Има само една болна държава в Европа и това не е Германия
Известната с политическата си непоклатимост Германия, внезапно закупи от предходната седмица нова накърнимост. А дали някой би повярвал. Една от нещастията на модерна Англия е утежняването на политическия център. И без салдото на един мощен център, ние непрекъснато губим способността да мислим вярно.
Такъв е и нашия случай. Опитите на канцлера Меркел да построи съдружно държавно управление се разпадна. Евроскептичните либерали и зелените ултраси не можаха да се спогодят с християндемократите за програмата на държавното управление. Британците с право се надяват на вероятността, че това е моментът да се извоюват по-добри условия в договарянията за Брекзит от „ смъртно ранената “ Германия, ненадейно повалена на земята.
Това е надалеч от всякаква действителност. Германия не е нито политически, нито стопански смъртоносно ранена. Да, има огромна политическа рецесия, в резултат на миналите избори, само че Германия ще откри път през това, по един приемлив метод, в сравнение с да цялостни касата на дребната демократична партия на юнионистите от Северна Ирландия с подкупи от един милиард паунда, както направиха торите. Политическата система изисква от главните партии да продължат да приказват между тях, макар другите идеологии, и да търсят разговор, с цел да образуват една допустима стратегия за ръководство. Или ще се откри решение или ще има нови избори, в които електоратът доста по-ясно ще осъзнава тежестта на избора, който прави.
Демокрация за пораснали.
Всъщност се случва това. Германските социалдемократи, след не изключително зает апел на президента на страната да се сложи публичния интерес над партийния, ще сондират мненията на своите членове, дали биха одобрили коалиция с християндемократите на Меркел. Подобна нерешителност е нужна, защото младшите сътрудници в обединенията не оцеляват доста сполучливо както в Германия, такта и във Англия, а за Меркел нейните съперници от лявата част на центъра са последната й опция. За тях това би била опция за връщане на „ общественият “ детайл в обществената пазарна стопанска система на Германия.
Икономическият фон на тези договаряния мъчно би била по-благоприятен. Германия е в мощен стопански напредък. Еврозоната, иронизирана от британците поради „ склерозата “ си, строгите ограничения, обществената свирепост, неустойчивостта и идния колапс, се разраства с най-бързи темпове от 10 години насам. В Германия безработицата е по-ниска от Англия, макар стагнацията на действителните заплати и несигурността. Германия има огромен бюджетен остатък и големи вероятности за доразвиване на своята страховита икономическа конкурентоспособност, с увеличението на разноските в региона на новите технологии. И не Англия, ще бъде център на идната европейска индустриална гражданска война, а Германия и Франция.
Въпреки това нито едно от тези неща не влиза в нашия (б.р. – във Великобритания) изолиран политически спор. Германия към момента не е капитулирала пред английските специфични условия за Брекзит договорката, които ще ни разрешат да любуваме на всички привилегии от участието в Европейски Съюз, без нито една от отговорностите. Кой немски политик би подкрепил сходно нещо? И каква изгода биха имали от това? Ние сме тези в позицията на молещи се, с обезверено възходящи проблеми, стига единствено да можехме да ги забележим.
Това бе и посланието в бюджета, разгласен предходната седмица. Прогнози за стопански растеж през идващите пет години приблизително по 1,4% на годишна база, което е невиждано, брутално низходящо преразглеждане на досегашните упования. Производителността ще нараства с темпото на охлюв, тъй че няма да има съвсем никакъв растеж на приходите, след промяна с инфлацията. Най-мрачната публична икономическа прогноза, откогато се помня.
Която даже не обгръща всички опасности. Сър Айвън Роджърс, дипломат на Обединеното кралство в Европейски Съюз сред 2013 година и 2017 година в своя лекция пред колежа „ Хертфорд “ в Оксфорд преди седмица предсказва, че единствената и осъществима комерсиална договорка за „ Брекзит “ ще се основава на канадското съглашение за свободна търговия, договарянето на правните детайли по което ще отнеме най-малко десетилетие. Това, дружно с неналичието на други търговски съглашения, постигането на които също ще отнеме време, съгласно него би представлявало подобен удар за английските търговски потоци, че ще докара Обединеното кралство до цялостна криза. Също толкоз шокиращо беше заключението му, че някои от водещите „ Брекзитари “ са били изцяло наясно с икономическите опасности, само че са залагали те да зародят по-рано в сравнение с по-късно, и при всички положения преди парламентарните избори през 2022 година
Министърът на финансите на Teреза Мей, Филип Хамънд, е един от дребното останали видни центристи в английския политически живот, знае доста добре всичко това. Но да го признае намерено, поради актуалното състояние на Консервативната партия, ще му коства кариерата. Ще бъде жигосан като песимистичното и непатриотично магаренце Йори, което работи срещу волята на народа. Вместо това той би трябвало да приказва за идните благоприятни условия и за успеваемостта на стопанската система на Обединеното кралство, която „ продължава да обърква тези, които мислят, че е в застой “. Което са нелепости, както той доста добре знае. Но атмосферата не разрешава истината да бъде изречена. А Англия си остава една изключителна страна тръгнала към една изключителна договорка, която да пасва уместно на изключителната й орис.
Британската изключителност е национална илюзия и разсейването й в последно време е ярък лъч. Нашето икономическо показване е за окайване и ще бъде грубо осъдено, в случай че се намираме отвън Европейски Съюз. Само бързо разрастващи се предприятия с нова индустриална тактика, могат да се опитат да заличат големите географски неравенства на Англия.
Диагнозата, в резюме
Въпросът пред английската политическа класа е какъв брой скоро икономическата действителност на това, което следва, ще промени методът на мислене или дали тази “изключителност ” може да устои на 20 години застоялост в приходите, криза, застой и неизбежното увеличение на цените на недвижимо имущество. И не Германия е болният човек на Европа, както имат вяра брекзитарите, а Англия. Истинска смяна, даже и да се върнем към Европа, е допустима единствено след осъзнаване на това.
(Превод със съкращения)
Такъв е и нашия случай. Опитите на канцлера Меркел да построи съдружно държавно управление се разпадна. Евроскептичните либерали и зелените ултраси не можаха да се спогодят с християндемократите за програмата на държавното управление. Британците с право се надяват на вероятността, че това е моментът да се извоюват по-добри условия в договарянията за Брекзит от „ смъртно ранената “ Германия, ненадейно повалена на земята.
Това е надалеч от всякаква действителност. Германия не е нито политически, нито стопански смъртоносно ранена. Да, има огромна политическа рецесия, в резултат на миналите избори, само че Германия ще откри път през това, по един приемлив метод, в сравнение с да цялостни касата на дребната демократична партия на юнионистите от Северна Ирландия с подкупи от един милиард паунда, както направиха торите. Политическата система изисква от главните партии да продължат да приказват между тях, макар другите идеологии, и да търсят разговор, с цел да образуват една допустима стратегия за ръководство. Или ще се откри решение или ще има нови избори, в които електоратът доста по-ясно ще осъзнава тежестта на избора, който прави.
Демокрация за пораснали.
Всъщност се случва това. Германските социалдемократи, след не изключително зает апел на президента на страната да се сложи публичния интерес над партийния, ще сондират мненията на своите членове, дали биха одобрили коалиция с християндемократите на Меркел. Подобна нерешителност е нужна, защото младшите сътрудници в обединенията не оцеляват доста сполучливо както в Германия, такта и във Англия, а за Меркел нейните съперници от лявата част на центъра са последната й опция. За тях това би била опция за връщане на „ общественият “ детайл в обществената пазарна стопанска система на Германия.
Икономическият фон на тези договаряния мъчно би била по-благоприятен. Германия е в мощен стопански напредък. Еврозоната, иронизирана от британците поради „ склерозата “ си, строгите ограничения, обществената свирепост, неустойчивостта и идния колапс, се разраства с най-бързи темпове от 10 години насам. В Германия безработицата е по-ниска от Англия, макар стагнацията на действителните заплати и несигурността. Германия има огромен бюджетен остатък и големи вероятности за доразвиване на своята страховита икономическа конкурентоспособност, с увеличението на разноските в региона на новите технологии. И не Англия, ще бъде център на идната европейска индустриална гражданска война, а Германия и Франция.
Въпреки това нито едно от тези неща не влиза в нашия (б.р. – във Великобритания) изолиран политически спор. Германия към момента не е капитулирала пред английските специфични условия за Брекзит договорката, които ще ни разрешат да любуваме на всички привилегии от участието в Европейски Съюз, без нито една от отговорностите. Кой немски политик би подкрепил сходно нещо? И каква изгода биха имали от това? Ние сме тези в позицията на молещи се, с обезверено възходящи проблеми, стига единствено да можехме да ги забележим.
Това бе и посланието в бюджета, разгласен предходната седмица. Прогнози за стопански растеж през идващите пет години приблизително по 1,4% на годишна база, което е невиждано, брутално низходящо преразглеждане на досегашните упования. Производителността ще нараства с темпото на охлюв, тъй че няма да има съвсем никакъв растеж на приходите, след промяна с инфлацията. Най-мрачната публична икономическа прогноза, откогато се помня.
Която даже не обгръща всички опасности. Сър Айвън Роджърс, дипломат на Обединеното кралство в Европейски Съюз сред 2013 година и 2017 година в своя лекция пред колежа „ Хертфорд “ в Оксфорд преди седмица предсказва, че единствената и осъществима комерсиална договорка за „ Брекзит “ ще се основава на канадското съглашение за свободна търговия, договарянето на правните детайли по което ще отнеме най-малко десетилетие. Това, дружно с неналичието на други търговски съглашения, постигането на които също ще отнеме време, съгласно него би представлявало подобен удар за английските търговски потоци, че ще докара Обединеното кралство до цялостна криза. Също толкоз шокиращо беше заключението му, че някои от водещите „ Брекзитари “ са били изцяло наясно с икономическите опасности, само че са залагали те да зародят по-рано в сравнение с по-късно, и при всички положения преди парламентарните избори през 2022 година
Министърът на финансите на Teреза Мей, Филип Хамънд, е един от дребното останали видни центристи в английския политически живот, знае доста добре всичко това. Но да го признае намерено, поради актуалното състояние на Консервативната партия, ще му коства кариерата. Ще бъде жигосан като песимистичното и непатриотично магаренце Йори, което работи срещу волята на народа. Вместо това той би трябвало да приказва за идните благоприятни условия и за успеваемостта на стопанската система на Обединеното кралство, която „ продължава да обърква тези, които мислят, че е в застой “. Което са нелепости, както той доста добре знае. Но атмосферата не разрешава истината да бъде изречена. А Англия си остава една изключителна страна тръгнала към една изключителна договорка, която да пасва уместно на изключителната й орис.
Британската изключителност е национална илюзия и разсейването й в последно време е ярък лъч. Нашето икономическо показване е за окайване и ще бъде грубо осъдено, в случай че се намираме отвън Европейски Съюз. Само бързо разрастващи се предприятия с нова индустриална тактика, могат да се опитат да заличат големите географски неравенства на Англия.
Диагнозата, в резюме
Въпросът пред английската политическа класа е какъв брой скоро икономическата действителност на това, което следва, ще промени методът на мислене или дали тази “изключителност ” може да устои на 20 години застоялост в приходите, криза, застой и неизбежното увеличение на цените на недвижимо имущество. И не Германия е болният човек на Европа, както имат вяра брекзитарите, а Англия. Истинска смяна, даже и да се върнем към Европа, е допустима единствено след осъзнаване на това.
(Превод със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ