Как мозъкът разбира, че сме сити?
Изследователи от Германия и Финландия са потвърдили, че по този начин наречената „ кафява лой “ взаимодейства с чревния хормон секретин при мишки, с цел да съобщи сигнали към мозъка за засищане по време на хранене. Проучването, което се появи на 15 ноември в списание „ Cell “, поддържа разбирането ни за дълго време подозираната роля на кафявата мастна тъкан (ВАТ) в контрола на поемането на храна.
Кафявата мастна тъкан е от телесните мазнини, за които се знае, че генерират топлота, когато организмът изпитва мраз.
„ Ние демонстрираме връзка сред червата, мозъка и кафявата мастна тъкан, разкривайки незнайна до момента част от комплицираната регулаторна система, контролираща енергийния баланс “, споделя водещият създател Мартин Клингенспор от Техническия университет в Мюнхен.
„ Разбирането на кафявата лой като елементарен „ нагревателен “ орган, би трябвало да бъде преразгледано и повече внимание би трябвало да бъде ориентирано към нейната функционалност за надзор на глада и насищането “.
По време на хранене, сигналите кодирани от чревни хормони доближават до мозъка посредством кръвта или посредством нервите, задействани в тънките вътрешности. Работата на Клингенспор и сътрудниците му демонстрира, че храносмилателния хормон секретин – за пръв път открит през 1902 година, има незадоволително приета роля при възприятието за засищане.
Този хормон подтиква панкреаса да отделя бикарбонат, с цел да помогне на тънките вътрешности да обезвреждат киселината и да смила макронутриенти. В изследването на Клингенспор и сътрудници, гладните мишки, които са били инжектирани със секретин, са получили угнетяване на апетита. Инжектирането на мишки със секретин също по този начин е усилва количеството топлота, което продуцира кафявата им лой. Мишките с инактивирана кафява мастна тъкан обаче не са имали същото угнетяване на апетита, макар че са били инжектирани с хормона. Това допуска, че има характерен резултат на секретина върху кафявата мастна тъкан, който провокира чувство за насищане.
В допълнение към проучването на резултатите на секретина върху кафявата мастна тъкан при мишки, равнищата на секретин се мерят и при 17 индивида – доброволци. В изследване във Финландия, потреблението на кафяви мастни тъкани и поглъщането на мастни киселини се мерят в кръвта на участниците след недояждане през нощта и 30-40 минути след хранене. Изследователите откриват, че по-високите равнища на секретин в кръвта на пациентите подхождат на повече метаболитно дейни кафяви мазнини.
Клингенспор споделя, че един ден може би ще знаем задоволително за действието на секретина върху кафявата мастна тъкан, с цел да подтикваме производството на секретин, когато ядем избрани храни.
„ Всяко стимулиране, което задейства термогенезата на кафявата лой, може евентуално да провокира и възприятие за задоволеност “, споделя той. „ Секрецията на секретин е сензитивна към питателните субстанции, тъй че храненето с верния запалител може да бъде потребно за поощряване на възприятие за засищане, което да докара до понижен размер на главното ядене и по-нисък калориен банкет. “
Той има вяра, че ролята на кафявата лой при управлението на глада и насищането я прави изключително привлекателна цел за нови подходи за лекуване на затлъстяването. Въздействието върху кафявата лой посредством секретин може да даде заричане за евентуални бъдещи хранителни или фармакологични интервенции против затлъстяването и метаболитната болест, споделя Клингенспор.
