Протежета на нацистите: какво се случва с тях след войната
Изкуството и културата са били мощни пропагандни принадлежности на националсоциалистите, а доста от " богопомазаните " от Хитлер създатели остават на респект и след 1945 година. Изложба в Берлин показва някои учудващи кариери.
Нацистите са били тези, които са определяли кое е разрешено и кое не в изкуството и културата. Те са дефинирали и самото разбиране „ просвета “ - в извънредно стеснени, народностни граници. На доста създатели им е било неразрешено да работят или са били преследвани по политически аргументи, а значително от тях са емигрирали в чужбина. Само един дребен кръг от създатели е бил толкоз значим и необходим за пропагандата, че е бил пощаден от военна работа на фронта.
Всичко това е било уредено със лист, направен през 1944 година от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. На една част от хората на изкуството, фигуриращи в него, е отдадена изложбата „ Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална Република Германия “, показана в Германския исторически музей в Берлин.
Пропагандната активност е била по-важна и от работа на фронта
„ Тяхното значение за пропагандата е било оценено като по-значимо спрямо изгодата от тях на фронта “, споделя шефът на музея Рафаел Грос. Той прецизира, че пропагандният им принос е бил голям за нацистката идеология. Толкова поучудващо е, че кариерата на доста от тези създатели продължава сполучливо и след 1945 година, без значение от предходните им връзки с нацистите и техния неприкрит антисемитизъм.
Волфганг Браунайс, уредник на изложбата и експерт по история на изкуството, опровергава заблудата, че в основаната след войната Федерална република Германия се слага ново начало в културата и изкуството. Изложбата показва 378 от общо към 1000 създатели, които са попадали едно време в листата на Гьобелс.
Показани са най-много произведения от изобразителното изкуство, основани във времето след края на националсоциализма. Става ясно, че и в младата Федерална република тези създатели са получавали поръчки от страната, бизнеса и църквата, че са преподавали в художествени академии и са взели участие в състезания наедно с останалите.
Няколко съответни случая вършат изключително усещане. Скулпторът Вили Мелер е един от тях. Той е имал огромни заслуги към националсоциалистите с работите си за Олимпийския стадион в Бeрлин, както и с многочислените си релефи, изобразяващи нацисткия герб с орела и пречупения кръст.
Тази му кариера обаче не се оказва спънка и след войната. През 1952 година му разпореждат да създаде фигурата на орела от герба на Федерална Република Германия за двореца Шаумбург в Бон – формалната резиденция на тогавашния канцлер на Германия. Мелер взе участие със своя статуя и в мемориала за жертвите на националсоциализма в Оберхаузен, открит през 1962 година.
Има и други парадоксални случаи – Ханс Брекер, брат на обичания на Хитлер ваятел Арно Брекер, създава бюст на Карл Маркс в Москва, както и монумент за жертвите на националсоциализма във Везел.
Критичен дискурс
Изложбата слага и ред други въпроси - да вземем за пример за нагаждането на създателите към политическите режими или за безкритичното отношение несъмнено художествено завещание. Общо към 300 статуи, картини, гоблени, макети, рисунки, фотографии, кино и аудио-документи, както и плакати и вестникарски изявления свидетелстват за това по какъв начин неофициалните мрежи от някогашни създатели на режима са траяли да се поддържат взаимно и след войната, а някои от избраниците на националсоциалистите са съумели да си обезпечават поръчки чак до 1970-те години.
Изложбата „ Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална република Германия “ може да се прегледа в Германския исторически музей в Берлин до 5 декември 2021 година.
Нацистите са били тези, които са определяли кое е разрешено и кое не в изкуството и културата. Те са дефинирали и самото разбиране „ просвета “ - в извънредно стеснени, народностни граници. На доста създатели им е било неразрешено да работят или са били преследвани по политически аргументи, а значително от тях са емигрирали в чужбина. Само един дребен кръг от създатели е бил толкоз значим и необходим за пропагандата, че е бил пощаден от военна работа на фронта.
Всичко това е било уредено със лист, направен през 1944 година от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. На една част от хората на изкуството, фигуриращи в него, е отдадена изложбата „ Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална Република Германия “, показана в Германския исторически музей в Берлин.
Пропагандната активност е била по-важна и от работа на фронта
„ Тяхното значение за пропагандата е било оценено като по-значимо спрямо изгодата от тях на фронта “, споделя шефът на музея Рафаел Грос. Той прецизира, че пропагандният им принос е бил голям за нацистката идеология. Толкова поучудващо е, че кариерата на доста от тези създатели продължава сполучливо и след 1945 година, без значение от предходните им връзки с нацистите и техния неприкрит антисемитизъм.
Волфганг Браунайс, уредник на изложбата и експерт по история на изкуството, опровергава заблудата, че в основаната след войната Федерална република Германия се слага ново начало в културата и изкуството. Изложбата показва 378 от общо към 1000 създатели, които са попадали едно време в листата на Гьобелс.
Показани са най-много произведения от изобразителното изкуство, основани във времето след края на националсоциализма. Става ясно, че и в младата Федерална република тези създатели са получавали поръчки от страната, бизнеса и църквата, че са преподавали в художествени академии и са взели участие в състезания наедно с останалите.
Няколко съответни случая вършат изключително усещане. Скулпторът Вили Мелер е един от тях. Той е имал огромни заслуги към националсоциалистите с работите си за Олимпийския стадион в Бeрлин, както и с многочислените си релефи, изобразяващи нацисткия герб с орела и пречупения кръст.
Тази му кариера обаче не се оказва спънка и след войната. През 1952 година му разпореждат да създаде фигурата на орела от герба на Федерална Република Германия за двореца Шаумбург в Бон – формалната резиденция на тогавашния канцлер на Германия. Мелер взе участие със своя статуя и в мемориала за жертвите на националсоциализма в Оберхаузен, открит през 1962 година.
Има и други парадоксални случаи – Ханс Брекер, брат на обичания на Хитлер ваятел Арно Брекер, създава бюст на Карл Маркс в Москва, както и монумент за жертвите на националсоциализма във Везел.
Критичен дискурс
Изложбата слага и ред други въпроси - да вземем за пример за нагаждането на създателите към политическите режими или за безкритичното отношение несъмнено художествено завещание. Общо към 300 статуи, картини, гоблени, макети, рисунки, фотографии, кино и аудио-документи, както и плакати и вестникарски изявления свидетелстват за това по какъв начин неофициалните мрежи от някогашни създатели на режима са траяли да се поддържат взаимно и след войната, а някои от избраниците на националсоциалистите са съумели да си обезпечават поръчки чак до 1970-те години.
Изложбата „ Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална република Германия “ може да се прегледа в Германския исторически музей в Берлин до 5 декември 2021 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ