Проф. Михаил Боянов: Хипотиреоидизъм се среща често при жените
Източник: НСОЛБ
Много българки страдат от намалена
функционалност на щитовдината жлеза. До 5% от тях ще развият в хода на живота си една или друга форма на хипотиреоидизъм. Дали този проблем е спънка за забременяване и защо би трябвало да внимават бременните, които го имат, разяснява проф. Михаил Боянов от УМБАЛ „ Александровска “.
Проф. Михаил Боянов приключва медицина през 1993 година във Висш медицински институт – София. За малко работи като терапевт в тогавашната III Градска обединена болница. От 1994 година до момента работи в Клиника по ендокринология и заболявания на обмяната на УМБАЛ „ Александровска “. От 1995 година е учител към Катедрата по вътрешни заболявания на Медицински университет - София.
Специализирал е вътрешни заболявания и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).
През 1998 година получава компетентност по вътрешни заболявания, а две години по-късно - по ендокринология и заболявания на обмяната. И двата му дисертационни труда са отдадени на проблемите на измерването на костната компактност и остеопорозата.
От 2007 година е доцент, от 2010 година магистър по публично опазване на здравето, а от 2012 година - професор към МУ - София.
Проф. Михаил Боянов има над 35 публикации в задгранични и 100 в български списания; има 6 участия в учебници и 6 монографии на български и британски език. Той е член на Българското сдружение по ендокринология, ръководител е на Българско сдружение по клинична дензитометрия, на Ендокринното общество (САЩ), на Европейската тиреоидна асоциация, на Европейското сдружение по ендокринология, както и на Международното сдружение по клинична дензитометрия.
- Проф. Боянов, какво съставлява хипотиреоидизмът?
Хипотиреоидизмът е синдромокоплекс вследствие на ниски равнища на щитовидните хормони в кръвта. Щитовидните хормони са нужни за голям брой функционалности - преди всичко за метаболизма (понижаването на тиреоидните хормони намалява и метаболизма), генерирането и отделянето на топлота, разграждането на редица субстанции. Като резултат главните клинични прояви на хипотиреоидизма са свързани с известно закъснение на функционалностите на организма. Правят усещане занимателен диалект, забавена мисъл, унесеност, уморяемост, изнемощялост, понижена памет, от време на време понижен слух, понижена работоспособност, известна податливост към напълняване, само че не ексцесивно, известна податливост към диастолна хипертония, закъснение на сърдечната непорочност.
Освен сърдечна непълнота с плеврални или перикардни изливи, ускорение на атеросклерозата, сърдечносъдови и мозъчносъдови събития, сериозните затруднения на нелекувания хипотиреоидизъм са и смъртните случаи, свързани с тях. Най-сериозното затруднение е
хипотиреоидната кома, която е крайният вид на хипотиреоидизма и която, даже и при вярно лекуване, води до 50% смъртност.
Хипотиреоидизмът е постоянно срещано заболяване. До 5% от дамите ще развият в хода на живота си една или друга форма на
болестта – клинична или субклинична. Субклиничната (минимална тиреоидна недостатъчност) през днешния ден е по-честа. Това е форма, при която пациентите действително нямат недоволства или те са минимални. Субклиничният хипотиреоидизъм при един младеж разполага с задоволително време, с цел да даде подтик на атеросклерозата и да докара до нараснала сърдечносъдова заболеваемост и смъртност за в бъдеще.
- Разполагате ли със статистика каква е честотата на болестта в България?
Официална статистика няма, само че има направени обособени изследвания, в това число и скорошното на Българското сдружение по ендокринология. В европейските страни от 10 до 12 % от дамите имат позитивни антиреоидни антитела. Това е и процентът, който се допуска у нас - по този начин нареченият автоимунен тиреоидит, именуван още Тиреоидит на Хашимото. Повече от половината от случаите нямат нарушаване във функционалността на жлезата и тези хора са условно здрави. Нямат опасност за работоспособността и преживяемостта. Около 45% от болните с
автоимунен тиреоидит имат хипотиреоидизъм и към от 3 до 5% могат да развият хипертиреоидизъм в някакъв стадий на заболяването, т.е. нараснала функционалност на щитовидната жлеза.
- Честата отмалялост ли е първият симптом, който да ни накара да се изследваме?
Не бих желал да изведа умората като първи симптом, тъй като в модерни условия ние се уморяваме от прекалено много неща. На първо място от забързаното всекидневие, от напрежението, от осведомителното претрупваме и по този начин нататък. Умората е един от признаците, само че тук може би биха спомогнали по-ниската телесна температура, забавената сърдечна периодичност, известна оточност и цялостното закъснение на действието на организма, възприятието за мраз, запек. Това са признаци, които са дотам неспецифични, че доста постоянно хипотиреоидизмът се открива късно. Обикновено, изключително при възрастни хора, минава под графата старческо оглупяване, старешки промени. Много мъчно е за един пациент самичък да стигне до такава диагноза. Понякога е мъчно и единствено въз основа на клиничен обзор. Затова са и хормоналните проучвания.
- Какви проучвания би трябвало да направи пациентът първоначално?
Когато приказваме за проучвания, постоянно поучавам нашите пациенти да вършат такива след консултация с доктор и по клинични индикации. Доста е рисково човек самичък да си назначава разнообразни проучвания, тъй като не е несъмнено, че ще подбере най-подходящата лаборатория. Още по-трудно е той да ги пояснява самичък, а от време на време безобидни проучвания тревожат пациентите.
Като скрининг е желателно да се изследват TSH и FT4, само че в условия на крайни икономии за изключване на примитивен хипотиреоидизъм (дължащ се на самата щитовидна жлеза) е задоволително и проучването на TSH. За хипертиреоидизма е малко по-сложна обстановката, тъй като TSHможе да се намали от редица други фактори, сред които бременност, недохранване, стрес, душевен болести и психотропни медикаменти.
- Много дами научават, че имат хипертиреоидизъм през първия триместър от бременността. Какво би трябвало да създадат и има ли риск за ембриона?
Рисковете са разнообразни според от това дали той е изявен – с високо TSH (със стойности над 10 UI/L), и намален свободен Т4 в кръвта и това положение е било продължително; или се касае за субклиничен хипотиреоидизъм, при който периферните хормоните към момента са естествени, единствено TSH e нараснало. Този субклиничен хипотиреоидизъм не съставлява особена заплаха. Въпреки това, в случай че той не се лекува, се усилват рисковете както за плода, по този начин и за майката. Рисковете в по- ранен или късен стадий са аборт или спиране на бременността, разнообразни затруднения по време на самото раждане. Едно от вероятните затруднения отстрана на плода е появяването на огромна щитовидна жлеза, на гуша.
Възможно е психомоторно закъснение в развиването и други. Наистина, тези опасности не са доста изявени при субклиничен хипотиреоидизъм, само че съществуват спрямо една естествена бременност. Когато се касае за клиничен хипотиреоидизъм и той е нелекуван, тези опасности стават към този момент доста по-високи. Говорим за опасности от порядъка на 50% като недоизносване на бременността, проблеми при самото родоразрешение. Това значи, че клиничният хипотиреоидизъм е едно положение, което изисква по-голямо внимание.
Много майки питат дали да пресечен бременността откакто имат клинично изявен хипотиреоидизъм и от 4-5-та седмица има ембрион. Няма такова здравно свидетелствуване за спиране на бременността. В случая разполагаме, от една страна, с извънредно прецизни акушер-гинекологични способи за следене на плода и за ранно разкриване на редица малформации. И от друга – не е наложително при детето да се появят каквито и да е отклонения. Едно от най-честите опасения е дали интелектуалното развиване на детенцето ще бъде обикновено. Най-вероятно то ще бъде близо до нормата, само че има разказани спадове в коефициента на просветеност от ранга на 7-8 пункта, което е 5-10% от общия точков общ брой.
- Колко би трябвало да е TSH по време на бременност при здравите дами и тези с хипотиреоидизъм? И каква доза хормони се слага в двата случая?
По време на бременност TSH физиологично се намалява. Нормите за TSH са разнообразни от тези за общото население. Ориентировъчна норма за първия триместър е от 0,1 до 2,5 mUI/mL, до момента в който за общото население горната граница е 4,2. За втория триместър горната граница е 3, а за третия триместър 3,5. Когато диагностицираме хипотиреоидизъм след зачеване, нашата цел е допустимо най-бързо да заместим изчезналите хормони в кръвта, тъй като главното влияние на майчините хормони върху плода се прави в първите 12 седмици. Тогава е интервалът на органогенезата и плодът няма лична щитовидна жлеза. След 12 седмица, с появяването и развиването на фетална щитовидна жлеза, въздействието на майчините хормони не е толкоз огромно.
Ако в нормален случай се стартира с една доза и тя се усилва през 2 седмици, тук можем да стартираме с двойна доза и да усилваме през 5 до 7 дни. Това може да аргументи неприятни чувства на майката от рода на сърцетуптене, уязвимост, зашеметяване, тъй като и заради самата бременност са налице редица промени в сърдечносъдовата система, надлежно и сърцетуптене, само че задачата тук е да осигурим на детето жизненоважните тиреоидни хормони.
- Колко постоянно бременните с този проблем на щитовидната жлеза би трябвало да си вършат проучване на TSH?
Когато тиреоидитът на Хашимото е бил прочут преди бременността, тогава при обмисляне на бременността или незабавно след определяне на бременност би трябвало да се изследва TSH и свободен T4. След това, в случай че пациентката е на заместително лекуване, нормално се постанова да се усили дозата на тироксина с ориентировъчни 10-20%, а в някои случаи и малко повече. За да поддържаме TSH и свободен Т4 в мечтаните граници, се постанова хормонален надзор на всеки 4 до 6 седмици.
Вторият случай е, в случай че хипотиреоидизмът е открит след забременяването, тогава оптимално бързо компенсираме равнищата на периферните хормони (главно Т4) и по същия метод продължаваме да ги следим през 4-6 седмици. По-прост е казусът, когато хипотиреоидизмът се дължи на интервенция на щитовидната жлеза, осъществена преди забременяването. Тогава може да се наложи увеличение на дозата, само че контролът, който се реализира с проучване на ТSH и свободен T4 може да бъде и малко по-нарядко – на 6-8 седмици.
- Препоръчвате ли интервенция на щитовидната жлеза, в случай че пациентката няма досега деца?
Оперираната щитовидна жлеза не е контраиндикация за зачеване. Ще дам една асоциация с необикновен подтекст – няма щитовидна жлеза, няма проблем. Ние можем доста добре да заместим нейната работа като даваме тиреоидни хормони през устата. Запазването на щитовидна жлеза при налични индикации за оперативното й премахване крие проблем за в бъдеще. Хипотиреоидизмът е мечтан резултат от интервенцията на щитовидната жлеза. Следващият въпрос е когато дамата е млада и желае да забременява, дали предлагаме интервенция. Тук зависи защо се прави интервенцията. Ако ние имаме възел на щитовидната жлеза със подозрение за злокачественост, за всеки неосведомен човек е ясно, че тя би трябвало да се оперира. Вторият вид, при който ние бихме могли да оперираме, е Базедова болест, която е зародила доста по-рано, лекувана е, само че не се е реализирана ремисия. Това се случва в 50% от случаите на Базедова болест. Или е реализирана ремисия, само че след време се е появил рецидив. Наличието му значи, че шансът за изцеление мощно понижава. Стимулиращите щитовидната жлеза антитела, които са типични за Базедовата болест, са проблем за бременността и за плода. Затова в доста управления се предлага да се обмисли опцията за унищожаване на щитовидната жлеза по действен път, в случай че Базедовата болест не е излекувана до забременяването, а желаеме то да се случи.
Свързани публикации.. Автоимунен тиреоидит – честа причина за хипотиреоидизъм 0 Тиреоидит на Хашимото – към този момент все по-често и измежду младите 0 Скрининг за хипотиреоидизъм – по кое време би трябвало да се организира? 0
- А по какъв начин продължава хормонозаместителната терапия след появяването на бебето?
Хормонозаместителната терапия е за цялостен живот. Така че тя ще продължи и след родоразрешението. След раждането се предлага да се понижи дозата с 10-20 до 30%, с които сме я нараснали по време на бременността. На шеста седмица след раждането е рационално още веднъж да се изследват щитовидни хормони. При 15-18% от дамите с автоимунен тиреоидит, в първата година след раждането е допустимо да се появи една друга форма на тиреоидит – деструктивен (с разрушение на клетките). Той се характеризира с кратковременно повишение на щитовидните хормони в кръвта. След това има няколкомесечно мощно намаляване и връщане към предходното равнище, което е било преди самата бременностт. Това е по този начин нареченият постспартален тиреоидит - една спомагателна демонстрация при дами, които имат позитивен тиреоиден автоимунитет.
Това постанова следене и вероятно смяна в дозата на хормонозаместителната терапия. Интересното е, че в случай че един път се е изявил постспартален тиреоидит, вероятността при всяка идната бременност да се появи отново е покрай 75%.
- Колко би трябвало да е TSH при жена с хипотиреоидизъм, която желае да зачене?
За здрава жена, която няма автоимунен тиреоидит, важи нормата за общото население – 4 - 4,2. Когато по този начин мечтаното зачеване не се случва незабавно при дамите, които към този момент имат автоимунен тиреоидит, се поставят старания TSH да се понижи под 2, 5. При тях приближаването на TSH до стойности по-малко или равно на 2,5, преди зачеване, несъмнено покачва шанса и го приравнява на този при здрави дами. Спорно е дали има смисъл понижаването на TSH при дами, които нямат подлежаща щитовидна патология. В доста случаи то се ползва, с цел да сме сигурни, че няма нито един външен фактор отстрана на щитовидната жлеза, който би могъл, въпреки и малко, да понижи шанса за зачеване.
- Препоръчвате ли хранене по Автоимунен протокол и приемането на хранителни добавки при намалена функционалност на щитовидната жлеза?
За него няма данни в никое модерно управление или учебник, и това хранене по Автоимунен протокол, според мен, е ненужно ограничаване. Друг въпрос, който пациентите доста постоянно задават, е за безглутеновата диета. Глутенът няма директно отношение към щитовидната жлеза. Хората, които имат глутенова ентеропатия – имат антитела против глиадина и глутена и които не могат да понасят глутенсъдържащи храни, не са толкоз доста. Те имат клиничен проблем, обвързван с абсорбцията на храните, и податливост към диария. Практически става дума за друго автоимунно заболяване и връзката сред двете е, че те постоянно се явяват дружно. Но безглутеновата диета не може да помогне с нищо при автоимунен тиреоидит.
По отношение на питателните добавки, за селена има доказателства, че понижава титрите на антителата против щитовидната жлеза. Дали това има клиничен резултат - закъснение или отсрочване на хипотиреоидизма, към този момент не е ясно. На хората, при които функционалността на щитовидната жлеза към момента е естествена, може да се предложи един 6-месечен курс с 200 мкг селен на ден, а за тези, които са към този момент са на заместително лекуване със щитовидни хормони, банкет на селен е неправилен, в случай че няма второ заболяване – тиреоид-асоциирана офталмопатия.
Много българки страдат от намалена
функционалност на щитовдината жлеза. До 5% от тях ще развият в хода на живота си една или друга форма на хипотиреоидизъм. Дали този проблем е спънка за забременяване и защо би трябвало да внимават бременните, които го имат, разяснява проф. Михаил Боянов от УМБАЛ „ Александровска “.
Проф. Михаил Боянов приключва медицина през 1993 година във Висш медицински институт – София. За малко работи като терапевт в тогавашната III Градска обединена болница. От 1994 година до момента работи в Клиника по ендокринология и заболявания на обмяната на УМБАЛ „ Александровска “. От 1995 година е учител към Катедрата по вътрешни заболявания на Медицински университет - София.
Специализирал е вътрешни заболявания и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).
През 1998 година получава компетентност по вътрешни заболявания, а две години по-късно - по ендокринология и заболявания на обмяната. И двата му дисертационни труда са отдадени на проблемите на измерването на костната компактност и остеопорозата.
От 2007 година е доцент, от 2010 година магистър по публично опазване на здравето, а от 2012 година - професор към МУ - София.
Проф. Михаил Боянов има над 35 публикации в задгранични и 100 в български списания; има 6 участия в учебници и 6 монографии на български и британски език. Той е член на Българското сдружение по ендокринология, ръководител е на Българско сдружение по клинична дензитометрия, на Ендокринното общество (САЩ), на Европейската тиреоидна асоциация, на Европейското сдружение по ендокринология, както и на Международното сдружение по клинична дензитометрия.
- Проф. Боянов, какво съставлява хипотиреоидизмът?
Хипотиреоидизмът е синдромокоплекс вследствие на ниски равнища на щитовидните хормони в кръвта. Щитовидните хормони са нужни за голям брой функционалности - преди всичко за метаболизма (понижаването на тиреоидните хормони намалява и метаболизма), генерирането и отделянето на топлота, разграждането на редица субстанции. Като резултат главните клинични прояви на хипотиреоидизма са свързани с известно закъснение на функционалностите на организма. Правят усещане занимателен диалект, забавена мисъл, унесеност, уморяемост, изнемощялост, понижена памет, от време на време понижен слух, понижена работоспособност, известна податливост към напълняване, само че не ексцесивно, известна податливост към диастолна хипертония, закъснение на сърдечната непорочност.
Освен сърдечна непълнота с плеврални или перикардни изливи, ускорение на атеросклерозата, сърдечносъдови и мозъчносъдови събития, сериозните затруднения на нелекувания хипотиреоидизъм са и смъртните случаи, свързани с тях. Най-сериозното затруднение е
хипотиреоидната кома, която е крайният вид на хипотиреоидизма и която, даже и при вярно лекуване, води до 50% смъртност.
Хипотиреоидизмът е постоянно срещано заболяване. До 5% от дамите ще развият в хода на живота си една или друга форма на
болестта – клинична или субклинична. Субклиничната (минимална тиреоидна недостатъчност) през днешния ден е по-честа. Това е форма, при която пациентите действително нямат недоволства или те са минимални. Субклиничният хипотиреоидизъм при един младеж разполага с задоволително време, с цел да даде подтик на атеросклерозата и да докара до нараснала сърдечносъдова заболеваемост и смъртност за в бъдеще.
- Разполагате ли със статистика каква е честотата на болестта в България?
Официална статистика няма, само че има направени обособени изследвания, в това число и скорошното на Българското сдружение по ендокринология. В европейските страни от 10 до 12 % от дамите имат позитивни антиреоидни антитела. Това е и процентът, който се допуска у нас - по този начин нареченият автоимунен тиреоидит, именуван още Тиреоидит на Хашимото. Повече от половината от случаите нямат нарушаване във функционалността на жлезата и тези хора са условно здрави. Нямат опасност за работоспособността и преживяемостта. Около 45% от болните с
автоимунен тиреоидит имат хипотиреоидизъм и към от 3 до 5% могат да развият хипертиреоидизъм в някакъв стадий на заболяването, т.е. нараснала функционалност на щитовидната жлеза.
- Честата отмалялост ли е първият симптом, който да ни накара да се изследваме?
Не бих желал да изведа умората като първи симптом, тъй като в модерни условия ние се уморяваме от прекалено много неща. На първо място от забързаното всекидневие, от напрежението, от осведомителното претрупваме и по този начин нататък. Умората е един от признаците, само че тук може би биха спомогнали по-ниската телесна температура, забавената сърдечна периодичност, известна оточност и цялостното закъснение на действието на организма, възприятието за мраз, запек. Това са признаци, които са дотам неспецифични, че доста постоянно хипотиреоидизмът се открива късно. Обикновено, изключително при възрастни хора, минава под графата старческо оглупяване, старешки промени. Много мъчно е за един пациент самичък да стигне до такава диагноза. Понякога е мъчно и единствено въз основа на клиничен обзор. Затова са и хормоналните проучвания.
- Какви проучвания би трябвало да направи пациентът първоначално?
Когато приказваме за проучвания, постоянно поучавам нашите пациенти да вършат такива след консултация с доктор и по клинични индикации. Доста е рисково човек самичък да си назначава разнообразни проучвания, тъй като не е несъмнено, че ще подбере най-подходящата лаборатория. Още по-трудно е той да ги пояснява самичък, а от време на време безобидни проучвания тревожат пациентите.
Като скрининг е желателно да се изследват TSH и FT4, само че в условия на крайни икономии за изключване на примитивен хипотиреоидизъм (дължащ се на самата щитовидна жлеза) е задоволително и проучването на TSH. За хипертиреоидизма е малко по-сложна обстановката, тъй като TSHможе да се намали от редица други фактори, сред които бременност, недохранване, стрес, душевен болести и психотропни медикаменти.
- Много дами научават, че имат хипертиреоидизъм през първия триместър от бременността. Какво би трябвало да създадат и има ли риск за ембриона?
Рисковете са разнообразни според от това дали той е изявен – с високо TSH (със стойности над 10 UI/L), и намален свободен Т4 в кръвта и това положение е било продължително; или се касае за субклиничен хипотиреоидизъм, при който периферните хормоните към момента са естествени, единствено TSH e нараснало. Този субклиничен хипотиреоидизъм не съставлява особена заплаха. Въпреки това, в случай че той не се лекува, се усилват рисковете както за плода, по този начин и за майката. Рисковете в по- ранен или късен стадий са аборт или спиране на бременността, разнообразни затруднения по време на самото раждане. Едно от вероятните затруднения отстрана на плода е появяването на огромна щитовидна жлеза, на гуша.
Възможно е психомоторно закъснение в развиването и други. Наистина, тези опасности не са доста изявени при субклиничен хипотиреоидизъм, само че съществуват спрямо една естествена бременност. Когато се касае за клиничен хипотиреоидизъм и той е нелекуван, тези опасности стават към този момент доста по-високи. Говорим за опасности от порядъка на 50% като недоизносване на бременността, проблеми при самото родоразрешение. Това значи, че клиничният хипотиреоидизъм е едно положение, което изисква по-голямо внимание.
Много майки питат дали да пресечен бременността откакто имат клинично изявен хипотиреоидизъм и от 4-5-та седмица има ембрион. Няма такова здравно свидетелствуване за спиране на бременността. В случая разполагаме, от една страна, с извънредно прецизни акушер-гинекологични способи за следене на плода и за ранно разкриване на редица малформации. И от друга – не е наложително при детето да се появят каквито и да е отклонения. Едно от най-честите опасения е дали интелектуалното развиване на детенцето ще бъде обикновено. Най-вероятно то ще бъде близо до нормата, само че има разказани спадове в коефициента на просветеност от ранга на 7-8 пункта, което е 5-10% от общия точков общ брой.
- Колко би трябвало да е TSH по време на бременност при здравите дами и тези с хипотиреоидизъм? И каква доза хормони се слага в двата случая?
По време на бременност TSH физиологично се намалява. Нормите за TSH са разнообразни от тези за общото население. Ориентировъчна норма за първия триместър е от 0,1 до 2,5 mUI/mL, до момента в който за общото население горната граница е 4,2. За втория триместър горната граница е 3, а за третия триместър 3,5. Когато диагностицираме хипотиреоидизъм след зачеване, нашата цел е допустимо най-бързо да заместим изчезналите хормони в кръвта, тъй като главното влияние на майчините хормони върху плода се прави в първите 12 седмици. Тогава е интервалът на органогенезата и плодът няма лична щитовидна жлеза. След 12 седмица, с появяването и развиването на фетална щитовидна жлеза, въздействието на майчините хормони не е толкоз огромно.
Ако в нормален случай се стартира с една доза и тя се усилва през 2 седмици, тук можем да стартираме с двойна доза и да усилваме през 5 до 7 дни. Това може да аргументи неприятни чувства на майката от рода на сърцетуптене, уязвимост, зашеметяване, тъй като и заради самата бременност са налице редица промени в сърдечносъдовата система, надлежно и сърцетуптене, само че задачата тук е да осигурим на детето жизненоважните тиреоидни хормони.
- Колко постоянно бременните с този проблем на щитовидната жлеза би трябвало да си вършат проучване на TSH?
Когато тиреоидитът на Хашимото е бил прочут преди бременността, тогава при обмисляне на бременността или незабавно след определяне на бременност би трябвало да се изследва TSH и свободен T4. След това, в случай че пациентката е на заместително лекуване, нормално се постанова да се усили дозата на тироксина с ориентировъчни 10-20%, а в някои случаи и малко повече. За да поддържаме TSH и свободен Т4 в мечтаните граници, се постанова хормонален надзор на всеки 4 до 6 седмици.
Вторият случай е, в случай че хипотиреоидизмът е открит след забременяването, тогава оптимално бързо компенсираме равнищата на периферните хормони (главно Т4) и по същия метод продължаваме да ги следим през 4-6 седмици. По-прост е казусът, когато хипотиреоидизмът се дължи на интервенция на щитовидната жлеза, осъществена преди забременяването. Тогава може да се наложи увеличение на дозата, само че контролът, който се реализира с проучване на ТSH и свободен T4 може да бъде и малко по-нарядко – на 6-8 седмици.
- Препоръчвате ли интервенция на щитовидната жлеза, в случай че пациентката няма досега деца?
Оперираната щитовидна жлеза не е контраиндикация за зачеване. Ще дам една асоциация с необикновен подтекст – няма щитовидна жлеза, няма проблем. Ние можем доста добре да заместим нейната работа като даваме тиреоидни хормони през устата. Запазването на щитовидна жлеза при налични индикации за оперативното й премахване крие проблем за в бъдеще. Хипотиреоидизмът е мечтан резултат от интервенцията на щитовидната жлеза. Следващият въпрос е когато дамата е млада и желае да забременява, дали предлагаме интервенция. Тук зависи защо се прави интервенцията. Ако ние имаме възел на щитовидната жлеза със подозрение за злокачественост, за всеки неосведомен човек е ясно, че тя би трябвало да се оперира. Вторият вид, при който ние бихме могли да оперираме, е Базедова болест, която е зародила доста по-рано, лекувана е, само че не се е реализирана ремисия. Това се случва в 50% от случаите на Базедова болест. Или е реализирана ремисия, само че след време се е появил рецидив. Наличието му значи, че шансът за изцеление мощно понижава. Стимулиращите щитовидната жлеза антитела, които са типични за Базедовата болест, са проблем за бременността и за плода. Затова в доста управления се предлага да се обмисли опцията за унищожаване на щитовидната жлеза по действен път, в случай че Базедовата болест не е излекувана до забременяването, а желаеме то да се случи.
Свързани публикации.. Автоимунен тиреоидит – честа причина за хипотиреоидизъм 0 Тиреоидит на Хашимото – към този момент все по-често и измежду младите 0 Скрининг за хипотиреоидизъм – по кое време би трябвало да се организира? 0
- А по какъв начин продължава хормонозаместителната терапия след появяването на бебето?
Хормонозаместителната терапия е за цялостен живот. Така че тя ще продължи и след родоразрешението. След раждането се предлага да се понижи дозата с 10-20 до 30%, с които сме я нараснали по време на бременността. На шеста седмица след раждането е рационално още веднъж да се изследват щитовидни хормони. При 15-18% от дамите с автоимунен тиреоидит, в първата година след раждането е допустимо да се появи една друга форма на тиреоидит – деструктивен (с разрушение на клетките). Той се характеризира с кратковременно повишение на щитовидните хормони в кръвта. След това има няколкомесечно мощно намаляване и връщане към предходното равнище, което е било преди самата бременностт. Това е по този начин нареченият постспартален тиреоидит - една спомагателна демонстрация при дами, които имат позитивен тиреоиден автоимунитет.
Това постанова следене и вероятно смяна в дозата на хормонозаместителната терапия. Интересното е, че в случай че един път се е изявил постспартален тиреоидит, вероятността при всяка идната бременност да се появи отново е покрай 75%.
- Колко би трябвало да е TSH при жена с хипотиреоидизъм, която желае да зачене?
За здрава жена, която няма автоимунен тиреоидит, важи нормата за общото население – 4 - 4,2. Когато по този начин мечтаното зачеване не се случва незабавно при дамите, които към този момент имат автоимунен тиреоидит, се поставят старания TSH да се понижи под 2, 5. При тях приближаването на TSH до стойности по-малко или равно на 2,5, преди зачеване, несъмнено покачва шанса и го приравнява на този при здрави дами. Спорно е дали има смисъл понижаването на TSH при дами, които нямат подлежаща щитовидна патология. В доста случаи то се ползва, с цел да сме сигурни, че няма нито един външен фактор отстрана на щитовидната жлеза, който би могъл, въпреки и малко, да понижи шанса за зачеване.
- Препоръчвате ли хранене по Автоимунен протокол и приемането на хранителни добавки при намалена функционалност на щитовидната жлеза?
За него няма данни в никое модерно управление или учебник, и това хранене по Автоимунен протокол, според мен, е ненужно ограничаване. Друг въпрос, който пациентите доста постоянно задават, е за безглутеновата диета. Глутенът няма директно отношение към щитовидната жлеза. Хората, които имат глутенова ентеропатия – имат антитела против глиадина и глутена и които не могат да понасят глутенсъдържащи храни, не са толкоз доста. Те имат клиничен проблем, обвързван с абсорбцията на храните, и податливост към диария. Практически става дума за друго автоимунно заболяване и връзката сред двете е, че те постоянно се явяват дружно. Но безглутеновата диета не може да помогне с нищо при автоимунен тиреоидит.
По отношение на питателните добавки, за селена има доказателства, че понижава титрите на антителата против щитовидната жлеза. Дали това има клиничен резултат - закъснение или отсрочване на хипотиреоидизма, към този момент не е ясно. На хората, при които функционалността на щитовидната жлеза към момента е естествена, може да се предложи един 6-месечен курс с 200 мкг селен на ден, а за тези, които са към този момент са на заместително лекуване със щитовидни хормони, банкет на селен е неправилен, в случай че няма второ заболяване – тиреоид-асоциирана офталмопатия.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ