Почина бащата на министър Минеков
Известният български ваятел Величко Минеков е умрял часове преди синът му Велислав Минеков да постави клетва като длъжностен министър на културата. Това заяви " ", като се базира на Съюза на българските художници.
Величко Иванов Минеков е български ваятел, прочут с монументалната си пластика, и държавник, народен представител в Осмото и Деветото Народно заседание в интервала 1982 – 1990 година.
Роден е на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи във ВИИИ „ Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Става член на Българска комунистическа партия от 1959 година
От 1964 година е учител по статуя в Художествената академия. От 1967 година е доцент, а през 1975 година става професор. На идната 1976 година е определен за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 година е зам.-председател на СБХ.
Минеков е участник в близкото персонално обграждане на Тодор Живков, известно като „ ловната дружинка “ и настоящо като неофициален настойнически щаб. Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за просвета.
Създава типизирани облици на българки, свързани със земята, селския обичай, битките в историята на народа. Скулптурите му излъчват мощ и вътрешно успокоение. Композициите са сбити и ясно построени, с опростена и систематизирана солидна монументална форма, с точна характерност на художествения облик и възприятие за архитектоничност на скулптурните размери.
От 1951 година постоянно взе участие в общи художествени изложения на СБХ и в представителни групови изложения на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и други През 1957 година печели премия на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 година взе участие на Първото международно младежко биенале в Париж, през 1968 година на Венецианското биенале.
Негови произведения се намират в доста художествени галерии. Негови монументи има в доста български градове. Той е създател на бюста на Тодор Живков в Правец, повдигнат приживе през 1987 година и след това отстранен, на ротондата на Централна гара в София, на паметника на Съединението в Пловдив, на Аспарух в Добрич, барелеф и декоративна стена на Людмила Живкова пред учебното заведение на нейно име в София, на Иван Вазов в Рим, на партизани и антифашистката битка и доста други
Величко Иванов Минеков е български ваятел, прочут с монументалната си пластика, и държавник, народен представител в Осмото и Деветото Народно заседание в интервала 1982 – 1990 година.
Роден е на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи във ВИИИ „ Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Става член на Българска комунистическа партия от 1959 година
От 1964 година е учител по статуя в Художествената академия. От 1967 година е доцент, а през 1975 година става професор. На идната 1976 година е определен за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 година е зам.-председател на СБХ.
Минеков е участник в близкото персонално обграждане на Тодор Живков, известно като „ ловната дружинка “ и настоящо като неофициален настойнически щаб. Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за просвета.
Създава типизирани облици на българки, свързани със земята, селския обичай, битките в историята на народа. Скулптурите му излъчват мощ и вътрешно успокоение. Композициите са сбити и ясно построени, с опростена и систематизирана солидна монументална форма, с точна характерност на художествения облик и възприятие за архитектоничност на скулптурните размери.
От 1951 година постоянно взе участие в общи художествени изложения на СБХ и в представителни групови изложения на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и други През 1957 година печели премия на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 година взе участие на Първото международно младежко биенале в Париж, през 1968 година на Венецианското биенале.
Негови произведения се намират в доста художествени галерии. Негови монументи има в доста български градове. Той е създател на бюста на Тодор Живков в Правец, повдигнат приживе през 1987 година и след това отстранен, на ротондата на Централна гара в София, на паметника на Съединението в Пловдив, на Аспарух в Добрич, барелеф и декоративна стена на Людмила Живкова пред учебното заведение на нейно име в София, на Иван Вазов в Рим, на партизани и антифашистката битка и доста други
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ