Изолацията доведе до това да не можем да мислим много

Изолацията докара до това да не можем да мислим доста постоянно рационално. Не може да бъде разбрано за какво слагането на една игла е толкоз травматично прекарване. Това сподели в предаването " Тази събота " психоаналитикът и учител в СУ " Св. Климент Охридски " доцент Моника Богданова.

По думите й това не е просто една игла, която би трябвало да ни набоде.

" Това е нещо, което субективно индивидът може да претърпява като принуждение, като разпад на личността, като обезчестяване, в случай че щете. И в случай че кажем – стегнете се, няма ужасно, това е просто едно убождане, рискуваме да засилим съпротивата на всички тези, които споделят – не, аз имам остаряла история с това. Защото от дълго време е ясно, че оттатък действителността има и нещо, което се назовава несъзнавано ".

Тя напомни какво се случи при започване на Коронавирус:

" Изведнъж всички регресирахме до едни деца, 2-3-годишни, затворени у дома, без опция да излезем, без опция да мислим, без да можем да сме сериозни, тъй като тогава никой не знаеше какво се случва. И всеки претърпя тази обстановка по метод, по който му е вероятен.

Малко по-късно, с смяната на обстановката, с тази видимост какво се случва, какво е Коронавирус, към този момент стана ясно, че има Коронавирус. Безразсъдно е да се твърди, че няма. Има. Въпросът е кой по какъв начин претърпява въпросът за живота и за гибелта. Някак си в това уединяване се анулира чисто човешкото ни прекарване като хора. Тази връзка, която правехме между тях със себе си, тя се наруши ".

На въпроса за какво в един миг у нас животът се е оказал неценност, психоаналитикът сподели:

" Дали не е точно, тъй като животът внезапно стана свръхценен, дали не е тъй като внезапно се вкопчихме в живеенето и това да се нарушат съпротивите в действителност значи, че нещо преди този момент се е случило, с цел да може човек да се съпротивлява. Когато приказваме за психологичното, знаем, че колкото повече някой е притиснат, толкоз повече оказва опозиция.

И в действителност в този момент сме очевидци на нещо, за което господин Фройд е писал преди години за съпротивата и за отбраната. Кой по какъв начин приема една обстановка зависи първо от неговата персонална история, второ от националната ни история и от едно общо несъзнавано ".

Вирусологът доцент Любомира Гломб даде за образец Германия:

" Спомням си, че когато в Германия имаха към 100 умряли Ангела Меркел излезе и сподели, че те като общество не могат да си разрешат толкоз гибел и се постановиха ограниченията, само че тогава беше във време, когато имунизациите не бяха налични. А в този момент, когато имаме нещо, което несъмнено демонстрира, че пази от гибел, да има такова съмнение против естествените закони, просто не мога да си го обясня ".