Антисистемните класици в галерия „Средец“
Изложбата „ Антисистемната нормалност “, събрала картини и статуи на създатели, сложени в изолираност от комунистическия режим през 70-те и 80-те години на предишния век, беше открита на 19 април, в галерията на Министерство на културата „ Средец “
Целта на експозицията е да разграничи първата вълна рушители на социалистическия натурализъм, поколението на Априлския пленум от 1956 година – толерирано и подкрепяно от режима; от една втора вълна, родена през преломната 1968 година, която дълго време е оставала изолирана и без достъп до изложбените зали. И да се концентрира върху тази втора вълна, изгубеното потомство на Пражката пролет, което в продължение на 21 години ще чака революцията, стартирана от Дубчек да приключи. Полученият резултат е впечатляващ, тъй като са събрани създатели, които към този момент сме приели да мислим като класици, както и нови и изцяло незнайни имена. Чудаци, мечтатели или мизантропи, те са отказали (някои до време) да станат част от системата и са основали една различна, скрита просвета на антисистемната нормалност, чийто бисери през днешния ден стартират постепенно да излизат на ярко и занапред ще притеглят интереса на изкуствоведи, колекционери и фенове на изкуството.
Славка Денева - "Интериор "
Централното място в изложбената зала е отредено на платното „ Интериор “ на Славка Денева, дъщерята на огромния занаятчия Борис Денев, която не съумява да приключи Художествената академия, защото дипломната ѝ работа е отхвърлена поради несъгласие с правилата на соцреализма. Непосредствено до нея могат да се видят и няколко картини на Николай Майсторов („ Пътят “, „ Апокалипсис “ и „ Портрет на млад художник “), илюстрирал самиздатското списание „ Мост “ през 1989 година А също и „ Композиция “ на Генко Генков, вкаран поради рецензиите си против Народната власт в пандиза в Белене, а след това и в лудница.
Николай Майсторов - "Апокалипсис "
Освен това посетителите на изложбата ще могат да видят и изящна графика на самоубилия се Маргарит Цанев – Марго, изключен от Художествената академия поради отвод да подстриже брадата, която пуснал в символ на печал след гибелта на своята майка. Ще могат да се допрян и до в никакъв случай непоказваното платно „ Нов свят “ на Николай Николов-Зиков, изхвърлен от участия в изложения след серия провокации в края на 70-те години, измежду които картина-алегория на социализма, с мъже затворени в ковчези и червени флагове. А също и до два сюрреалистични пейзажа на Иван Петков – Турката, скандализирал креативната интелигенция с диптих с два портрета – на създателя, на фона на черкви и кръстове; и на Ленин, на фона на бесило. Единствената показана статуя в изложбата пък е глава-автопортрет на Галин Малакчиев, направил скандал като добавил " навирен член " на петметровия монумент на Строителя на социализма във фоайето на Народната библиотека.
Иван Кирков - "Морски пейзаж "
Може би най-интересните имена, показани в галерията обаче са тези на Атанас Згалевски, възпитаник и другар на Христо Явашев и на Евгения Воденичарова („ Лозе край морето “, „ Дете “), изцяло незнайни майстори на четката, открити от изкуствоведите безусловно през последната ковид-година.
Евгения Воденичарова - "Дете "
В изложбата, посредством създатели, които работят в значителен времеви диапазон като Иван Ненов, Тодорка Бурова, Васил Иванов и Маргарита Милиджийска съзнателно е маркирана и паметта за Дружеството на Новите художници, като историческа и пластическа линия в българското изкуство отпреди съдбовната 1944 година, чийто натурален правоприемник и последовател е точно поколението на непримиримите от 70-те и 80-те години.
Атанас Згалевски - "Композиция "
Освен тях, в изложба „ Средец “ ще могат да се видят непознати платна и на Лика Янко, Димитър Казаков – Нерон, Иван Кирков, Иван Георгиев – Рембранда, Димитър Арнаудов, Иванка Сокерова, Любен Диманов, Никола Даскалов и Николай Ников – Ничето, всичките дружно образуващи антисистемния канон на българската живопис от епохата на действителния социализъм.
Куратор на събитието е художникът Людмил Веселинов. Експозицията ще остане в галерията до 7 май 2021 година
Иван Ненов - "Тоалет "
Целта на експозицията е да разграничи първата вълна рушители на социалистическия натурализъм, поколението на Априлския пленум от 1956 година – толерирано и подкрепяно от режима; от една втора вълна, родена през преломната 1968 година, която дълго време е оставала изолирана и без достъп до изложбените зали. И да се концентрира върху тази втора вълна, изгубеното потомство на Пражката пролет, което в продължение на 21 години ще чака революцията, стартирана от Дубчек да приключи. Полученият резултат е впечатляващ, тъй като са събрани създатели, които към този момент сме приели да мислим като класици, както и нови и изцяло незнайни имена. Чудаци, мечтатели или мизантропи, те са отказали (някои до време) да станат част от системата и са основали една различна, скрита просвета на антисистемната нормалност, чийто бисери през днешния ден стартират постепенно да излизат на ярко и занапред ще притеглят интереса на изкуствоведи, колекционери и фенове на изкуството.
Славка Денева - "Интериор "
Централното място в изложбената зала е отредено на платното „ Интериор “ на Славка Денева, дъщерята на огромния занаятчия Борис Денев, която не съумява да приключи Художествената академия, защото дипломната ѝ работа е отхвърлена поради несъгласие с правилата на соцреализма. Непосредствено до нея могат да се видят и няколко картини на Николай Майсторов („ Пътят “, „ Апокалипсис “ и „ Портрет на млад художник “), илюстрирал самиздатското списание „ Мост “ през 1989 година А също и „ Композиция “ на Генко Генков, вкаран поради рецензиите си против Народната власт в пандиза в Белене, а след това и в лудница.
Николай Майсторов - "Апокалипсис "
Освен това посетителите на изложбата ще могат да видят и изящна графика на самоубилия се Маргарит Цанев – Марго, изключен от Художествената академия поради отвод да подстриже брадата, която пуснал в символ на печал след гибелта на своята майка. Ще могат да се допрян и до в никакъв случай непоказваното платно „ Нов свят “ на Николай Николов-Зиков, изхвърлен от участия в изложения след серия провокации в края на 70-те години, измежду които картина-алегория на социализма, с мъже затворени в ковчези и червени флагове. А също и до два сюрреалистични пейзажа на Иван Петков – Турката, скандализирал креативната интелигенция с диптих с два портрета – на създателя, на фона на черкви и кръстове; и на Ленин, на фона на бесило. Единствената показана статуя в изложбата пък е глава-автопортрет на Галин Малакчиев, направил скандал като добавил " навирен член " на петметровия монумент на Строителя на социализма във фоайето на Народната библиотека.
Иван Кирков - "Морски пейзаж "
Може би най-интересните имена, показани в галерията обаче са тези на Атанас Згалевски, възпитаник и другар на Христо Явашев и на Евгения Воденичарова („ Лозе край морето “, „ Дете “), изцяло незнайни майстори на четката, открити от изкуствоведите безусловно през последната ковид-година.
Евгения Воденичарова - "Дете "
В изложбата, посредством създатели, които работят в значителен времеви диапазон като Иван Ненов, Тодорка Бурова, Васил Иванов и Маргарита Милиджийска съзнателно е маркирана и паметта за Дружеството на Новите художници, като историческа и пластическа линия в българското изкуство отпреди съдбовната 1944 година, чийто натурален правоприемник и последовател е точно поколението на непримиримите от 70-те и 80-те години.
Атанас Згалевски - "Композиция "
Освен тях, в изложба „ Средец “ ще могат да се видят непознати платна и на Лика Янко, Димитър Казаков – Нерон, Иван Кирков, Иван Георгиев – Рембранда, Димитър Арнаудов, Иванка Сокерова, Любен Диманов, Никола Даскалов и Николай Ников – Ничето, всичките дружно образуващи антисистемния канон на българската живопис от епохата на действителния социализъм.
Куратор на събитието е художникът Людмил Веселинов. Експозицията ще остане в галерията до 7 май 2021 година
Иван Ненов - "Тоалет "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ