Израелско-палестинският конфликт беше възобновен на 7 октомври след изненадваща офанзива,

Израелско-палестинският спор беше обновен на 7 октомври след изненадваща атака, подхваната от Хамас против Израел. В отговор Израел подреди въздушни удари и " цялостна блокада " на Ивицата Газа, управляваният от Хамас палестински анклав. Това е нов гибелен епизод в спор, който има своите корени надълбоко в средата на 20 век. FRANCE 24 наблюдава неговата история.

1947:  Хиляди европейски еврейски емигранти, доста от тях оживели от Холокоста, се качват на транспортен съд – наименуван Exodus 1947 – на път за тогава следената от Англия Палестина. Отправяйки се към „ обетованата земя “, те са прихванати от английски военноморски кораби и изпратени назад в Европа. Широко отразен от медиите, случаят провокира интернационално отвращение и играе решаваща роля в убеждаването на Обединеното кралство, че е належащо решение с посредничеството на Организация на обединените нации за решение на рецесията в Палестина.

Специален комитет на Организация на обединените нации предлага проект за делене, даващ 56,47 % от Палестина за еврейска страна и 44,53 % за арабска страна. Палестинските представители отхвърлят проекта, само че техните еврейски сътрудници го одобряват.

На 29 ноември Общото заседание на Организация на обединените нации утвърждава проекта, като 33 страни гласоподават за делене, 13 гласоподават срещу и 10 се въздържат.

1948 -49:  На 14 май Давид Бен-Гурион, първият министър-председател на Израел, прочита обществено Прокламацията за самостоятелност. Декларацията, която ще влезе в действие на идващия ден, идва ден преди приключването на английския мандат върху Палестина. Еврейската страна поема контрола над 77 % от територията на мандатна Палестина, съгласно Организация на обединените нации.

За палестинците тази дата бележи „ Накба “, злополуката, която предвещава тяхното следващо разселване и отнемане от благосъстоятелност.

Тъй като стотици хиляди палестинци, чувайки новината за кланета в села като Дир Ясин, бягат към Египет, Ливан и йорданска територия, армиите на Египет, Сирия, Ливан, Йордания и  Ирак атакуват Израел, стартирайки арабско-израелската война от 1948 година

Арабските армии са отблъснати, афишира се преустановяване на огъня и се начертават нови граници – по-благоприятни за Израел. Йордания поема контрола над Западния бряг и Източен Йерусалим, докато Египет контролира Ивицата Газа.

1956:  Втората арабско-израелска война или Суецката рецесия се организира, откакто Египет национализира Суецкия канал. В отговор Израел, Обединеното кралство и Франция формират съюз и Израел окупира линията Газа и Синайския полуостров. Израелската войска в последна сметка изтегля войските си под натиска на САЩ и СССР.

1959: Ясер Арафат основава палестинската организация Фатах в Газа и Кувейт. По-късно става главен съставен елемент на Организацията за избавление на Палестина (ООП).

1964:  Създадена е ООП.

1967: Третата арабско-израелска война, или Шестдневната война, между Израел и арабските му съседи, води до трагично преначертаване на картата на Близкия изток. Израел завладява Западния бряг и Източен Йерусалим, Ивицата Газа, Синайския полуостров и Голанските възвишения.

1973:  На 6 октомври, по време на еврейския празник Йом Кипур, египетските и сирийските армии стартират атака срещу Израел, отбелязвайки началото на нова районна война. Войната Йом Кипур, която приключва 19 дни по-късно, като Израел отблъсква арабските армии, води до тежки жертви от всички страни – най-малко няколко хиляди смъртни случая.

1979:  Израелско-египетското спокойно съглашение е подпечатан във Вашингтон след Споразуменията от Кемп Дейвид, подписани през 1978 година от египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин. Според изискванията на това съглашение Египет си връща Синайския полуостров, който е изгубил след Шестдневната война. Садат става първият арабски водач, който признава Държавата Израел.

1982:  Под управлението на министъра на защитата Ариел Шарон израелските войски нахлуват в съседен Ливан в спорна военна задача, наречена „ Операция Мир в Галилея “. Целта на интервенцията е да се заличат палестинските партизански бази в Южен Ливан. Но израелските войски напират чак до ливанската столица Бейрут.

Последващото разтрошаване на ООП под Арафат оставя палестинските бежански лагери в Ливан по създание беззащитни. От 16 до 18 септември ливански християнски фалангистки милиции – с връзки с Израел – влизат в лагерите Сабра и Шатила в Бейрут, отприщвайки брутално кръвопролитие, което шокира интернационалната общественост. Кланетата, обект на израелско следствие, известно наричано Комисия Кахане, след това щяха да костват на Шарон поста като министър на защитата.

1987:  Въстанията в палестинските бежански лагери в Газа се разпространиха до маркировката на Западния бряг началото на Първата палестинска интифада ( " въстание " на арабски). Наричана " войната на камъните ", Първата интифада продължава до 1993 година, струвайки живота на повече от 1000 палестинци. Образът на палестински стачкуващи, които хвърлят камъни срещу военната мощност на Израел, символизира палестинската битка.

По време на това въстание се ражда Хамас, повлиян от идеологията на египетското Мюсюлманско приятелство. От самото начало ислямисткото придвижване поддържа въоръжената битка и изрично отхвърля всякаква легитимност на израелска страна.

1993:  След месеци на френетични секрети договаряния Ясер Арафат и израелският министър-председател Ицхак Рабин подписват споразуменията от Осло. Споразуменията плануват основаването на Палестинската власт, която получава административен надзор над Западния бряг и Газа. На 13 септември на моравата на Белия дом Арафат и Рабин разменят историческо здрависване в наличието на президента на Съединени американски щати Бил Клинтън. Събитието се гледа от над 400 милиона телевизионни фенове по целия свят.

1995:  На 4 ноември Рабин е погубен от еврейски десен екстремист на кротичък протест в Тел Авив.

1996: Бенямин Нетаняху е определен министър-председател за първи път.

2000:  На 28 септември Шарон предизвика палестинците, като прави обиколка на мястото Ал-Акса/Храмовия рид в Йерусалим като водач на дясната партия Ликуд, предизвиквайки Втората интифада, известна още като интифадата Ал-Акса. То продължи до 2005 година, като 3000 палестинци и 1000 израелци бяха убити за пет години.

2001:  Шарон е определен за министър-председател на Израел и прекъсва контактите си с Арафат, който след това е затворен в комплекса си в Рамала.

2002:  Израелското държавно управление започва Операция Отбранителен щит – изграждането на стена, която да отдели Израел от Западния бряг. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приказва за първи път за взаимно битие сред двете страни Израел и Палестина. Израелската войска подвига обсадата на Рамала.

2004:  На 22 март шейх Ахмед Ясин, страдащият от паралич съосновател и нравствен лидер на Хамас, е погубен при удар с израелски хеликоптер. Осем месеца по-късно, на 11 ноември, ръководителят на ООП Арафат умира в парижка болница след дълготрайно боледуване. Смъртта на Арафат е обект на разногласия. Някои специалисти считат, че той е умрял от естествена гибел, до момента в който други са отворени за опцията да е бил токсичен с полоний 210.

2005:  Махмуд Абас е определен за президент на Палестинската власт. След 38-годишна окупация  Израел се изтегля от Газа.

2006:  На 4 януари министър-председателят Шарон получава инсулт и изпада в кома, в която остава до гибелта си през 2014 година Ехуд Олмерт поема поста министър-председател и началник на новооснованата центристка партия на Шарон, Кадима.

Хамас опустошава законодателните избори в палестинските територии, карайки САЩ и Европейски Съюз да замразят директната помощ за палестинското държавно управление.

Ливанско ислямско фундаменталистката формация Хизбула обстрелва Израел с ракети и пленява двама израелски бойци. Израел отвръща със мощ и доста цивилни, основно ливанци, са убити. Войната, необятно обсъждана като неуспех в Израел, докара до възходящи апели към Олмерт да подаде оставка.

2007:  След месеци на междуособни военни борби сред силите на Хамас и Фатах, Хамас завзема контрола над Газа.

2008: На 27 декември Израелските отбранителни сили (IDF) започват изненадваща офанзива в Газа, убивайки повече от 200 души за един ден. Малко по-късно IDF последва двуседмично наземно нахлуване в Газа. Доклад на Организация на обединените нации заключава, че както Израел, по този начин и Хамас са направили военни закононарушения по време на спора.

2009: На 18 януари Израел и Хамас обявяват едностранно преустановяване на огъня, поставяйки завършек на 22-дневната борба, която умъртви повече от 1300 палестинци, както и 13 израелци.

2011: На 27 март Израел разполага система за противоракетна защита, наречена Железен купол, която разрешава на страната да прихваща ракети с дребен обхват, постоянно изстрелвани от Газа.

2012: Израелските сили убиват върховния пълководец на Хамас Ахмед ал Джабари при въздушен удар на 14 ноември и последват още удари през осемдневна кампания по време на която Хамас отмъщава като изстрелва ракети по Йерусалим за първият път. Повече от 130 палестинци, както и петима израелци са убити.

2014:  През юни трима израелски младежи са отвлечени и убити близо до град Хеброн на Западния бряг. Израелските управляващи упрекват Хамас за случая и на 8 юли нанасят голям брой въздушни удари по Газа, което води до замяна на ракетен огън с Хамас за интервал от седем седмици. Израелските ракетни удари доведоха до гибелта на повече от 2200 палестинци в Газа.

2018:  На 30 март десетки хиляди палестинци се събраха покрай израелската граница в линията Газа, с цел да стачкуват против блокадата на анклава от Израел. Демонстрациите не престават няколко месеца. Най-малко 189 палестинци са били убити и повече от 6000 са ранени по време на тези митинги сред края на март и края на декември 2018 година, съгласно Независимата интернационална анкетна комисия, упълномощена от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида.

2021:  Палестински богомолци се сблъскват с израелската полиция през май в комплекса на джамията Ал-Акса в Ерусалим след седмици на възходящо напрежение. Хамас изстрелва бараж от ракети към Израел, откакто изисква израелските сили да се изтеглят от комплекса. Израел дава отговор с въздушни удари по Газа, поставяйки началото на 11-дневен конфликт, довел до гибелта на повече от 200 души.

2022:  Израел нанася удари върху Газа с въздушни удари на 5 август, убивайки висш бойец от групировката „ Ислямски джихад “ и предизвиквайки ответен ракетен обстрел от палестинския анклав. Най-малко 40 палестинци са убити през трите дни на борбите, които следват.

2023:  Израелските сили убиват девет палестински въоръжени мъже и цивилни от Ислямския джихад на 26 януари при нахлуване против град на огнище в окупирания Западен бряг. Палестинските екстремисти отвърнаха на удара, като изстреляха две ракети, предизвиквайки възмездие от Израел. Не се оповестява за повече жертви.

На 7 октомври Хамас предприема безпрецедентна, многостранна изненадваща атака срещу Израел с бойци инфилтриращи мощно укрепената граница с Газа на няколко места по въздух, суша и море. Израелските сили отговарят с въздушни удари по Газа и военни подкрепления до границата.

Следвайте нашия блог на живо за офанзивата на Хамас против Израел и отмъщението на израелската войска в Газа за всички най-нови развития.