Изглежда такава персона е и шефката на СЕМ Соня Момчилова.

Изглежда такава личност е и шефката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова. Попадна ми през вчерашния ден нейно изявление по Българска национална телевизия при Георги Любенов. Общо взето, есенцията е, че за Съвет за електронни медии, т.е нея, свободата на словото е най-ценна и по тази причина не вижда смисъл Съвет за електронни медии да се намесва при непрекъснатите тъжби против метода по който се отразява войната в Украйна в ефира на публичната телевизия. За по-голяма меродавност, госпожата даже прикани публицистите да не следват западните щампи за “агресор и жертва ”, а да мислят и търсят аргументите за войната, с подсказката, че очевидно има такива за нея, които да трансформират налаганото ни извън усещане. Нещо като Румен Радев в пола.

Къде е клопката на тази рискова илюзия?
Макар да звучи парадоксално, свободата
на словото е един от най-популярните принадлежности, с които може се да разглоби и унищожи една народна власт. Приложена в своя абсолют, в действителност цялостната независимост всеки да си приказва каквото желае убива словото, изпразва го от наличие, обърква хората и ги прави безразлични, апатични и сковани за каквато и да било гражданска интензивност за решение на значимите проблеми за обществото и страната.

Според популярния мъдрец Карл Попър, “безграничната приемливост (и към всяко мнение, б.м.) води до изгубване на толерантността. Ако разтеглим безграничната приемливост и до тези, които са нетолерантни, в случай че не сме подготвени да пазиме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантните, тогава толерантите ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях. ”

Когато има война наоколо до нашите граници, то естествено по какъв начин се отразява тя става детайл на нашата национална сигурност и знак за нашия избор на полезности. Дори хипотетично да е имало някаква опасност за Русия и по тази причина тя да е почнала първа войната - то е неуместно очевидно или неявно да се оправдава война, обвързвана с варварска свирепост към незащитени хора, бомбардиране на спокойно население, убийства и зверства над деца, дами и възрастни хора, всевъзможни нарушавания на интернационалните конвенции за водене на война. Защото става дума за закононарушения против човечеството.

Е, по какъв начин може да се чака журналистът да е справедлив, в случай че това не му е главният ракурс в отразяване на войната и по този начин тя или той имплицитно оправдава закононарушенията против човечеството, осъществявани от Русия?

Наистина, свободата на словото не трябва да лимитира гледните точки. Но другите гледни точки би трябвало да се показват от гости-коментатори, които не са лица на самата телевизия. Не може Българска национална телевизия да няма ясна позиция към войната, а водещите й публицисти да бъдат безпристрастни като футболен коментатор на мач сред “Левски ” и ЦСКА. А даже да се канят посетители, които експлицитно или имплицитно симпатизират на Путин и Русия - то тяхното наличие като брой, периодичност и часови пояс не би трябвало да търси “баланс ” за реализиране на някаква мнима обективност, която да слага под подозрение позицията на Българска национална телевизия към войната.

За разлика от частните малките екрани, които са с напълно комерсиален темперамент и медийният им артикул цели максимизация на облагите, то публичната телевизия се устоя главно с нашите налози. Затова тя е длъжна не просто да споделя, а да образова феновете за полезностите на определените от България геополитически съюзи, вместо перфидно да прокарва идеологията и гледните точки на враговете на тези полезности.

За да прозвучи по-ясно в своята глупост разбирането на Момчилова за свободно слово ще изтъквам откъс от писмото на българите в Украйна до нашите институции:
“Призоваваме ви да спрете продължаващата в българските медии съветска агитация, която ни наранява, компрометира и оскърбява паметта на починалите герои-българи. ”

 

Икономистът Евгений Кънев, Facebook