Изключително нисък е делът на профилактичните дейности, заплащани от Националната

Изключително невисок е делът на профилактичните действия, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – фондът отделя едвам 1,7% - 1,8% от бюджета си за предварителна защита. Тези прекомерно лимитирани средства се насочват към стратегиите за майчино и детско здраве, към профилактичните прегледи на хората над 18 години и към имунизационните стратегии. Тези данни бяха показани на кръгла маса в Народното събрание на тематика „ Здравето на българите през 21-ви век – трендове и провокации “. Не по-удовлетворяваща е и картината при разноските, които обезпечава Министерството на здравеопазването (МЗ) за промоция, предварителна защита и надзор в региона на публичното здраве, стана ясно на форума – едвам 20% от бюджета на ведомството се насочва към тези толкоз значими области, които освен имат отношение към качеството на живот на всеки български жител, само че и в немалка степен дефинират здравето на идващите генерации българи.

Какво обаче сочат систематизираните данни на Световната здравна организация (СЗО) за България през днешния ден? Отговорът наподобява даже абсурден – 97% от разноските за опазване на здравето у нас отиват в лечебния бранш и едвам 3% - за предварителна защита.

Свързани публикации.. Здравната карта на Ананиев 0 Здравето на българина ще изследва национална акция 2 Всеки ден в България умира по 1 жена с рак на шийката на матката 0

А рекомендациите на специалистите сочат, че възникването, разпространяването и тежесттта на болесттите могат да се лимитират доста, в случай че в областта на публичното здраве се осъществят повече профилактични стратегии.

Най-добрите и стопански най-изгодните интервенции съгласно СЗО преди всичко

би трябвало да бъдат ориентирани към възбрана на рекламата на алкохола и тютюневите произведения. Веднага по-късно се подреждат ограниченията против трансмазнините и заместването им с полиненаситени мазнини. Гражданите и обществото ще завоюват доста, в случай че здравните управляващи разработят и вкарат сполучливо просветителни стратегии за всички възрастови групи, посредством които хората да бъдат осведомени с преимуществата на здравословното хранене и физическата интензивност. Сред потребните подходи специалистите подреждат и скрининговите стратегии за рак на шийката на матката, както и на други публикувани типове рак – на гърдата при дамите, на простатната жлеза – при мъжете, и на дебелото черво - при

двата пола.