ИВАН ТОКАДЖИЕВ е роден на 7 юли 1952 г. в

ИВАН ТОКАДЖИЕВ е роден на 7 юли 1952 година в Разград. Завършва Художествената академия в София. Работи като основен художник и дизайнер в община Русе. Бил е консултант и зам.-председател на общинския съвет в града, някогашен изпълнителен и общоприет шеф на Българска национална телевизия. Зам.-министър на културата е в държавното управление на Сергей Станишев. Директор на ТВ МСАТ. Художник постановчик е на голям брой оперни, балетни, мюзикълни и театрални спектакли в цяла България. Автор е на независими изложения у нас и в Австрия, Франция, Испания, Германия и други Работи и в региона на приложната графика и илюстрация. Носител е на премията за телевизионна сценография " Кристална лира " и други

" Необходимо е да се сътвори способен орган, който да пази и опазва от похищения движимото културно-историческо завещание и интелектуалната благосъстоятелност "

- Какви констатации можем да създадем от случая в изложба " Структура "?

- За следващ път демонстрираме, че сме като тези индианци, които настъпват една и съща мотика, само че в никакъв случай не си вършат извода да не минават още веднъж по тази пътека. Констатацията, за жалост, по никакъв начин не е приятна на общия декор на опростачването и некомпетентността на системите, посредством които страната действа. В международните осведомителни потоци ставаме известни като фалшификатори на кредитни карти и валути, на телкове и болнични, на храни и лекарства, на цигари и бандероли. От години настоявам изрично, че пазарът на имитации в България съществува, въпреки и безформен, и той се употребява от българските остапбендеровци. Такива и в областта на пластичните изкуства - дал Господ.

- Има ли критерии, по които може да се разпознае един фалшификат от оригинал? Какво би трябвало да знае познавач или галерист, който желае да купи картини?

- Когато реализираме някакъв триумф, въпреки и необичаен у нас в последно време, всички имат огромен принос в него, само че когато се разкрие следващият гаф, отговорни няма. Настоящият скандал е единствено върхът на айсберга. Има порочна процедура да се приказва единствено за фалшификат, а не за системата, която го поражда и легитимира! Създадена е уродлива форма на паралелна и незаконна културна промишленост. Разбира се, никой не е застрахован! Апелирам колекционерите, галеристите и всички по веригата да обединят старания и пълномощия за основаване на защитни механизми и информация, които да защитят тази, разрастваща се в България и в света, културна промишленост. Но има още по-голямо закононарушение в съответния случай и това е опитът за пренаписване или замяна на историята ни. Ето това би трябвало най-вече да ни тревожи! Във вихъра на абсурда несъмнено се гонят и други ползи. Всичко е прекомерно официално и се притеснявам, че няма да се вземат ограничения, ще се замете под килима до идващия скандал... Общо взето, България се ръководи посредством кавги. Толкова сме изтощени от това всекидневие, че единствено след месец никой няма да помни, а камо ли да се подхващат дейности.

- В България има ли специалисти, които да правят оценка стойностното изобразително изкуство?

- Доц. Ружа Маринска е подобен експерт. Фактически от нея потегли абсурдът, тъй като тя не прави компромис и не е куртоазен човек. Като се вгледах деликатно в материалите и медийните изявления, в действителност даже студент от академията може да заподозре измамата. За да се потвърди фалшификатът, с изключение на чисто образно има и голям боеприпас от механически и софтуерни средства. Съществуват и благоприятни условия, и експерти, само че кой ли ги пита тях?

- Как е било преди време? Как са се разкривали фалшификатите?

- В предишното значително галерийната активност беше монопол на страната. Имаше експертни препоръки, не че в този момент е по-различно. За страдание, техническите средства в услуга на тези препоръки не са на най-високо равнище. Но въпреки всичко има лаборатории и способени експерти, които могат да създадат съответните проучвания.

- А цената може ли да бъде ориентировъчен аршин за оригиналността на дадена творба?

- В рамките на шегата - да. И ще ви дам един образец: В годините 1997-1998, когато в хаоса се появиха първите по-сериозни ментета, един другар пристигна и ме попита дали си коства да даде еди каква си цена за дребна пластика на Роден. Той говореше за цена от 15 хиляди $, която е безумно ниска за каквато и да било творба на Роден. Казах му да се обърне към експерт. След две седмици той ми благодари! Човекът, при който бе отишъл, за 2 мин. погледнал и разпознал, че това не е негова достоверна пластика.

Но съществуват и други съставни елементи, които незабавно могат да провокират подозрение. В България, настоявам, има задоволително способени хора, които могат да бъдат проведени наред с всички участници в този развой - от самите създатели, през галеристите и гилдията на колекционерите, с цел да бъдат съпричастни в основаването на система, гарантираща отбрана от този жанр закононарушения. Това е и въпрос на социална полемика.

Културно-историческият туризъм е с деликатна конструкция и би трябвало доста деликатно и волево да се надгражда, тъй като сходен скандал елементарно може да ни върне на кота нула. Всички участници са отговорни в една или друга степен. Още повече, когато един път незаконен акт мине метър и не се санкционира, той се услажда и избухва като злина. Като създател съм бранител на авторското право и интелектуалната благосъстоятелност и на законовото гонене до дъно на фалшификаторите и крадците на културно-историческото ни завещание.