Изборите на директори на БНТ и БНР донесоха голямо разочарование: обществото има по-високи изисквания
Изборите за генерални шефове на публичните медии - Българска национална телевизия и БНР - донесоха огромно отчаяние за доста хора, обществото има доста по-високи условия към управленията на публичните медии, разяснява медийният специалист проф. Нели Огнянова в изявление за БНР, в което взе участие и ръководителят в оставка на Обществения съвет на БНР Райна Константинова.
Новите генерални шефове, определени от Съвет за електронни медии, са Емил Кошлуков (БНТ) и Светослав Костов (БНР).
" Аз считам, че в някакъв смисъл, несъмнено, поотделно би трябвало да обсъждаме двата избора, изборите донесоха огромно отчаяние за доста хора. Смятам, че обществото има по-високи условия към управленията на публичните медии и считам, че е извънредно значимо хората, които се избират, да не провокират никакви подозрения заради политическа, партийна, бизнес и така нататък кариера, както и заради метода, по който те към този момент са минали през медийната картина в България. Струва ми се, че в това отношение регулаторът не взе поради всички обстоятелства, когато направи своя избор " - сподели проф. Огнянова.
Тя изясни за какво счита, че хората са разочаровани:
" Разочарование, тъй като независимостта на публичните медии е обвързвана и с независимостта на финансирането, само че и самостоятелност на управленията на БНР и Българска национална телевизия. Във връзка с извършените състезания, по причина, която може да се разисква, не всички възможни мощни претенденти се явиха на тези състезания. Интересно е, че и в двата състезанието има раздробяване на гласовете, с които бяха определени претендентите - три на два - и едни и същи хора от Съвет за електронни медии поддържаха претендентите победители и в двата състезанието . Това постанова да се разиска дали регулаторният орган не работи политически , а дали един орган работи политически зависи от това какъв брой добре той може да аргументира своето решение. Така че в случай че се вгледаме в събитията, в това какъв брой добре регулаторът аргументира своите решения, считам, че имаме учредения за отчаяние.
В Българска национална телевизия за общоприет шеф беше определен господин Емил Кошлуков, за който има общоизвестни обстоятелства. Знае се, че той е бил ръководител на избирателен щаб на партия, по-късно е бил началник на партия, по-късно от тази политическа кариера минава в медийна кариера, само че интервалът, в който е бил в комерсиалните медии, е мощно обвързван с една телевизия, която работи, по общо мнение, като политическа машина тъкмо в интервала, през който господин Кошлуков е бил там, той е заемал високи длъжности, бил е в борда на ТВ7, той е бил в борда на компанията, която е била притежател. За къс интервал е бил изпълнителен шеф. Той е бил продуцент - взел участие е в едно комерсиално сдружение, което продуцира ефирен план, който прераства в партия. И в случай че продължим нататък да се вглеждаме във обстоятелствата, ще забележим, че по документи, които са показани за състезанието, господин Кошлуков е бил и програмен шеф на една искрено партийна телевизия, неведнъж глобена за това, и телевизионната, медийната кариера завършва с прочут интервал работа в Българска национална телевизия, който още веднъж получава спорна оценка.
Струва ми се, че целият този комплекс от обстоятелства би трябвало да бъде разискван. Специално пуснах видеото, с цел да чуя претекстовете на тримата членове от регулатора, които поддържат избора на господин Кошлуков и не чух разискване на тези обстоятелства. При това мисля, че това не са някакви логичен интервенции върху обстоятелства, това в действителност са обстоятелства - за тях може да се прочете в биографията на новоизбрания шеф.
На тази база ми се коства извънредно мъчно да имаме очакване, че Българска национална телевизия ще остане или ще се трансформира в оазис на самостоятелност , безпристрастност и качествена публицистика, който тя е призвана да бъде, за който получава публичен запас ".
Защо изборът на генералния шеф на публичната медия е толкоз значим е въпрос, на който отговора си даде Райна Константинова. Според нея той би трябвало да може да устоява на политическия напън и ползи, да се оправя с финансовите проблеми, да може да отглежда и задържа фрагментите, да бъде " някаква странна композиция сред визионер и черноработник ".
" Този човек ще получава политически напън, ще получава стопански напън, само че той би трябвало да е мощен, да има престижа да каже: " Вашият напън стопира в моя кабинет! Журналистите долу нищо няма да научат ". Защото в случай че се обади човек от ръководещата партия или от държавното управление и каже: " Махнете този човек " или " Не ми харесва този водещ ", или " Свалете тази тематика! " - това е цензура и те не си го разрешават, допускам. Но в случай че генералният шеф каже: " Водещият може ли две-три седмици да го няма " или " Свалете тази тематика " - това се споделя публицистична политика, а не цензура. И тогава публицистите доста бързо научават кое минава и кое - не, а тогава се явява кое? Автоцензурата - огромен камшик. Най-големият проблем. За това е значимо кой е този човек. "
Константинова бе безапелационна, че казусът е в конституирането на регулационния орган, така наречен Съвет за електронни медии, който, по думите ѝ, е политизиран орган. Двама от петимата му членове са президентска квота и трима са от Народното събрание.
" В Германия имате 14 души, където с изключение на медийни специалисти има представители на цивилен организации, организации за отбрана правата на детето, религиозни групи, синдикати бизнес. Къде са медийните специалисти, къде е колегията в този Съвет за електронни медии? Къде са безспорните морални и публични престижи. Как хората да повярват на този избор? Не могат. Членовете на Съвет за електронни медии са представители на политическата воля. "
Константинова е безапелационна, че би трябвало да бъдат привлечени медийни специалисти в Съвета, тъй като " не могат да се избират генерални шефове на такива тежки медийни машини от хора, които ще се срещат занапред с нещата и които са подвластни от избора на политическо тяло ".
Защо, макар че България е демократична страна и членка на Европейски Съюз, обстановката с медиите у нас е толкоз тревожна е въпрос, на чийто отговор се спря проф. Огнянова:
" Когато България влезе в Европейски Съюз, ние имахме вяра, че това е зона на полезности и стандарти. Смяташе се, че в случай че един модел, прибавен във Франция и работещ във Франция води до самостоятелност на регулатора, то тогава България - страна от Европейски Съюз - ще приложи подобен модел и ще стигнем до институция, която е по сходен метод самостоятелна. Това не се случи. Не се случи с публичните медии, с медийния регулатор, с другите регулатори, със правосъдната система, където също има условие за самостоятелност. Защо? Очевидно обществото би трябвало да пожелае самостоятелност на изброените институции. Докато няма цивилен надзор, каквото и да запише законът, има метод и най-хубавият метод да докара до реплика на полезности и стандарти . Не би трябвало да позволяваме това да се случи ".
Новите генерални шефове, определени от Съвет за електронни медии, са Емил Кошлуков (БНТ) и Светослав Костов (БНР).
" Аз считам, че в някакъв смисъл, несъмнено, поотделно би трябвало да обсъждаме двата избора, изборите донесоха огромно отчаяние за доста хора. Смятам, че обществото има по-високи условия към управленията на публичните медии и считам, че е извънредно значимо хората, които се избират, да не провокират никакви подозрения заради политическа, партийна, бизнес и така нататък кариера, както и заради метода, по който те към този момент са минали през медийната картина в България. Струва ми се, че в това отношение регулаторът не взе поради всички обстоятелства, когато направи своя избор " - сподели проф. Огнянова.
Тя изясни за какво счита, че хората са разочаровани:
" Разочарование, тъй като независимостта на публичните медии е обвързвана и с независимостта на финансирането, само че и самостоятелност на управленията на БНР и Българска национална телевизия. Във връзка с извършените състезания, по причина, която може да се разисква, не всички възможни мощни претенденти се явиха на тези състезания. Интересно е, че и в двата състезанието има раздробяване на гласовете, с които бяха определени претендентите - три на два - и едни и същи хора от Съвет за електронни медии поддържаха претендентите победители и в двата състезанието . Това постанова да се разиска дали регулаторният орган не работи политически , а дали един орган работи политически зависи от това какъв брой добре той може да аргументира своето решение. Така че в случай че се вгледаме в събитията, в това какъв брой добре регулаторът аргументира своите решения, считам, че имаме учредения за отчаяние.
В Българска национална телевизия за общоприет шеф беше определен господин Емил Кошлуков, за който има общоизвестни обстоятелства. Знае се, че той е бил ръководител на избирателен щаб на партия, по-късно е бил началник на партия, по-късно от тази политическа кариера минава в медийна кариера, само че интервалът, в който е бил в комерсиалните медии, е мощно обвързван с една телевизия, която работи, по общо мнение, като политическа машина тъкмо в интервала, през който господин Кошлуков е бил там, той е заемал високи длъжности, бил е в борда на ТВ7, той е бил в борда на компанията, която е била притежател. За къс интервал е бил изпълнителен шеф. Той е бил продуцент - взел участие е в едно комерсиално сдружение, което продуцира ефирен план, който прераства в партия. И в случай че продължим нататък да се вглеждаме във обстоятелствата, ще забележим, че по документи, които са показани за състезанието, господин Кошлуков е бил и програмен шеф на една искрено партийна телевизия, неведнъж глобена за това, и телевизионната, медийната кариера завършва с прочут интервал работа в Българска национална телевизия, който още веднъж получава спорна оценка.
Струва ми се, че целият този комплекс от обстоятелства би трябвало да бъде разискван. Специално пуснах видеото, с цел да чуя претекстовете на тримата членове от регулатора, които поддържат избора на господин Кошлуков и не чух разискване на тези обстоятелства. При това мисля, че това не са някакви логичен интервенции върху обстоятелства, това в действителност са обстоятелства - за тях може да се прочете в биографията на новоизбрания шеф.
На тази база ми се коства извънредно мъчно да имаме очакване, че Българска национална телевизия ще остане или ще се трансформира в оазис на самостоятелност , безпристрастност и качествена публицистика, който тя е призвана да бъде, за който получава публичен запас ".
Защо изборът на генералния шеф на публичната медия е толкоз значим е въпрос, на който отговора си даде Райна Константинова. Според нея той би трябвало да може да устоява на политическия напън и ползи, да се оправя с финансовите проблеми, да може да отглежда и задържа фрагментите, да бъде " някаква странна композиция сред визионер и черноработник ".
" Този човек ще получава политически напън, ще получава стопански напън, само че той би трябвало да е мощен, да има престижа да каже: " Вашият напън стопира в моя кабинет! Журналистите долу нищо няма да научат ". Защото в случай че се обади човек от ръководещата партия или от държавното управление и каже: " Махнете този човек " или " Не ми харесва този водещ ", или " Свалете тази тематика! " - това е цензура и те не си го разрешават, допускам. Но в случай че генералният шеф каже: " Водещият може ли две-три седмици да го няма " или " Свалете тази тематика " - това се споделя публицистична политика, а не цензура. И тогава публицистите доста бързо научават кое минава и кое - не, а тогава се явява кое? Автоцензурата - огромен камшик. Най-големият проблем. За това е значимо кой е този човек. "
Константинова бе безапелационна, че казусът е в конституирането на регулационния орган, така наречен Съвет за електронни медии, който, по думите ѝ, е политизиран орган. Двама от петимата му членове са президентска квота и трима са от Народното събрание.
" В Германия имате 14 души, където с изключение на медийни специалисти има представители на цивилен организации, организации за отбрана правата на детето, религиозни групи, синдикати бизнес. Къде са медийните специалисти, къде е колегията в този Съвет за електронни медии? Къде са безспорните морални и публични престижи. Как хората да повярват на този избор? Не могат. Членовете на Съвет за електронни медии са представители на политическата воля. "
Константинова е безапелационна, че би трябвало да бъдат привлечени медийни специалисти в Съвета, тъй като " не могат да се избират генерални шефове на такива тежки медийни машини от хора, които ще се срещат занапред с нещата и които са подвластни от избора на политическо тяло ".
Защо, макар че България е демократична страна и членка на Европейски Съюз, обстановката с медиите у нас е толкоз тревожна е въпрос, на чийто отговор се спря проф. Огнянова:
" Когато България влезе в Европейски Съюз, ние имахме вяра, че това е зона на полезности и стандарти. Смяташе се, че в случай че един модел, прибавен във Франция и работещ във Франция води до самостоятелност на регулатора, то тогава България - страна от Европейски Съюз - ще приложи подобен модел и ще стигнем до институция, която е по сходен метод самостоятелна. Това не се случи. Не се случи с публичните медии, с медийния регулатор, с другите регулатори, със правосъдната система, където също има условие за самостоятелност. Защо? Очевидно обществото би трябвало да пожелае самостоятелност на изброените институции. Докато няма цивилен надзор, каквото и да запише законът, има метод и най-хубавият метод да докара до реплика на полезности и стандарти . Не би трябвало да позволяваме това да се случи ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ