Доц.Гълъбов: Радев ще размаха юмрука на кабинета „Петков“! Ще се опита отново да разбърка картите
Изглежда, че Радев още веднъж е подготвен да вдигне пестник и да излезе на площада. В началото на втория си мандат, след близо година, в която директно управляваше, през днешния ден му се постанова още веднъж да се бори за опазване на личното си въздействие. Трудно е да се каже кой стартира пръв, само че е несъмнено, че Радев не е преставал да се пробва да постанова личен дневен ред. Този път обаче се сблъска с открита опозиция, и то не толкоз от Кирил Петков, колкото от Асен Василев. Днешните, по думите на Радев, „ демагози “ и „ шарлатани “ демонстративно отхвърлиха освен да се преценяват с него, само че и дефинираха позицията му като „ позорна“ и упорито му подсетиха какви са пълномощията му и къде би трябвало да си седи. Но както и през 2020 година, това не е институционална война, а насрещен конфликт сред разнопосочни упоритости за власт. Лошото е в това, че всичко това води до институционален блокаж.
Противопоставянето бе задълбочено от държавното управление и ръководещото болшинство. Сто и петдесет дни след съставянето на кабинета „ Петков “, той „ съумя “ да открие фронтове против правосъдната и локалната власт; да блокира обществения разговор и да настрои против себе си както работодателите, по този начин и синдикатите, като в това време продължи да постанова решенията си без какъвто и да било опит за реализиране на единодушие нито с съдружните си сътрудници, нито с жителите. Действията, само че още повече бездействието на ръководещите по значимите тематики на българския дневен ред внезапно редуцира обществената база, на която могат да разчитат болшинството и държавното управление. Администрацията отговори на заканите и кадровите смени с безмълвен протест.
Макар и парадоксално, съвсем две години по-късно протестният капацитет нараства и даже уголемява обсега си. Засега митингите обгръщат обособени групи от наранени ползи, само че нараства капацитетът за сериозна вълна от обществени по своя темперамент митинги, които няма да имат нищо общо с лятото на 2020 година – нито като форма, нито като наличие. При сходни условия Радев ще потърси още веднъж опция да „ застане на страната на жителите “ и да минимизира вредите, които му нанасят подбраните от него самия лица на,,промяната“.
На фона на обществени по своя темперамент митинги Радев може да разчита на част от някогашните „ партии на митинга “. Най-близо до него се стреми да се придържа Мая Манолова и нейната „ Изправи се, БГ“. Но на площада или най-малко не в Народното събрание е и дуото Бабикян – Хаджигенов, „ Движение 21 “ на Татяна Дончева, а „ Възраждане“ е подготвена още веднъж да заеме ролята си на водеща „ ударна мощ “. Всяка от тези обединения към този момент ясно показва сериозната си позиция към ръководещото болшинство И държавното управление. Дистанцията, която ще поддържа Стефан Янев и неговата групировка „ Български напредък “ или новата партия „ Развитие “, не понижава опциите за политическо посланичество на упоритостите на Румен Радев. Но на този декор ГЕРБ Съюз на демократичните сили също ще търсят свое място, а това може да подкопае упоритостите на Радев още веднъж да поеме водеща роля както във връзка с митингите, по този начин и в ръководството на страната.
Управляващите се пробват да противодействат по най-неадекватния метод. Колкото по-остри стават рецензиите от страна на президентската администрация, толкоз повече болшинството и кабинетът на собствен ред втърдяват тона и „ затварят “ ръководството. В новата си роля на политическа партия Политическа партия реши, че би трябвало още по-категорично да постанова решенията си по отношение на останалите обединения. Според тях това било демонстрация на водачество, само че в действителност задълбочава казуса, който сами си сътвориха. И до момента Политическа партия и изключително Асен Василев постановяваха мнението си по отношение на останалите, само че това не докара нито до по-добро взаимоотношение, нито до дейно ръководство.
По някои от тематиките, там, където ползите им съответстват, Има Такъв Народ, Демократична България и даже Българска социалистическа партия показват подготвеност да правят отстъпка водещата роля на Политическа партия, прехвърляйки им, несъмнено, цялата отговорност. Но неналичието на ефикасни решения и непрекъснатото отсрочване на тематиките, по които няма авансово единодушие или не са част от прословутото съглашение за ръководство, натрупват от ден на ден въпроси, по които постигането на компромис наподобява все по-трудно. Темата за Украйна е тъкмо такава и в случай че изборът на гуверньор на Българска народна банка можеше да бъде отсрочен във времето, точно отлагането на българската позиция във връзка с съветската експанзия трансформира този въпрос в риск пред оцеляването на обединението и държавното управление.
Мнозинството и държавното управление ще имат единствено още една опция да стабилизират ръководството. В рамките на идващите до три месеца те би трябвало да съумеят да реализират качествена смяна. Ако това не се случи, оцеляването на това ръководство ще има доста по-висока обществена цена даже от предизвикването на следващите предварителни избори. Аргументите в поддръжка на ръководството като,,прозападно “, подкрепено от нашите сътрудници или,,пазещо ни от позорни алтернативи“, имат все по малко значение за публичните настройки. Все още, даже и чисто психически, по-голямата част от българските жители симпатизират на Румен Радев, до момента в който поддръжката за държавното управление се стопява бързо. Ако тази обстановка ескалира до обществени митинги, с съответни претенции, свързани с виталния стандарт и труда, публичните упования още веднъж ще се извърнат против ръководещите в търсене на следващите,,нови лица “, които да „ продължат промяната“. Ако до тогава към момента някой си спомня каква в действителност трябваше да бъде тази смяна.
Евентуална парламентарна рецесия ще докара до ново служебно държавно управление. Това би разрешило на Радев още веднъж да осъществя кадровата си политика, замествайки назначените от ръководещите. Изглежда, че нито от едната, нито от другата страна на „ Дондуков“ някой си дава сметка до какво би довело разрастването на нова политическа рецесия. Амбициите и от двете страни са толкоз мощни, че наподобяват подготвени да доведат до блокиране на ръководството и нова загуба на благоприятни условия и време за България. Но този път в още по-трудна конюнктура, след една година ръководство, която по скоро отмести страната настрана от пътя на нейните вероятности за развиване. Разбира се, опълчването ще продължи да си служи с гръмки изречения като народен интерес“ и „ национално достолепие “, само че това няма да промени нито обстоятелствата, нито техните последици.
Управляващите имат финален късмет да избегнат мъчителния конфликт с действителността. Но това би означавало първо да схванат за какво бъркат, по-късно да реализират единодушие по какъв начин да поправят грешките си и най-после просто да го създадат.
Радев ще се опита още веднъж да разбърка картите. Дори и да смени колодата, ще скрие няколко свои коза. Но играта остава същата.
ПИК/ РЕТРО
Противопоставянето бе задълбочено от държавното управление и ръководещото болшинство. Сто и петдесет дни след съставянето на кабинета „ Петков “, той „ съумя “ да открие фронтове против правосъдната и локалната власт; да блокира обществения разговор и да настрои против себе си както работодателите, по този начин и синдикатите, като в това време продължи да постанова решенията си без какъвто и да било опит за реализиране на единодушие нито с съдружните си сътрудници, нито с жителите. Действията, само че още повече бездействието на ръководещите по значимите тематики на българския дневен ред внезапно редуцира обществената база, на която могат да разчитат болшинството и държавното управление. Администрацията отговори на заканите и кадровите смени с безмълвен протест.
Макар и парадоксално, съвсем две години по-късно протестният капацитет нараства и даже уголемява обсега си. Засега митингите обгръщат обособени групи от наранени ползи, само че нараства капацитетът за сериозна вълна от обществени по своя темперамент митинги, които няма да имат нищо общо с лятото на 2020 година – нито като форма, нито като наличие. При сходни условия Радев ще потърси още веднъж опция да „ застане на страната на жителите “ и да минимизира вредите, които му нанасят подбраните от него самия лица на,,промяната“.
На фона на обществени по своя темперамент митинги Радев може да разчита на част от някогашните „ партии на митинга “. Най-близо до него се стреми да се придържа Мая Манолова и нейната „ Изправи се, БГ“. Но на площада или най-малко не в Народното събрание е и дуото Бабикян – Хаджигенов, „ Движение 21 “ на Татяна Дончева, а „ Възраждане“ е подготвена още веднъж да заеме ролята си на водеща „ ударна мощ “. Всяка от тези обединения към този момент ясно показва сериозната си позиция към ръководещото болшинство И държавното управление. Дистанцията, която ще поддържа Стефан Янев и неговата групировка „ Български напредък “ или новата партия „ Развитие “, не понижава опциите за политическо посланичество на упоритостите на Румен Радев. Но на този декор ГЕРБ Съюз на демократичните сили също ще търсят свое място, а това може да подкопае упоритостите на Радев още веднъж да поеме водеща роля както във връзка с митингите, по този начин и в ръководството на страната.
Управляващите се пробват да противодействат по най-неадекватния метод. Колкото по-остри стават рецензиите от страна на президентската администрация, толкоз повече болшинството и кабинетът на собствен ред втърдяват тона и „ затварят “ ръководството. В новата си роля на политическа партия Политическа партия реши, че би трябвало още по-категорично да постанова решенията си по отношение на останалите обединения. Според тях това било демонстрация на водачество, само че в действителност задълбочава казуса, който сами си сътвориха. И до момента Политическа партия и изключително Асен Василев постановяваха мнението си по отношение на останалите, само че това не докара нито до по-добро взаимоотношение, нито до дейно ръководство.
По някои от тематиките, там, където ползите им съответстват, Има Такъв Народ, Демократична България и даже Българска социалистическа партия показват подготвеност да правят отстъпка водещата роля на Политическа партия, прехвърляйки им, несъмнено, цялата отговорност. Но неналичието на ефикасни решения и непрекъснатото отсрочване на тематиките, по които няма авансово единодушие или не са част от прословутото съглашение за ръководство, натрупват от ден на ден въпроси, по които постигането на компромис наподобява все по-трудно. Темата за Украйна е тъкмо такава и в случай че изборът на гуверньор на Българска народна банка можеше да бъде отсрочен във времето, точно отлагането на българската позиция във връзка с съветската експанзия трансформира този въпрос в риск пред оцеляването на обединението и държавното управление.
Мнозинството и държавното управление ще имат единствено още една опция да стабилизират ръководството. В рамките на идващите до три месеца те би трябвало да съумеят да реализират качествена смяна. Ако това не се случи, оцеляването на това ръководство ще има доста по-висока обществена цена даже от предизвикването на следващите предварителни избори. Аргументите в поддръжка на ръководството като,,прозападно “, подкрепено от нашите сътрудници или,,пазещо ни от позорни алтернативи“, имат все по малко значение за публичните настройки. Все още, даже и чисто психически, по-голямата част от българските жители симпатизират на Румен Радев, до момента в който поддръжката за държавното управление се стопява бързо. Ако тази обстановка ескалира до обществени митинги, с съответни претенции, свързани с виталния стандарт и труда, публичните упования още веднъж ще се извърнат против ръководещите в търсене на следващите,,нови лица “, които да „ продължат промяната“. Ако до тогава към момента някой си спомня каква в действителност трябваше да бъде тази смяна.
Евентуална парламентарна рецесия ще докара до ново служебно държавно управление. Това би разрешило на Радев още веднъж да осъществя кадровата си политика, замествайки назначените от ръководещите. Изглежда, че нито от едната, нито от другата страна на „ Дондуков“ някой си дава сметка до какво би довело разрастването на нова политическа рецесия. Амбициите и от двете страни са толкоз мощни, че наподобяват подготвени да доведат до блокиране на ръководството и нова загуба на благоприятни условия и време за България. Но този път в още по-трудна конюнктура, след една година ръководство, която по скоро отмести страната настрана от пътя на нейните вероятности за развиване. Разбира се, опълчването ще продължи да си служи с гръмки изречения като народен интерес“ и „ национално достолепие “, само че това няма да промени нито обстоятелствата, нито техните последици.
Управляващите имат финален късмет да избегнат мъчителния конфликт с действителността. Но това би означавало първо да схванат за какво бъркат, по-късно да реализират единодушие по какъв начин да поправят грешките си и най-после просто да го създадат.
Радев ще се опита още веднъж да разбърка картите. Дори и да смени колодата, ще скрие няколко свои коза. Но играта остава същата.
ПИК/ РЕТРО
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ