Германия, Полша и Франция се готвят за голяма война в Европа
Изминалата седмица бе белязана от изказвания на водачите на три европейски страни - Германия, Полша и Франция, които сложиха курс за милитаризация на своите общества и струпване на военна мощност.
В четвъртък, 17 март, френският президент Еманюел Макрон, който се кандидатира за втори мандат, направи съответното изявление по време на конференция. „ Нашите сили са единствената пълноценна войска на европейския континент. Трябва да увеличим вложенията, с цел да сме готови за вероятен въоръжен спор с висока активност, който може да избухне на нашия континент “, сподели френският президент.
Макрон има намерение да усили разноските за защита до 50 милиарда евро до 2025 година, в случай че бъде избран отново. Той разгласи и удвояване на броя на резервистите във Въоръжените сили и увеличение на числеността на полицията и жандармерията. Президентът не даде никакво пояснение за какво това е належащо. Въпреки това той в допълнение свързва военните вложения с храната, енергетиката и икономическата самостоятелност на Франция.
В петък, 18 март, немският външен министър Аналена Бербок, чието министерство ще следи плана, разгласи началото на създаването на нова немска тактика за национална сигурност. Тя съобщи желанието на Берлин да поеме повече отговорност в границите на НАТО.
Подходът е посочен по следния метод: новата тактика за сигурност би трябвало да бъде ориентирана към „ ценностно насочена външна политика”. Конкретно това значи, че Германия ще стане самостоятелна във всяко едно отношение. По думите на Бербок: „ открихме, че едностранната икономическа ориентировка ни прави уязвими “.
Накрая в същия ден във Варшава полският президент Анджей Дуда подписа закона „ За защитата на родината “. Това включва нарастване на военния бюджет до 3% от Брутният вътрешен продукт, увеличение на размера на въоръжените сили (до 250 000 постоянни военни плюс 50 000 войски за териториална отбрана). Както Дуда сподели: „ Имаме отлични съдружници, само че би трябвало да можем да бъдем и самостоятелни “.
И в трите случая като официална причина за оповестяване на новия курс е посочена „ войната в Украйна “. Това обаче е единствено димна завеса, която немските, полски и френски политици употребяват, с цел да прикрият авансово оповестените проекти. И по този начин, Макрон още през 2018 година сподели, че Европейският съюз би трябвало да има своя лична войска: да се пази от Китай, Русия и даже Съединени американски щати. След това Париж стартира да разпространява концепцията за стратегическа автономност на Европейски Съюз, с упованието, че ще придобие мощен боен капацитет.
Берлин в тази обстановка сякаш не проявявашепублична самодейност. Въпреки това немските политици очевидно са пресметнали разновидността за прекачване на страната към релсите на милитаризацията, чакайки подобаващ мотив да приказват за това. И той се появи, когато Русия стартира специфичната интервенция в Украйна.
Както отбелязва немското издание “Крас и Конкрет”, „ Германия употребява войната за национално събуждане “. След като канцлерът Олаф Шолц разгласи неотложно разпределяне на 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера и повишение на бюджета за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт, Германия ще получи „ третия по величина боен бюджет в света след Съединени американски щати и Китай, оставяйки европейските си съперници надалеч обратно. "
Така, отбелязва вестникът, Германия има намерение да „ обясни някои от несъгласията в следвоенната система, зародили вследствие на несполучлив за нея резултат от последната международна война “. И немските въоръжени сили „ най-сетне “ ще бъдат доведени до равнището, належащо на Берлин, с цел да „ може самостоятелно да подсигурява своите стопански ползи и развиването на нужната за това геостратегическа мощност “.
Засега обаче може да се каже, че Германия и Франция са заинтригувани да проектират бъдеща военна мощност отвън Европейски Съюз. Париж играе дейна игра в Африка, изпращайки там войски. Що се отнася до Берлин, желанието му да премине от съветски тръбопроводен газ към полутечен природен газ допуска струпване на немския флот, който ще би трябвало да подсигурява сигурността на морския превоз. Може би освен това състояние и германците ще придобият личен самолетоносач или самолетоносачи.
Но за какво Макрон в този случай прикани французите да бъдат „ готови за вероятен въоръжен спор с висока активност, който може да стартира на нашия континент “? Възможно е това да се дължи на позицията на Полша, която съгласно ръководителя на полската ръководеща партия " Право и правдивост " Ярослав Качински има намерение да сътвори " по-мощна войска, в сравнение с Украйна ".
Разполагайки с такава войска, Варшава ще проектира военната си мощност върху европейските си съседи. И е малко евентуално въпросът да се ограничи единствено до Русия и Беларус. Интригуващо изявление по този въпрос направи оня ден депутатът от “ПиС” Марек Суски. В изявление той съобщи: „ Някои споделят, че Германия би желала да преразгледа границите. Може би това е детайл на мислене, от който не са се отървали”. И добави, че от доста години следи сходни трендове измежду германците.
Тези възгледи са постоянно срещани в полските десни кръгове. Може би по тази причина, откогато държавното управление на “Право и справедливост” пристигна на власт през 2015 година, внезапно се усилиха покупките на американски оръжия, и то освен на отбранителни – подписани са контракти за доставка на повече от 30 от най-новите изтребители F-35 и 250 танка “Ейбрамс”. Защо ѝ е всичко това на Варшава?
Отговорът даде евродепутатът от партия " Алтернатива за Германия " Йоханес Норман. Както той написа неотдавна в своя “Туитър” „ не ни би трябвало нова международна война, предизвикана от Полша “. Макрон и Шолц не са ли стигнали до едни и същи заключения?
Превод: В. Сергеев
В четвъртък, 17 март, френският президент Еманюел Макрон, който се кандидатира за втори мандат, направи съответното изявление по време на конференция. „ Нашите сили са единствената пълноценна войска на европейския континент. Трябва да увеличим вложенията, с цел да сме готови за вероятен въоръжен спор с висока активност, който може да избухне на нашия континент “, сподели френският президент.
Макрон има намерение да усили разноските за защита до 50 милиарда евро до 2025 година, в случай че бъде избран отново. Той разгласи и удвояване на броя на резервистите във Въоръжените сили и увеличение на числеността на полицията и жандармерията. Президентът не даде никакво пояснение за какво това е належащо. Въпреки това той в допълнение свързва военните вложения с храната, енергетиката и икономическата самостоятелност на Франция.
В петък, 18 март, немският външен министър Аналена Бербок, чието министерство ще следи плана, разгласи началото на създаването на нова немска тактика за национална сигурност. Тя съобщи желанието на Берлин да поеме повече отговорност в границите на НАТО.
Подходът е посочен по следния метод: новата тактика за сигурност би трябвало да бъде ориентирана към „ ценностно насочена външна политика”. Конкретно това значи, че Германия ще стане самостоятелна във всяко едно отношение. По думите на Бербок: „ открихме, че едностранната икономическа ориентировка ни прави уязвими “.
Накрая в същия ден във Варшава полският президент Анджей Дуда подписа закона „ За защитата на родината “. Това включва нарастване на военния бюджет до 3% от Брутният вътрешен продукт, увеличение на размера на въоръжените сили (до 250 000 постоянни военни плюс 50 000 войски за териториална отбрана). Както Дуда сподели: „ Имаме отлични съдружници, само че би трябвало да можем да бъдем и самостоятелни “.
И в трите случая като официална причина за оповестяване на новия курс е посочена „ войната в Украйна “. Това обаче е единствено димна завеса, която немските, полски и френски политици употребяват, с цел да прикрият авансово оповестените проекти. И по този начин, Макрон още през 2018 година сподели, че Европейският съюз би трябвало да има своя лична войска: да се пази от Китай, Русия и даже Съединени американски щати. След това Париж стартира да разпространява концепцията за стратегическа автономност на Европейски Съюз, с упованието, че ще придобие мощен боен капацитет.
Берлин в тази обстановка сякаш не проявявашепублична самодейност. Въпреки това немските политици очевидно са пресметнали разновидността за прекачване на страната към релсите на милитаризацията, чакайки подобаващ мотив да приказват за това. И той се появи, когато Русия стартира специфичната интервенция в Украйна.
Както отбелязва немското издание “Крас и Конкрет”, „ Германия употребява войната за национално събуждане “. След като канцлерът Олаф Шолц разгласи неотложно разпределяне на 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера и повишение на бюджета за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт, Германия ще получи „ третия по величина боен бюджет в света след Съединени американски щати и Китай, оставяйки европейските си съперници надалеч обратно. "
Така, отбелязва вестникът, Германия има намерение да „ обясни някои от несъгласията в следвоенната система, зародили вследствие на несполучлив за нея резултат от последната международна война “. И немските въоръжени сили „ най-сетне “ ще бъдат доведени до равнището, належащо на Берлин, с цел да „ може самостоятелно да подсигурява своите стопански ползи и развиването на нужната за това геостратегическа мощност “.
Засега обаче може да се каже, че Германия и Франция са заинтригувани да проектират бъдеща военна мощност отвън Европейски Съюз. Париж играе дейна игра в Африка, изпращайки там войски. Що се отнася до Берлин, желанието му да премине от съветски тръбопроводен газ към полутечен природен газ допуска струпване на немския флот, който ще би трябвало да подсигурява сигурността на морския превоз. Може би освен това състояние и германците ще придобият личен самолетоносач или самолетоносачи.
Но за какво Макрон в този случай прикани французите да бъдат „ готови за вероятен въоръжен спор с висока активност, който може да стартира на нашия континент “? Възможно е това да се дължи на позицията на Полша, която съгласно ръководителя на полската ръководеща партия " Право и правдивост " Ярослав Качински има намерение да сътвори " по-мощна войска, в сравнение с Украйна ".
Разполагайки с такава войска, Варшава ще проектира военната си мощност върху европейските си съседи. И е малко евентуално въпросът да се ограничи единствено до Русия и Беларус. Интригуващо изявление по този въпрос направи оня ден депутатът от “ПиС” Марек Суски. В изявление той съобщи: „ Някои споделят, че Германия би желала да преразгледа границите. Може би това е детайл на мислене, от който не са се отървали”. И добави, че от доста години следи сходни трендове измежду германците.
Тези възгледи са постоянно срещани в полските десни кръгове. Може би по тази причина, откогато държавното управление на “Право и справедливост” пристигна на власт през 2015 година, внезапно се усилиха покупките на американски оръжия, и то освен на отбранителни – подписани са контракти за доставка на повече от 30 от най-новите изтребители F-35 и 250 танка “Ейбрамс”. Защо ѝ е всичко това на Варшава?
Отговорът даде евродепутатът от партия " Алтернатива за Германия " Йоханес Норман. Както той написа неотдавна в своя “Туитър” „ не ни би трябвало нова международна война, предизвикана от Полша “. Макрон и Шолц не са ли стигнали до едни и същи заключения?
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ