Алексей Трифонов остава начело на Софийски градски съд
Избраният още на 27 ноември м.г. от Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) за ръководител на Софийския градски съд (СГС) арбитър Алексей Трифонов би трябвало да остане на поста си. Това реши дефинитивно петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), по отношение на частна тъжба на отхвърления двукратно от отрасловата гилдия на кадровия орган претендент за началник на най-големия оркъжен съд у нас Евгени Георгиев, оповестиха от съда.
Веднага след избора на Алексей Трифонов за ръководител на Софийски градски съд, Георгиев, който бе негов конкурент, само че и претендент в предишна процедура, при която не събра нужната поддръжка от кадровиците, подаде тъжба във Върховен административен съд против решението на Съдийската гилдия.
Това мигновено предпостави блокаж на встъпването в служба на Трифонов и заплаши Градския съд да остане без титуляр още дълго време. Междувременно членове на Съдийската гилдия желаеха от Върховен административен съд да допусне авансово осъществяване на решението им от 27 ноември, тъй че най-големият областен съд въпреки всичко да има управление до приключването на процеса по жалбата на Георгиев против избора на Трифонов, след повече от година и половина без ръководител.
Върховните съдии почетоха настояването на кадровиците и на 12 февруари т.г. новият ръководител на Софийски градски съд публично встъпи в служба. Това обаче не демотивира Евгени Георгиев да продължи битката за съдийски шеф и той пусна нова тъжба, този път с искане за прекъсване на авансово осъществяване на решението на отрасловата гилдия.
На 1 август тричленен състав на Върховен административен съд остави без разглеждане настояването на Георгиев, с претекст, че наредбата на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), не планува ред за прекъсване на позволено от съда авансово осъществяване. С актуалното си решение петчленния състав на съда оставя в действие решението на сътрудниците си.
Според висшите съдии от петчленния състав определението на тричленния състав на Върховен административен съд е вярно и законосъобразно, защото отсъстват предпоставките, регламентирани в член 166, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс за прекъсване действието на оспорения акт. От Върховен административен съд напомнят още, че безспорните предпоставки за допустимост на настояването по член 166, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс са три: провесен правосъден развой за инспекция законосъобразността на акта; позволено по силата на закона или с влезнал в действие акт на административен орган авансово осъществяване и юридически интерес от настояването.
Съдът приема, че първата причина е налице – подадена е тъжба от Евгени Георгиев против решението на Съдийската гилдия, като е формирано и административно дело, което не е завършило с влезнало в действие решение. Налице е и третата причина – юридически интерес, заради съществуване на оборване на акта.
Според висшите съдии, обаче, не е налице втората причина, както вярно е приел в претекстовете си тричленният състав на Върховен административен съд.
" Изрично законодателят е показал в нормата на член 166, алинея 2 и алинея 4 при съществуването на кои предпоставки е възможно предявяване на искане за прекъсване позволеното авансово осъществяване на административния акт – в случай че то е позволено по силата на закона или по предписание на административния орган, издател на акта. В съответния случай не са налице нито една от двете хипотези, защото предварителното осъществяване на решението на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет е позволено с умишлен правосъден акт от Върховен административен съд.
Законодателят не е планувал прекъсване позволеното авансово осъществяване на акт от съда. Този извод не е в несъгласие с изразеното в тълкувателно решение № 5/08.09.2009 година, постановено по тълкувателно дело № 18/2009 година на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд, където е признато, че наредбата на член 166, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс за прекъсване осъществяването на административния акт е обща наредба за правосъден надзор, използвана във връзка с всички актове, с които е позволено по силата на обособени закони авансово осъществяване на административен акт, когато законът не планува експлицитна възбрана за правосъден надзор.
Тоест с това решение е посочено, че е възможно искане за прекъсване на позволено авансово осъществяване на две учредения – по силата на закона или при категорично предписание на административния орган, издал акта, само че не и при съществуване на предписан позитивен правосъден акт на съображение член 167 от Административнопроцесуален кодекс ", считат висшите съдии.
Веднага след избора на Алексей Трифонов за ръководител на Софийски градски съд, Георгиев, който бе негов конкурент, само че и претендент в предишна процедура, при която не събра нужната поддръжка от кадровиците, подаде тъжба във Върховен административен съд против решението на Съдийската гилдия.
Това мигновено предпостави блокаж на встъпването в служба на Трифонов и заплаши Градския съд да остане без титуляр още дълго време. Междувременно членове на Съдийската гилдия желаеха от Върховен административен съд да допусне авансово осъществяване на решението им от 27 ноември, тъй че най-големият областен съд въпреки всичко да има управление до приключването на процеса по жалбата на Георгиев против избора на Трифонов, след повече от година и половина без ръководител.
Върховните съдии почетоха настояването на кадровиците и на 12 февруари т.г. новият ръководител на Софийски градски съд публично встъпи в служба. Това обаче не демотивира Евгени Георгиев да продължи битката за съдийски шеф и той пусна нова тъжба, този път с искане за прекъсване на авансово осъществяване на решението на отрасловата гилдия.
На 1 август тричленен състав на Върховен административен съд остави без разглеждане настояването на Георгиев, с претекст, че наредбата на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), не планува ред за прекъсване на позволено от съда авансово осъществяване. С актуалното си решение петчленния състав на съда оставя в действие решението на сътрудниците си.
Според висшите съдии от петчленния състав определението на тричленния състав на Върховен административен съд е вярно и законосъобразно, защото отсъстват предпоставките, регламентирани в член 166, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс за прекъсване действието на оспорения акт. От Върховен административен съд напомнят още, че безспорните предпоставки за допустимост на настояването по член 166, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс са три: провесен правосъден развой за инспекция законосъобразността на акта; позволено по силата на закона или с влезнал в действие акт на административен орган авансово осъществяване и юридически интерес от настояването.
Съдът приема, че първата причина е налице – подадена е тъжба от Евгени Георгиев против решението на Съдийската гилдия, като е формирано и административно дело, което не е завършило с влезнало в действие решение. Налице е и третата причина – юридически интерес, заради съществуване на оборване на акта.
Според висшите съдии, обаче, не е налице втората причина, както вярно е приел в претекстовете си тричленният състав на Върховен административен съд.
" Изрично законодателят е показал в нормата на член 166, алинея 2 и алинея 4 при съществуването на кои предпоставки е възможно предявяване на искане за прекъсване позволеното авансово осъществяване на административния акт – в случай че то е позволено по силата на закона или по предписание на административния орган, издател на акта. В съответния случай не са налице нито една от двете хипотези, защото предварителното осъществяване на решението на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет е позволено с умишлен правосъден акт от Върховен административен съд.
Законодателят не е планувал прекъсване позволеното авансово осъществяване на акт от съда. Този извод не е в несъгласие с изразеното в тълкувателно решение № 5/08.09.2009 година, постановено по тълкувателно дело № 18/2009 година на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд, където е признато, че наредбата на член 166, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс за прекъсване осъществяването на административния акт е обща наредба за правосъден надзор, използвана във връзка с всички актове, с които е позволено по силата на обособени закони авансово осъществяване на административен акт, когато законът не планува експлицитна възбрана за правосъден надзор.
Тоест с това решение е посочено, че е възможно искане за прекъсване на позволено авансово осъществяване на две учредения – по силата на закона или при категорично предписание на административния орган, издал акта, само че не и при съществуване на предписан позитивен правосъден акт на съображение член 167 от Административнопроцесуален кодекс ", считат висшите съдии.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ