Излишъкът в държавния бюджет нарасна с около 200 млн. лв.

Излишъкът в държавния бюджет набъбна с към 200 млн. лева през април и към края на месеца към този момент е 600 млн. лева Това демонстрират предварителните данни от осъществяването на Консолидираната фискална стратегия (КФП), оповестени от Министерство на финансите. Основна причина за позитивния резултат става известно е Българската национална банка, която в края на април изплати 660 млн. лева на страната. Това е наложителната вноска, която се образува от превишението на приходите над разноските на централната банка за 2023 година

Внушителната вноса пък се дължи в огромна степен на обръщането на лихвения цикъл и по-високите лихви през миналата година. За съпоставяне, през последните няколко години постиганата от Българска народна банка рентабилност бе дребна, а оттова и вноската в държавния бюджет.

От страна на разноските пък Министерство на финансите показва, че е изработен изключително заплащане в края на април за към 300 млн. лева „ заради празничните дни при започване на месец май и нужното софтуерно време за осъществяване на изплащането на пенсиите за май “.
Приходи и разноски
Приходите, помощите и даренията към април 2024 година са 22.7 милиарда лева Това съставлява 30.2% осъществяване. За същия интервал на миналата година те порастват с 2.9 милиарда лева, или 14.5%.

Съпоставени със същия интервал на миналата година, данъчните доходи нарастват с 1.3 милиарда лева, или 8.1%.

Неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) нарастват с 1.6 милиарда лева

Разходите към края на април възлизат на 22.1 милиарда лева, което съставлява 27.1% от годишните планове. Ръстът се дължи главно на разноските за пенсии след актуализацията през юли, както и на нарастване на заплатите за администрацията.

Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз възлиза на 0.5 милиарда лева
Трик с парите за Министерство на регионалното развитие
Бюджетът излезе на 1 милиарда лева остатък през февруари поради прехвърлянето на 1.2 милиарда лева от сметката на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ). На процедура тези средства са от миналогодишния бюджет и бяха трансферирани към този, с цел да финансират огромната капиталова стратегия за общините.

При елиминирането на тази транзакция бюджетът към април на процедура е на минус с към 600 млн. лева, защото разноските биха били в размер на 23.3 милиарда лева
Изоставане на налозите
По-детайлните данни на Министерство на финансите демонстрират, че има изоставане в данъчните приходи през първото тримесечие на годината.

Изпълнението на данъчните доходи към края на март е 18.7%. По принцип началото на годината е по-слабо за приходната страна на бюджета, който се цялостни малко по-късно през годината, статистиката на МФ демонстрира спад на някои типове налози на годишна база. В това число влизат постъпленията от косвени налози, които са с към 1%, или 60 млн. лева под събраните за същия интервал на предходната година. В това перо влиза и основният приходоизточник в държавната хазна – Данък добавена стойност приходите, чието осъществяване е едвам 21.5% от плануваното за цялата 2024 година

Приходите от Данък добавена стойност за първото тримесечие са към 4 милиарда лева, като постъпленията от Данък добавена стойност при импорт спадат с малко над 100 млн. лева

Припомняме, че макар редица мнения на специалисти, някогашният финансов министър Асен Василев заложи амбициозни приходи от Данък добавена стойност в Бюджет 2024 – 18.63 милиарда лева За съпоставяне, през 2023 година бяха събрани едвам 16.2 милиарда лева при заложени тогава 17 милиарда лева. 
Сметката на Асен Василев не излезе с 2.5 милиарда лева.