Колко радиоактивно е било тялото на Мария Кюри?
Изследванията на Мария Кюри в региона на радиоактивните детайли ѝ донасят признанието „ майката на актуалната физика “. За нейно злощастие същите тези субстанции са оказали трайно влияние върху тялото ѝ, дотолкоз, че се е наложило да бъде заровена в ковчег, облицован с олово.
Коя е била мадам Кюри?
Мария Кюри, чието рождено име е Мария Склодовска, е най-известна с новаторската си работа в региона на радиоактивността. И за това има основателна причина: тя е първата жена, която печели Нобелова премия. Тя е и единственият човек, който до момента е получил две Нобелови награди в две разнообразни научни области.
През 1903 година тя споделя Нобеловата премия по физика със своя брачен партньор и с Анри Бекерел за откритията им в региона на радиоактивността.
През 1896 година Анри Бекерел за първи път открива, че урановите соли излъчват лична радиация, без да е належащо да се възбуждат със светлина. След това Мария Кюри изследва откритията на Бекерел като част от научната си дисертация. През 1898 година тя и брачният партньор ѝ Пиер Кюри откриват радия и полония – два нови радиоактивни детайла.
През 1911 година тя получава Нобелова премия по химия за работата си върху полония и радия, както и за приноса си към науката. Трябва да се означи, че за жалост по това време доста хора се интересуват повече от персоналния ѝ живот, в сравнение с от новите ѝ научни достижения, което кара Алберт Айнщайн да ѝ напише прочувствено писмо в символ на поддръжка.
След това Мария Кюри посвещава научните си проучвания на химията на радиоактивните субстанции и тяхното приложение в медицината. Тази работа проправя пътя към многочислените медицински и промишлени приложения на радиоактивността.
Радиоактивното тяло и имуществото
За страдание, непрекъснатото излагане на тази радиоактивност се отразява пагубно на здравето ѝ. Знаем, че Мария Кюри умира вследствие на апластична анемия, породена от излагане на радиация. Апластичната анемия е рядко заболяване на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да създава задоволително нови кръвни кафези.
Когато тя умира през 1934 година, се смята, че тялото ѝ е толкоз радиоактивно, че е трябвало да бъде заровена в оловен ковчег. Никой обаче не знае детайлности до 1995 година, когато тялото ѝ е ексхумирано.
По това време френските управляващи желаят да реалокират телата на Пиер и Мария Кюри в Пантеона. Властите се свързват с организацията за радиационна отбрана, с цел да се уверят, че личният състав на гробището няма да бъде изложен на остатъчна радиация.
На пръв взор наподобява, че ковчегът на Мария Кюри е изработен напълно от дърво, само че когато го отварят, се оказва, че е затрупан с 2,5-милиметров пласт олово. Последвалото проучване на тялото ѝ разкрива, че то освен е удивително добре непокътнато, само че и има единствено ниски равнища на алфа- и бета замърсяване. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че Мария Кюри е подхванала избрани ограничения, с цел да ограничи излагането си на радиация.
Същото обаче не може да се каже за нейното съоръжение. Дори и през днешния ден доста от движимостите ѝ са мощно радиоактивни. Те се съхраняват в оловни кутии в Националната библиотека на Франция в Париж. При заявяване на достъп посетителите би трябвало да подпишат декларация за отвод от отговорност и да носят защитно облекло, с цел да избегнат облъчване с радий-226. Ситуацията няма да се усъвършенства, защото интервалът на полуразпад на този изотоп е към 1600 години.
