постоянно следим ориси на хора, които са работили цялостен живот, само че на остарели години не могат да живеят почтено с пенсията си.
И тогава поражда обстановката, при която в един и същи апартамент живеем цели три генерации: по-младите оказват помощ на възрастните хора, само че и самите пенсионери от своя страна оказват помощ на по-младите. Това е нашето ежедневие.
*Сърджан Шаренац е роден в Сараево. Завършил е кино и телевизионна постановка в Белград, Ронда и Амстердам. Той е един от продуцентите на „ The Road Movie “, който се класира за Оскарите през 2019 година в категория за най-хубав игрален документален филм. Документалният му филм „ Българска фантазия “ се излъчи премиерно в конкурсната стратегия на филмовия фестивал AJB (Al Jazeera Balkan) DOC.
Героинята на Вашия филм е бедна пенсионерка, която взема решение да напусне родината си и да потърси по-добър живот в друга страна.
Тя даже не знае тамошния език, няма никакви другари там, само че все пак подхваща тази съдбоносна крачка. Впрочем, хиляди хора, които също мечтаят за по-добър живот, подхващат същата крачка, обаче в посока към Германия.Със своя филм Вие като че ли вървите против течението…
Шаренац: Да, Петра Каленбах взема решение на 65-годишна възраст, че желае по-качествен живот. В Хамбург пенсията ѝ възлиза на 700 евро, за жилището си заплаща наем от 500, а като прибавим и другите разноски, най-после ѝ остават към 20 евро.
Но Петра мечтае за доста повече и има вяра, че третата възраст не е просто някакво очакване на гибелта, а опция да стартира нов живот. Да, тя не знае езика, не може да чете на кирилица, само че се надява на по-добър живот в България.
Защото в Хамбург тя е била принудена един път седмично да употребява услугите на обществените служби.
В Германия считат за безпаричен всекиго, който получава по-малко от 917 евро на месец. В България обаче Петра Каленбах наподобява като богата германка. Как наподобява пенсията ѝ спрямо българския стандарт?
Шаренац: Със своите 700 евро тя може да живее добре в България, тъй като наемът ѝ там е единствено 155 евро, а не 500, както в Хамбург. Така ѝ остават доста повече пари и може да си разреши да отиде на спектакъл и на кино, да излезе на ресторант.
Все неща, които не е можела да си разреши в Германия, въпреки че е родена там, прекарала е целия си трудов живот там и си изкарала немска пенсия.
А по какъв начин я посрещат българите? С какви културни провокации и предубеждения се сблъсква Петра Каленбах в България?
Шаренац: Българите я одобряват чудесно. Още първия ден се среща със съседката Станка, която живее в същата постройка. Двете стартират да си поддържат връзка, единствено дето не приказват никакъв общ език - Станка не знае нито немски, нито британски, а Петра не приказва български.
И по този начин, двете сядат пред преносимия компютър и стартират да си поддържат връзка благодарение на две компютърни стратегии за превод. Когато върви на пазара или се среща с други хора, Петра отново употребява компютърния превод. А в доста случаи тя просто си приказва на немски, хората си приказват на български - и отново чудесно се схващат.
Петра се преселва в България основно по финансови аргументи. Но дали само заради тях? Може би роля играе и различен феномен: все по-разпространеното чувство за самотност на старини в развитите индустриални страни?
Шаренац: Това е безусловно правилно. В Хамбург Петра живее напълно сама, а в България е заобиколена от доста повече хора. Те живеят в нейната кооперация, беседват с нея, част от тях са пенсионери като нея.
Тоест, „ българската фантазия “ на Петра се е сбъднала, по този начин ли?
Шаренац: Да. Да. Петра към този момент шест години живее в България - в Каварна, където даже откри художествена изложба със свои картини.
Много хора от Балканите напущат личните си страни и търсят щастието си в Германия. Дали Вашият филм не подлага на подозрение стандарта за Германия като „ обетована земя "?
Шаренац: Докато снимах „ Българската фантазия “, аз в действителност имах и тази цел: да се опълчва против някои предубеждения. От балканска позиция ние в действителност виждаме Германия като някаква съвършена страна, най-богатата страна в Европейски Съюз.
И считаме, че там надали не текат мед и масло. Моят филм се опълчва против този стандарт и демонстрира, че в Германия има и небогати хора, пенсионери, доста от които са работили 35-40 години в своята си страна, само че най-после се оказват с пенсия от 700-800 евро, с която е доста, доста мъчно да се оцелее.
Но паралелно с посланието ми към хората от Балканите, че в Германия не текат единствено мед и мляко, аз желая също да покажа на немските пенсионери, че в случай че не могат да оцелеят с пенсията си вкъщи, към момента има излаз и не трябва да се отчайват. (…) На Балканите постоянно следим ориси на хора, които са работили цялостен живот, само че на остарели години не могат да живеят почтено с пенсията си.
И тогава поражда обстановката, при която в един и същи апартамент живеем цели три генерации: по-младите оказват помощ на възрастните хора, само че и самите пенсионери от своя страна оказват помощ на по-младите. Това е нашето ежедневие.
*Сърджан Шаренац е роден в Сараево. Завършил е кино и телевизионна постановка в Белград, Ронда и Амстердам. Той е един от продуцентите на „ The Road Movie “, който се класира за Оскарите през 2019 година в категория за най-хубав игрален документален филм. Документалният му филм „ Българска фантазия “ се излъчи премиерно в конкурсната стратегия на филмовия фестивал AJB (Al Jazeera Balkan) DOC.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ