Източник казва, че в разговор с чуждестранен политик е станало ясно, че тяхното правителство приема, че Джо Байдън няма да бъде кандидатът на Демократическата партия през 2024 г. Джо ще се оттегли преди първия първични избори; ще бъде твърде късно за обикновен кандидат да влезе в битката; марионетка от заведението ще бъде коронясана на конгреса. И името на този късметлия? Мишел Обама. Това е див сценарий, но ако се случи, моля, не забравяйте, че първо сте го прочели тук.
Този анекдот потвърждава това, което чух и от източници в Обединеното кралство: когато правителствата се ангажират с Байдън, те чувстват, че си имат работа с лицето на администрация, но не винаги на отговорното лице. Ако демократите го изхвърлиха от кандидатите си за президент, светът щеше да разбере. Състезанието е равностойно, което е твърде близо за комфорт; Байдън е непопулярен; той остарява пред очите ни (последният гаф е, че той нарече Големия каньон едно от „деветте чудеса на света“ – построен, ако знаете историята си, от финикийците). Съмненията относно способностите му се засилват от мрачната алтернатива, ако изтече мандатът му. Неочарователната Камала Харис е един от онези дълбоко обикновени хора, които, без да знаят, че ограничените й познания не са сумата от човешкото разбиране, говорят с всички като с глупаци. Последният й бисер беше да информира публиката, че „банките на общността са в общността“ – откровение за онези, които си мислеха, че са в Гранд Каньон.
Изправени сме пред реванш между двама непопулярни номинирани, Байдън срещу Тръмп, което никой не иска. Така че защо да не помолите/принудите един от тях да се пенсионира? Ако приемем, че никога, никога няма да бъде Тръмп - благодарение на различни правни проблеми, собственият му избор сега е между Белия дом или затвора - би било логично да убеди Джо да направи прилично нещо или в противен случай да го зареже, без да го уведоми. Човек може да си представи сценарий „Довиждане, Ленин“, при който Байдън е преместен в макет на Овалния кабинет и му се казва, че все още е президент. Нанси Пелоси може да бъде привличана от време на време, за да го попита дали е по-близо до края на Голямата депресия.
Размяната на Байдън би поставила големи предизвикателства. Има крайни срокове за подаване на документи за участие в първичните избори - Невада, например, е близо до октомври - и конвенция на демократите не е била правилно фиксирана от 1968 г. Радва ли се Джо, че му се казва какво да прави? Имал ли е някога независима програма? Замяната на Мишел Обама предполага, че той винаги е бил третият мандат на Барак, теория на конспирацията, подкрепена от Барак Обама в интервю от 2021 г. Той каза: „Джо и администрацията по същество довършват работата“, започната от Обама и спряна от Тръмп, отбелязвайки, че „деветдесет процента от хората“, които са работили за него, сега са отново на бюрата си. Това беше преувеличение, но не много. Броят на хората на Обама, работещи за Байдън, сред 100-те му най-добри помощници, беше по-близо до 75 процента.
Президентството на Байдън има свой собствен характер; той е похарчил повече пари и е натиснал по-силно културните проблеми. Обама беше по-предпазлив от страх да не бъде етикетиран като радикал. Въпреки това журналистите често се шегуват, че Обама управлява страната от своя iPhone, а скорошно, много четено интервю между репортера Дейвид Самюелс и историка Дейвид Гароу подчертава любопитна подробност: Обама все още живее в центъра на Вашингтон, нарушавайки историческото споразумение, че бившият - президентите трябва да се отдалечат. Самуелс отбелязва, че Обама открито е лобирал за цензурата в интернет и контрола върху оръжията и предполага, че се е задържал в обществото на окръг Колумбия, за да служи като мощен символ на легитимния политически ред, който беше откраднат от Тръмп (никога не забравяйте колко либерали казаха, че 2016 г. е поправка ).
Интервюто е най-известно с твърденията на Гароу, че като млад мъж Обама е фантазирал за гей секс, но по-уместно е предположението, че Обама е водещата ръка във външната политика от ерата на Байдън. „Надолу има костенурки“, твърди Самуелс. „Очевидно има големи части от политиката на Белия дом, които принадлежат на Барак Обама, защото са обслужвани от негови хора, които са работили за него и без съмнение му докладват.“ Той заключава: „персоналът е политика“, добавяйки, че споразумението е „зловещо“, защото действа „извън конституционната рамка“.
И така, съдебен преврат за замяна на Байдън със следващия наличен Обама далеч не е революционен, ще подсили линията на политическа приемственост, която се простира от 2008-2024 г., само с избирането на Тръмп като временно отклонение (Мишел разкри, че забавното му встъпване в длъжност я е накарало да „хлипа неудържимо“). Г-жа Обама винаги е давала добри анкети. Тя е издала две най-продавани книги с биография и женска мъдрост. Служила е в Белия дом. Тя е позната на всички, но за разлика от Тръмп, е запазила част от енигмата на личния живот. Тя отрече, че има каквото и да е намерение да се кандидатира за президент, но това обикновено е сигурен знак, че някой се интересува.
Що се отнася до предположението, че номинацията й за една нощ би била твърде фантастична, твърде холивудска - нашето усещане за „възможното“ не е било радикално разширено от Доналд Тръмп? Опонентът на г-жа Обама ще прекара голяма част от изборния цикъл в съда. В политиката на САЩ вече няма „нормално“.
