Голямото баламосване: три примера от България
Изборните пристрастености сякаш отминаха, само че за популизма отмора няма. Някой дава сигнал и останалите се втурват, с цел да не останат по-назад. Правят го съвсем всички - даже и някои, които другояче обичат да се оплакват от популизма. Политиката е замязяла на автомобилно съревнование, участниците в което се надпреварват кой ще навърти повече километри и ще направи най-бърза обиколка. Успехът зависи от скоростта, а скоростта - от горивото на концепциите: колкото по-големи дивотии, толкоз по-висока скорост. Наградата, за която се борят участниците, е благосклонността на гласоподавателя.
Всички се кълнат в неговата мъдрост, само че все се пробват да го лъжат, плашат и съблазняват, като че ли е малоумен. Схемата е елементарна: подправени проблеми - подправени решения. Методът също: приказваш на публиката това, което тя желае да чуе. Темите са изтъркани, само че безконечни, тъй като разчитат на обикновени рефлекси. Никой, да кажем, не обича да заплаща. И по тази причина всеки ще се заслуша, в случай че му обещаеш да го поразтовариш от това задължение. Ето три образеца от последните дни.
Парите на политиците
Такава безконечна тематика са парите на политиците. След депутатските заплати, дъвкани през зимата, още веднъж пристигна ред на партийните дотации - обичаната тематика на следващия избавител на нацията, засилил се към политиката. Той отново даде сигнал и всички се втурнаха да наддават: да не е 11 лв. (на глас), а 5. Да не е 5, а 1. Или напряко да им ги спрем - " не стига, че ни крадат и лъжат, ами ще ги и храним ".
Да, проблем с тези дотации има, само че той не е в самото им битие, нито даже в размера им. Може да са и по-големи, значимото е да има бистрота, отчетност и ефикасен надзор . За да е несъмнено, че се харчат по предопределение, че през това време партиите и обособени техни представители не бъркат в допълнение в общата „ каца с мед “ и че не въртят частпром, като продават политиката си на парче. Проблемът е, че подобен надзор няма. Вместо да го вкарат и подсигуряват, в този момент партиите се оплакват, че без дотациите ще са принудени да търсят пари другаде и по този начин ще изпаднат според. Но по едно и също време с това се надпреварват да оферират понижаване и даже унищожаване на дотациите.
Всички се кълнат в неговата мъдрост, само че все се пробват да го лъжат, плашат и съблазняват, като че ли е малоумен. Схемата е елементарна: подправени проблеми - подправени решения. Методът също: приказваш на публиката това, което тя желае да чуе. Темите са изтъркани, само че безконечни, тъй като разчитат на обикновени рефлекси. Никой, да кажем, не обича да заплаща. И по тази причина всеки ще се заслуша, в случай че му обещаеш да го поразтовариш от това задължение. Ето три образеца от последните дни.
Парите на политиците
Такава безконечна тематика са парите на политиците. След депутатските заплати, дъвкани през зимата, още веднъж пристигна ред на партийните дотации - обичаната тематика на следващия избавител на нацията, засилил се към политиката. Той отново даде сигнал и всички се втурнаха да наддават: да не е 11 лв. (на глас), а 5. Да не е 5, а 1. Или напряко да им ги спрем - " не стига, че ни крадат и лъжат, ами ще ги и храним ".
Да, проблем с тези дотации има, само че той не е в самото им битие, нито даже в размера им. Може да са и по-големи, значимото е да има бистрота, отчетност и ефикасен надзор . За да е несъмнено, че се харчат по предопределение, че през това време партиите и обособени техни представители не бъркат в допълнение в общата „ каца с мед “ и че не въртят частпром, като продават политиката си на парче. Проблемът е, че подобен надзор няма. Вместо да го вкарат и подсигуряват, в този момент партиите се оплакват, че без дотациите ще са принудени да търсят пари другаде и по този начин ще изпаднат според. Но по едно и също време с това се надпреварват да оферират понижаване и даже унищожаване на дотациите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ