Ваня Събчева: Трасето на „Хемус” между Ябланица и Боаза е възможно най-доброто, разисквано е дълго във времето
Изграждането на автомагистрала „ Хемус “ до 2024 година остава неоспорим приоритет на ГЕРБ. Разбираемо, подобен огромен и значим обект е на прицела на съперниците ни от Българска социалистическа партия, които към този момент пробват да неглижират напъните на държавното управление с разнообразни тези – че и те ще я довършат /има ли човек в България, който да им вярва/, че не е чак толкоз значима. А към този момент се въртят и интриги за избора на трасета. Ние имаме вяра в здравите инстинкти на българите и няма да влизаме в спиралата на политическите офанзиви. Добре е обаче да разбираем на хората по какъв начин е определено трасето – тъй като имаме вяра, че когато не се дава информация, се отваря поле за лансирането на подправени вести. Това написа в персоналния си профил във Facebook Ваня Събчева, регионален шеф /в отпуск/ и претендент за депутат.
Ето какво още написа тя във връзка избора на трасе на Автомагистрала „ Хемус ”:
Трасето на „ Хемус ” е ситуирано централно в Дунавската низина, тъй че да обслужва в оптималната степен огромните обитаеми места и е планувано с планови параметри, с цел да е стопански най-обосновано.
Проучванията за трасе на Автомагистрала „ Хемус ” стартират през 1984 година, като трасето от гр. София до гр. Варна условно е разграничено на обособени сектори за обезпечаване на опция за етапното им създаване и въвеждане в употреба. Строителството на сектора от София до Ябланица стартира през 1984 година и приключва през 1999 година За сектора от Ябланица до Боаза в края на 80-те години се създава планово решение, само че заради липса на финансови средства той не е построен. В интервала 1992-1994 година стартират предпроектни изследвания за вероятни трасета на аутобана. Въз основа на тях Експертният техникоикономически съвет /ЕТИС/ приема композиция от разновидности за сектора северно от Ловеч и Велико Търново. През 2001 година се разпорежда предпроектно технико-икономическо изследване, при което са създадени 3 разновидността – червен по трасето на съществуващия път I-4 с оптималното му потребление - като едно от платната на автомагистралата, с обходи на обитаемоте места. Вторият вид – зелен, е по нов терен наоколо до съществуващия път I-4 (южно от Ловеч и Велико Търново). За съпоставяне на препоръчаните разновидности е употребен по този начин нареченият „ наследник вид “, като той съставлява определената композиция от разновидности, признати от ЕТИС в интервала 1992-1994 година Предпроектното изследване е признато от ЕТИС, само че не е посочен вид, по който да се създаде идващия стадий на планиране – идейния план. Със основаването на Национална компания „ Стратегически инфраструктурни планове “ се възобновява работата по Автомагистрала „ Хемус “. Разработват се два разновидността, разрастващи се по комбинацията, определена от ЕТИС в интервала 1992-1994 година
Аргументите са няколко. Първо - че автомагистрала наоколо до първокачествен път не е оправдано от социално-икономическа позиция, защото обитаемоте места по протежението й посредством него към този момент имат обезпечено съответно транспортно обслужване. Трасе в северна посока обезпечава такова и за главните регионални центрове в Дунавската низина, като отстоянията от трасето са релативно равни. Второ – че осъществяването на трасе през Предбалкана визира повече територии с природозащитен статут, свлачищни зони и отрицателни форми на релефа, което би довело до опасности от срутищни процеси, а това - както виждаме тази зима, е рисково за живота и здравето на хората. Трето – че и при предходните изследвания се е установявало, че колкото по на Изток върви трасето, толкоз повече оптималното трасе се измества на Север към така наречен северно трасе. Четвърто - прекосяването южно от Велико Търново е комплицирано (почти невъзможно) и като цяло стопански голословно. Пето, само че не по-маловажно е, че прекосяването на автомагистрала толкоз покрай градове не е целесъобразно. Изследване на тогавашния основен проектант на София - Петър Диков демонстрира, че Русе остава изолиран и архитектът предлага изтеглянето на „ Хемус “ на север дотам, че да минава съвсем през града. Той стартира да стартира трасето на разнообразни конгреси. И точно заслуга на Министерство на регионалното развитие и в частност - на Николай Нанков, е да се върне трасето на юг.
Ето какво още написа тя във връзка избора на трасе на Автомагистрала „ Хемус ”:
Трасето на „ Хемус ” е ситуирано централно в Дунавската низина, тъй че да обслужва в оптималната степен огромните обитаеми места и е планувано с планови параметри, с цел да е стопански най-обосновано.
Проучванията за трасе на Автомагистрала „ Хемус ” стартират през 1984 година, като трасето от гр. София до гр. Варна условно е разграничено на обособени сектори за обезпечаване на опция за етапното им създаване и въвеждане в употреба. Строителството на сектора от София до Ябланица стартира през 1984 година и приключва през 1999 година За сектора от Ябланица до Боаза в края на 80-те години се създава планово решение, само че заради липса на финансови средства той не е построен. В интервала 1992-1994 година стартират предпроектни изследвания за вероятни трасета на аутобана. Въз основа на тях Експертният техникоикономически съвет /ЕТИС/ приема композиция от разновидности за сектора северно от Ловеч и Велико Търново. През 2001 година се разпорежда предпроектно технико-икономическо изследване, при което са създадени 3 разновидността – червен по трасето на съществуващия път I-4 с оптималното му потребление - като едно от платната на автомагистралата, с обходи на обитаемоте места. Вторият вид – зелен, е по нов терен наоколо до съществуващия път I-4 (южно от Ловеч и Велико Търново). За съпоставяне на препоръчаните разновидности е употребен по този начин нареченият „ наследник вид “, като той съставлява определената композиция от разновидности, признати от ЕТИС в интервала 1992-1994 година Предпроектното изследване е признато от ЕТИС, само че не е посочен вид, по който да се създаде идващия стадий на планиране – идейния план. Със основаването на Национална компания „ Стратегически инфраструктурни планове “ се възобновява работата по Автомагистрала „ Хемус “. Разработват се два разновидността, разрастващи се по комбинацията, определена от ЕТИС в интервала 1992-1994 година
Аргументите са няколко. Първо - че автомагистрала наоколо до първокачествен път не е оправдано от социално-икономическа позиция, защото обитаемоте места по протежението й посредством него към този момент имат обезпечено съответно транспортно обслужване. Трасе в северна посока обезпечава такова и за главните регионални центрове в Дунавската низина, като отстоянията от трасето са релативно равни. Второ – че осъществяването на трасе през Предбалкана визира повече територии с природозащитен статут, свлачищни зони и отрицателни форми на релефа, което би довело до опасности от срутищни процеси, а това - както виждаме тази зима, е рисково за живота и здравето на хората. Трето – че и при предходните изследвания се е установявало, че колкото по на Изток върви трасето, толкоз повече оптималното трасе се измества на Север към така наречен северно трасе. Четвърто - прекосяването южно от Велико Търново е комплицирано (почти невъзможно) и като цяло стопански голословно. Пето, само че не по-маловажно е, че прекосяването на автомагистрала толкоз покрай градове не е целесъобразно. Изследване на тогавашния основен проектант на София - Петър Диков демонстрира, че Русе остава изолиран и архитектът предлага изтеглянето на „ Хемус “ на север дотам, че да минава съвсем през града. Той стартира да стартира трасето на разнообразни конгреси. И точно заслуга на Министерство на регионалното развитие и в частност - на Николай Нанков, е да се върне трасето на юг.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ