Ивана от Сървайвър: Силна жена съм, но това пречи
Ивана Микова влезе в „ Сървайвър “ уверена, че възможностите да завоюва играта са 99 % на нейна страна, само че си потегли след месец във Филипините. Въпреки това заслужи уважението на феновете, тъй като прекара по-голямата част от времето сама на Острова на изкуплението и в профил няколко мощни играчи. В предаването тя срещна и любовта в лицето на някогашния футболист Ивайло Крушарски, с който даже работят дружно. За решението да влезе в рисковото риалити, за фамилните си връзките и за хубавата храна, 43-годишната бизнеспсихоложка приказва пред Woman.bg
-Лесно ли сe реши жена като Вас да взе участие в толкоз рисково предаване, каквото е „ Сървайвър “?
-Реших се елементарно и без съмнения. Не съм имала и грам подозрение. Исках да вземам участие и бях подготвена за това премеждие. По принцип съм рискована натура, пък и пътуването не ме плаши. Родена съм в София, само че се реалокирах в Италия и там живях седем години. Взех си детето и се открих, като оставих всичко тук и започнах отначало живота си. Преди две години се върнах още веднъж в България, тъй че сходни решения не са ми непознати. Силна жена съм, въпреки че това повече пречи в връзките с мъжете, в случай че би трябвало да бъда почтена.
-Самотата не можа да ви победи на Острова на изкуплението? Защо?
-Харесва ми да бъда сама. Имам потребност да бъда сама със себе си, с моите усеща, с моите мисли и това в никакъв случай не е било проблем за мен. Независимо от това, изпадах в рецесии в някои моменти, само че не опрях до помощта на психолог. Търсих избавление в своя опит, в осъзнаване на живота си. Животът не е предишното, нито това, което ще бъде на следващия ден. Животът е това, което се случва в този момент. Най-важното нещо е да осъзнаеш твоите усеща и страсти сега. Затова бих посъветвала всяка една жена да се запише и да отиде в „ Сървайвър “, тъй като по този начин ще разбере доста неща себе си. Ще открие на какво сме способни ние дамите. Когато се записвах в „ Сървайвър “ знаех, че ще бъда част от племе, което ще си поделя задълженията-жените ще готвим, мъжете ще носят дърва и ще палят огън, и ще можем да разчитаме на тяхната мощ. Не стана по този начин и се наложи сама да върша всичко-да си построя заслон, да вървя за дърва и всичко останало, което не бях правила.
-Да разбирам, че Филипините ще останат вечно в сърцето ви…
-Завинаги. “Сървайвър “ прекатурна живота ми в позитивен смисъл, тъй като човек живее добре, когато е свободен. Свободен от всевъзможни страхове. В предаването разбрах, че мога да пребивавам без доста неща-дрехи, храна, телевизия и телефон. И макар неналичието им животът е прелестен. Така пребивавам и днес-нямам тв приемник, виждам предаването през компютър.
-След присъединяване в предаването, татко ви разгласи, че се гордее с Вас. Как сте възпитана, какво е фамилията Ви?
-Възпитана съм строго. Ние сме три сестри и родителите ни ни държаха изкъсо, само че това беше добре за нас. Едно време възпитанието бе спартанско, за усеща и обятия не се говореше. Аз през днешния ден споделям на щерка ми по 100 пъти: „ Обичам те “. Моите родители не ми го споделяха, само че ние знаехме, че ни обичат. За мен бе в действителност събитие да чуя от татко ми: “Гордея се с теб “. Той постоянно ме е подкрепял, стоял е компактно зад мен, само че за първи път в този момент ми призна, че се гордее с мен. Това е огромна премия за мен. Едната ми сестра е година по-голяма от мен, другата е с 5 години по-малка. С тази, която е по-близо до мен като години, бяхме много диви и сме се карали доста, само че през днешния ден сме доста положителни приятелки. Който има сестра, има другарка за цялостен живот, който има дъщеря-също. Моята е към този момент на 19 години, работи, живее сама, само че се виждаме и чуваме непрестанно.
-Как минава един ваш ден?
-Уча, постаравам се да упражнявам четири пъти в седмицата, терапевт съм и работя през една американска и една италианска платформа. Работя и с Ивайло-заедно вършим футболни проби за надарени деца. „ БГ футболни проби “ е в помощ на футболисти да намерят по-лесно реализация и да бъдат ангажирани в професионалния или полупрофесионалния футбол. Първото събитие на 3 март в София мина при огромен интерес, в този момент приготвяме идващото в Стара Загора на 25 април. Затова огромна част от всекидневието ми е отдадена на организирането на събитието, тъй че към този момент стартирам да се интересувам и от футбол. Преди не разбирах нищо, само че изучавам бързо.
-Тренирате четири пъти в седмицата, а спазвате ли хранителен режим?
-Да, имам режим, само че не съблюдавам диета. Просто внимавам какво хапвам. Хапвам пица, в случай че ми се прииска, само че не пресилвам. Не пия алкохол и отхвърлих цигарите преди доста години. Това, че не пуша, не пия, храня се вярно и упражнявам постоянно, ми оказва помощ да изгледам толкоз добре.
-Лесно ли сe реши жена като Вас да взе участие в толкоз рисково предаване, каквото е „ Сървайвър “?
-Реших се елементарно и без съмнения. Не съм имала и грам подозрение. Исках да вземам участие и бях подготвена за това премеждие. По принцип съм рискована натура, пък и пътуването не ме плаши. Родена съм в София, само че се реалокирах в Италия и там живях седем години. Взех си детето и се открих, като оставих всичко тук и започнах отначало живота си. Преди две години се върнах още веднъж в България, тъй че сходни решения не са ми непознати. Силна жена съм, въпреки че това повече пречи в връзките с мъжете, в случай че би трябвало да бъда почтена.
-Самотата не можа да ви победи на Острова на изкуплението? Защо?
-Харесва ми да бъда сама. Имам потребност да бъда сама със себе си, с моите усеща, с моите мисли и това в никакъв случай не е било проблем за мен. Независимо от това, изпадах в рецесии в някои моменти, само че не опрях до помощта на психолог. Търсих избавление в своя опит, в осъзнаване на живота си. Животът не е предишното, нито това, което ще бъде на следващия ден. Животът е това, което се случва в този момент. Най-важното нещо е да осъзнаеш твоите усеща и страсти сега. Затова бих посъветвала всяка една жена да се запише и да отиде в „ Сървайвър “, тъй като по този начин ще разбере доста неща себе си. Ще открие на какво сме способни ние дамите. Когато се записвах в „ Сървайвър “ знаех, че ще бъда част от племе, което ще си поделя задълженията-жените ще готвим, мъжете ще носят дърва и ще палят огън, и ще можем да разчитаме на тяхната мощ. Не стана по този начин и се наложи сама да върша всичко-да си построя заслон, да вървя за дърва и всичко останало, което не бях правила.
-Да разбирам, че Филипините ще останат вечно в сърцето ви…
-Завинаги. “Сървайвър “ прекатурна живота ми в позитивен смисъл, тъй като човек живее добре, когато е свободен. Свободен от всевъзможни страхове. В предаването разбрах, че мога да пребивавам без доста неща-дрехи, храна, телевизия и телефон. И макар неналичието им животът е прелестен. Така пребивавам и днес-нямам тв приемник, виждам предаването през компютър.
-След присъединяване в предаването, татко ви разгласи, че се гордее с Вас. Как сте възпитана, какво е фамилията Ви?
-Възпитана съм строго. Ние сме три сестри и родителите ни ни държаха изкъсо, само че това беше добре за нас. Едно време възпитанието бе спартанско, за усеща и обятия не се говореше. Аз през днешния ден споделям на щерка ми по 100 пъти: „ Обичам те “. Моите родители не ми го споделяха, само че ние знаехме, че ни обичат. За мен бе в действителност събитие да чуя от татко ми: “Гордея се с теб “. Той постоянно ме е подкрепял, стоял е компактно зад мен, само че за първи път в този момент ми призна, че се гордее с мен. Това е огромна премия за мен. Едната ми сестра е година по-голяма от мен, другата е с 5 години по-малка. С тази, която е по-близо до мен като години, бяхме много диви и сме се карали доста, само че през днешния ден сме доста положителни приятелки. Който има сестра, има другарка за цялостен живот, който има дъщеря-също. Моята е към този момент на 19 години, работи, живее сама, само че се виждаме и чуваме непрестанно.
-Как минава един ваш ден?
-Уча, постаравам се да упражнявам четири пъти в седмицата, терапевт съм и работя през една американска и една италианска платформа. Работя и с Ивайло-заедно вършим футболни проби за надарени деца. „ БГ футболни проби “ е в помощ на футболисти да намерят по-лесно реализация и да бъдат ангажирани в професионалния или полупрофесионалния футбол. Първото събитие на 3 март в София мина при огромен интерес, в този момент приготвяме идващото в Стара Загора на 25 април. Затова огромна част от всекидневието ми е отдадена на организирането на събитието, тъй че към този момент стартирам да се интересувам и от футбол. Преди не разбирах нищо, само че изучавам бързо.
-Тренирате четири пъти в седмицата, а спазвате ли хранителен режим?
-Да, имам режим, само че не съблюдавам диета. Просто внимавам какво хапвам. Хапвам пица, в случай че ми се прииска, само че не пресилвам. Не пия алкохол и отхвърлих цигарите преди доста години. Това, че не пуша, не пия, храня се вярно и упражнявам постоянно, ми оказва помощ да изгледам толкоз добре.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ