Отказах се от „дъщеря“ си и ги изгоних с бившата ми жена. Смятам, че съм прав, но искам съвет
Изписване от болницата… IV група… Гледаше числата с неразбиране… Той има II, жена му също има II… Търси в гугъл… Понякога се случва… Съмнения се настаниха в душата му.
Съпругата ми и аз сме женени от към 15 години. Ожених се за нея, както тогава беше всекидневно да се споделя, „ в придвижване “. Познавахме се малко, последва бременност, сълзи и шумна женитба.
Родителите ми са много богати, нейните са със междинен приход. Веднага ни дадоха апартамент за сватбата. Майка ми искаше да е уверена, че животът ни ще е организиран, аз към този момент работех, жена ми също.
След раждането на щерка си Елена обаче не работи нито ден. Нямахме задоволително пари, само че ми беше хубаво около целия домакински уют. Жена ми беше напряко като самодива: беше подбрала моден интериор, идеално съчетани неща, красива завивка на масата.
Тя не е търтей, шиеше дизайнерски играчки, само че това си бяха нейните пари. Бях благополучен, в никакъв случай не съм мислел за бракоразвод. Дори не се карахме, тя знаеше по какъв начин по някакъв метод да позволи спора в началния стадий.
Заедно се грижихме за щерка ни. Харесваше ми да извозвам време с нея и я научих на доста неща. Например на любовта към конния спорт. С наслаждение ходех на тренировки и надпревари с нея. Наслаждавах се на всичко. С нея бяхме доста близки, както се споделя, тя е „ момичето на баща “.
Когато дъщерята взе да пораства, червеят на подозрението стартира постепенно да ме гризе. Може би просто е дремел. Малката наподобява ли на мен? По-скоро наподобява на дядото на жена ми, а и има неговият язвителен темперамент.
Веднага си спомних, че Елена стартира да се среща с мен, с цел да ядоса някогашния си и роди сякаш седеммесечна щерка. Такива дреболии доведоха до обстоятелството, че стартира непрекъснато да ме гложди подозрението, непрекъснато бях ядосан вкъщи. И взех решение да направя ДНК тест.
Във филмите героите просто седят замислени с лист хартия, а като видях резултатите от теста аз просто изпаднах в полуда. Отлетях у дома, виках, крещях, раздрусах жена си за гърдите. Дъщеря ми се прибра от учебно заведение и се опита, без да разбере защо става дума, да се намеси, само че и тя си го получи. Изхвърлих нещата им от жилището.
Трябваха ми няколко дни, с цел да дойда на себе си. Дотогава просто пиех. Мама пристигна – отпратих я. Елена не скри повода за абсурда и почтено описа на всички всичко. Мама застана на страната на жена мми, казвайки, да, не е твоето дете, само че вие си живеете добре. Тя те обича, тя е в положение на потрес. И Елена не е знаела, че детето не е от теб, това също се случва. А и ти обичаш щерка си бясно. Обичах…
Мина месец. Подадох молба за бракоразвод, показах повода. Как да обясня на всички, че в душата има пустиня? Че не ми пукаше за детето, за някогашната? Не ме интересува от какво живеят, тъй като тя не работи. Знам, че тя се опита да издейства прехрана, само че й отхвърлиха. Знам, че живеят с майка й в нейния апартамент. Можех да поделя колата и вилата, само че за себе си взех решение, че ще дам пари.
Що се отнася до детето… Дъщеря ми се опита да се свърже с мен, няколко пъти навърташе се до работата ми, само че аз не желая да поддържаме връзка. Тя към този момент знае, че не е моя щерка, само че не схваща за какво съм нечовечен към нея.
Плачеше, крещеше ми, обвиняваше ме, че съм изменник. Сега е в преходна възраст, мъчно й е, само че не мога да поддържам връзка с нея както преди. Тя е никой за мен и не ме интересува…
Единственият човек, който ненавиждам, е жена ми. Както я обичах, по този начин я и ненавиждам. Ако не бяха нейните неистини, щях да основа друго семейство. Винаги съм мечтал да имам най-малко три деца, само че тя имаше проблеми в женската част. Разбирам, че в този момент мога елементарно да го направя, само че нямам доверие на никого.
Смятам се за безусловно прав, само че от време на време ме обзема огромна потиснатост. Превъртам другите варианти в главата си, само че нито една не е щастлива. Ако не бях направил теста, щях да пострадвам от съмнения. Направих го – останах без семейство и дете.
От друга страна те не са ми никакви. Или съм прекомерно непоколебим към щерка си? Тя няма нищо общо с това, а аз я оставих.
Вероятно за всяка обстановка е належащо време? Какво може да ме посъветвате в такава обстановка?
