Нашата част на Млечния път е с 30% по-голяма, отколкото се мислеше досега
Изследване, оповестено в Science Advances, съдържа нови модели на Млечния път, които допускат, че нашата вселена може да не е съвършена серпантина. Международен проучвателен екип желал да разбере дали Млечния път се вписва в спираловидната форма, следена при други галактики. Това било опит в границите на друго, по-голямо проучване, целящо да усъвършенства познанията на науката за нашата вселена.
Отговорът не е елементарен, тъй като ние се намираме тъкмо по средата на галактиката и в този смисъл е невероятно да добием същата картина за Млечния път, както за други галактики, следени от Земята. По тази причина учените употребяват модели с цел да дефинират с оптималната допустима акуратност формата му.
Фундаменталният проблем с Млечния път е, че съставлява система, сходна на диск и ние се намираме вътре в диска,
споделя Марк Райд, астроном в Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън и съавтор в проучването.
Екипът изследвал дължините на радиовълни. Използвани били телескопите на Националната Астрономическа Радиообсерватория за установяване на дистанцията от Земята до райони, формиращи звезди.
Резултатите посочили, че мястото на нашата Слънчева система в Млечния път (наречено Ръкав Орион) е значителен ръкав, по-голям от това, което се смяташе до момента и не е просто тумор на изцяло развита система.
Проучването, сходно на множеството такива, употребява модели родени посредством изчисления.
Но какво би било, в случай че е в действителност допустимо да се види Млечния път и да се удостовери коректността на разбора? Добрата вест е, че това скоро ще бъде направено. Космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) на НАСА , който ще бъде пуснат през 2018 година ще може да даде картина на галактиката и даже на вселената.
Той ще бъде по-мощен и по-чувствителен от Хъбъл и други телескопи преди него, JWST ще може да ни покаже галактиката такава, каквато не сме я виждали до момента. Може би даже повече.