Най-голямото човешко родословно дърво – близо 27 милиона предци
Изследователи, благодарение на сбирка от модерни и антични геноми, съумяха да опишат най-голямото човешко родословие, правено в миналото, оповестява CNN.
Международен екип от учени комбинира 3609 самостоятелни геномни секвенции от 215 популации по целия свят, с цел да сътвори солидно родословие, което разпознава близо 27 милиона наши предшественици и къде са живели, съгласно U.S. News and World Report.
, постдокторант в Института Броуд на Масачузетския софтуерен институт и Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс, декларира, че проучването употребява антични геноми от проби, датиращи от преди повече от 100 000 години.
„ След това можем да преценим по кое време и къде са живели тези предшественици “, споделя той в изказването си. „ Силата на нашия метод е, че прави доста малко догатки по отношение на главните данни и може да включва както модерни, по този начин и антични ДНК проби. “
Учени от Института за обемни данни на Оксфордския университет създават логаритмите, нужни за обработка на голямото количество данни, свързани с това проучване, оповестява CNN.
„ Това изследване поставя основата за идващото потомство ДНК секвениране “, споделя Ян Уонг, един от главните създатели на проучването и постепенен генетик в института. „ С подобряването на качеството на геномните последователности от модерни и антични ДНК проби, родословните дърветата ще станат още по-точни и в последна сметка ще можем да генерираме единна, унифицирана карта, която изяснява произхода на всички човешки генетични вариации, които виждаме през днешния ден. “
Уил Дънам от Reuters написа, че изследователското изследване оказва помощ да се покаже обсегът на човешкото генетично многообразие и открива по какъв начин хората по света са свързани между тях. Изследователите потвърждават, че човешкия тип е почнал в Африка, след което е мигрирал към други елементи на земното кълбо.
„ Най-ранните предшественици, които идентифицираме, дават следи обратно във времето до географско местонахождение, което е в актуален Судан “, споделя Вон пред Reuters. „ Те са живели преди над 1 милион години – което е доста повече от актуалните оценки за възрастта на Homo sapiens от 250 000 до 300 000 години. Така че елементи от нашия геном сме наследили от хора, които не бихме разпознали като хора. “
През годините откривателите са натрупали планина от информация за човешкия геном и в този момент споделят, че тяхното ново изследване оказва помощ да се осмислят тези данни от по-широка позиция.
Въпреки че са нужни повече проучвания, с цел да се схванат цялостните резултати от изследването, учените към този момент откриват забавни – в случай че не и спорни – улики в родословното дърво на типа ни. Доказателствата сочат, че хората може да са населили Америка доста по-рано, в сравнение с в началото се предполага; съгласно археолозите хората за първи път са пристигнали в Северна Америка преди към 20 000 години.
„ Нашият способ пресмята, че е имало хора в Америка още преди 56 000 години “, споделя Вон пред Times Live. „ Също по този начин изчислихме забележителен брой хора и в Океания – по-специално Папуа Нова Гвинея – преди 140 000 години. Но това не е солидно доказателство като радиовъглеродно датиране или вкаменелост. “
Изследователите се надяват, че тази нова техника за генеалогично картографиране ще бъде потребна и за други учени в бъдеще. Те имат вяра, че тя може да докара до пробив в медицинските проучвания върху хора и други биологични типове заради метода, по който съхранява големи количества данни.
„ Докато хората са в центъра на това проучване, методът може да се приложи за множеството живи същества; от орангутани до бактерии “, споделя Вон. „ Той може да бъде изключително потребен в здравната генетика, при разграничаването на действителни връзки сред генетични райони и заболявания от подправени, произлизащи от общата ни история. “
