Дойче веле: Путин вече претърпя поражение в Украйна. На чудовищна цена.
Иван Преображенский
Дойче веле
Всеки следващ слух за вероятен кротичък контракт или най-малко за помирение сред Москва и Киев постоянно изважда на дневен ред въпроса: при какви условия? За Украйна нещата са напълно елементарни: тя се бори за независимост и самостоятелност и никаква цена не може да бъде прекомерно висока за постигането на тези цели. Но дали въобще се обрисува най-малко някакъв научен сюжет за съглашение, при който съветската страна би могла почтено да каже: тъкмо към това се стремяхме, когато започнахме войната?
Бойните дейности се водят към този момент повече от месец, а живота си вероятно са изгубили 10-15 хиляди съветски бойци и офицери. Загинали са съвсем 1200 мирни жители, твърди Организация на обединените нации, само че по данни от украинската страна тази цифра може би надскача 20 000, от които 144 са деца. Разрушени са Харков, Чернигов, Суми, както и покрайнини на Киев, отпред с Ирпен. Мариупол на практика беше премахнат от лицето на Земята. А преди съветското навлизане там живееха 430 000 души. Мариупол беше значимо пристанище, за което и до през днешния ден се водят сражения, а повече от 100 000 души търсят по мазетата избавление от обстрела.
Огромни загуби и вреди и от двете страни
Според разнообразни оценки в следствие от съветската експанзия Украйна към този момент е понесла и финансови загуби за 500 до 1000 милиарда $ - разрушени пътища, градове и предприятия. А провалите не престават да порастват. Самата Русия в следствие от глобите изгуби свободното конвертиране на своята национална валута, в страната рухнаха фондовите пазари, а множеството огромни западни компании напуснаха Русия или замразиха активността си на нейна територия. И да не забравяме:наложените на Русия стопански наказания нямат казус в историята.
Даже съгласно най-оптимистичните оценки на придворните съветски специалисти до края на 2022 година страната ще изгуби до 10% от своя Брутният вътрешен продукт. Ако използваме прогнозата на формалната статистическа работа Росстат за 2021 година, в парично изражение тези загуби възлизат на 175 милиарда $. Така за един интервал от 2-3 години загубите на съветската стопанска система може да доближат съвсем 1 трилион $, т.е. - Брутният вътрешен продукт ще спадне на половина. Това, прочее, предсказа и американският президент Джо Байдън.
Даже вътре във варварския свят на Владимир Путин, на неговото обграждане и, уви, на забележителна част от хората в Русия, където войната се счита за законно средство за реализиране на политически или стопански триумфи, дори в този безчовечен свят към този момент като че ли няма отговор на въпроса: А каква е облагата от цялата интервенция? По руско време съществуваше една официозна фраза за Втората международна война и трагичните последици от нея: „ Цена, която не може да се мери “. Същото очевидно с цялостна мощ се отнася и до днешната война.
Началото на спора
Хайде да си напомним по какъв начин стартира всичко. През 2013 година Русия попречи на Украйна да подписа контракт за асоцииране с Европейски Съюз. През 2014 година Владимир Путин, съгласно личните му думи, персонално взе решение за анексирането на Крим и Севастопол. След това проруски въоръжени групировки започнаха бойни дейности в областите на Донецк и Луганск в Украйна. Всички тези решения бяха взети въз основа на „ приноса “ на президентски съветници като Сергей Глазев, който създаваше суматоха, че Русия щяла да изгуби я 10 милиарда, я 25 милиарда $. Тоест, суми, които звучат напряко смешно на фона на загубите единствено за един месец война.
Нека се опитаме да си представим и друго. Какво щеше да се случи, в случай че тогава Путин беше останал на позицията, че на Русия ѝ трябват Крим и Донбас, само че не ѝ би трябвало война? Тогава в райони като Крим и Донецката област можеше да бъдат оповестени (след подсещане от Кремъл, схваща се) референдуми за автономност или за суверенитет. В тези райони тогава живееха задоволително проруски настроени хора, а Русия щеше да поддържа резултатите от референдумите. Така нямаше да се стигне до война, само че щяха да стартират същите пазарлъци за статута, които се водят през днешния ден, а украинската страна предлага да бъдат отсрочени за 15 години в границите на едно вероятно спокойно съглашение.
Но има и още. Кремъл може би щеше да предложи публично да ратифицира Будапещенския меморандум за гаранциите за сигурност от 1994 година и по този начин да го трансформира в интернационално годен контракт (като същото сторят и САЩ), а като срещуположен жест Украйна от своя страна да впише в Конституцията си уговорка за неприсъединяване към НАТО. По това време няколко релативно лоялни към Кремъл западни демокрации даже може би щяха да поддържат подобен кротичък план.
Фантазии? Разбира се. Но в случай че тези мечти се бяха осъществили, нямаше да се стигне до чудовищните загуби, които нанесе решението на Путин да разпали сегашната война - едно решение в прорез с ползите освен на Украйна, само че и на Русия.
На какво още може да разчита Москва
А в този момент дано да напуснем условното наклонение, което в историята не играе никаква роля, и да се потопим в трагичната действителност от последния месец, с цел да стигнем до една значима констатация. Русия към този момент претърпя проваляне в тази война, и то освен тъй като не съумя да организира своя „ блицкриг “. На настоящия стадий Москва може реалистично да разчита да превземе Мариупол, да удържи Херсонската област и да възнамерява още няколко дребни неща, само че подобен резултат ще бъде в пъти по-малък от това, което Путин и неговото обграждане биха могли да получат даже в своята различна, цинична и кървава действителност, в случай че през последните 8 години не бяха водили военна експанзия против Украйна. По-малко, в това число, и като паричен еквивалент.
Така че дори в света, където човешкият живот се прави оценка в пари и коства 7,5 милиона рубли (толкова получават в Русия околните на убити войници), сегашната война към този момент се е трансформирала в проваляне за Русия.
Дойче веле
Всеки следващ слух за вероятен кротичък контракт или най-малко за помирение сред Москва и Киев постоянно изважда на дневен ред въпроса: при какви условия? За Украйна нещата са напълно елементарни: тя се бори за независимост и самостоятелност и никаква цена не може да бъде прекомерно висока за постигането на тези цели. Но дали въобще се обрисува най-малко някакъв научен сюжет за съглашение, при който съветската страна би могла почтено да каже: тъкмо към това се стремяхме, когато започнахме войната?
Бойните дейности се водят към този момент повече от месец, а живота си вероятно са изгубили 10-15 хиляди съветски бойци и офицери. Загинали са съвсем 1200 мирни жители, твърди Организация на обединените нации, само че по данни от украинската страна тази цифра може би надскача 20 000, от които 144 са деца. Разрушени са Харков, Чернигов, Суми, както и покрайнини на Киев, отпред с Ирпен. Мариупол на практика беше премахнат от лицето на Земята. А преди съветското навлизане там живееха 430 000 души. Мариупол беше значимо пристанище, за което и до през днешния ден се водят сражения, а повече от 100 000 души търсят по мазетата избавление от обстрела.
Огромни загуби и вреди и от двете страни
Според разнообразни оценки в следствие от съветската експанзия Украйна към този момент е понесла и финансови загуби за 500 до 1000 милиарда $ - разрушени пътища, градове и предприятия. А провалите не престават да порастват. Самата Русия в следствие от глобите изгуби свободното конвертиране на своята национална валута, в страната рухнаха фондовите пазари, а множеството огромни западни компании напуснаха Русия или замразиха активността си на нейна територия. И да не забравяме:наложените на Русия стопански наказания нямат казус в историята.
Даже съгласно най-оптимистичните оценки на придворните съветски специалисти до края на 2022 година страната ще изгуби до 10% от своя Брутният вътрешен продукт. Ако използваме прогнозата на формалната статистическа работа Росстат за 2021 година, в парично изражение тези загуби възлизат на 175 милиарда $. Така за един интервал от 2-3 години загубите на съветската стопанска система може да доближат съвсем 1 трилион $, т.е. - Брутният вътрешен продукт ще спадне на половина. Това, прочее, предсказа и американският президент Джо Байдън.
Даже вътре във варварския свят на Владимир Путин, на неговото обграждане и, уви, на забележителна част от хората в Русия, където войната се счита за законно средство за реализиране на политически или стопански триумфи, дори в този безчовечен свят към този момент като че ли няма отговор на въпроса: А каква е облагата от цялата интервенция? По руско време съществуваше една официозна фраза за Втората международна война и трагичните последици от нея: „ Цена, която не може да се мери “. Същото очевидно с цялостна мощ се отнася и до днешната война.
Началото на спора
Хайде да си напомним по какъв начин стартира всичко. През 2013 година Русия попречи на Украйна да подписа контракт за асоцииране с Европейски Съюз. През 2014 година Владимир Путин, съгласно личните му думи, персонално взе решение за анексирането на Крим и Севастопол. След това проруски въоръжени групировки започнаха бойни дейности в областите на Донецк и Луганск в Украйна. Всички тези решения бяха взети въз основа на „ приноса “ на президентски съветници като Сергей Глазев, който създаваше суматоха, че Русия щяла да изгуби я 10 милиарда, я 25 милиарда $. Тоест, суми, които звучат напряко смешно на фона на загубите единствено за един месец война.
Нека се опитаме да си представим и друго. Какво щеше да се случи, в случай че тогава Путин беше останал на позицията, че на Русия ѝ трябват Крим и Донбас, само че не ѝ би трябвало война? Тогава в райони като Крим и Донецката област можеше да бъдат оповестени (след подсещане от Кремъл, схваща се) референдуми за автономност или за суверенитет. В тези райони тогава живееха задоволително проруски настроени хора, а Русия щеше да поддържа резултатите от референдумите. Така нямаше да се стигне до война, само че щяха да стартират същите пазарлъци за статута, които се водят през днешния ден, а украинската страна предлага да бъдат отсрочени за 15 години в границите на едно вероятно спокойно съглашение.
Но има и още. Кремъл може би щеше да предложи публично да ратифицира Будапещенския меморандум за гаранциите за сигурност от 1994 година и по този начин да го трансформира в интернационално годен контракт (като същото сторят и САЩ), а като срещуположен жест Украйна от своя страна да впише в Конституцията си уговорка за неприсъединяване към НАТО. По това време няколко релативно лоялни към Кремъл западни демокрации даже може би щяха да поддържат подобен кротичък план.
Фантазии? Разбира се. Но в случай че тези мечти се бяха осъществили, нямаше да се стигне до чудовищните загуби, които нанесе решението на Путин да разпали сегашната война - едно решение в прорез с ползите освен на Украйна, само че и на Русия.
На какво още може да разчита Москва
А в този момент дано да напуснем условното наклонение, което в историята не играе никаква роля, и да се потопим в трагичната действителност от последния месец, с цел да стигнем до една значима констатация. Русия към този момент претърпя проваляне в тази война, и то освен тъй като не съумя да организира своя „ блицкриг “. На настоящия стадий Москва може реалистично да разчита да превземе Мариупол, да удържи Херсонската област и да възнамерява още няколко дребни неща, само че подобен резултат ще бъде в пъти по-малък от това, което Путин и неговото обграждане биха могли да получат даже в своята различна, цинична и кървава действителност, в случай че през последните 8 години не бяха водили военна експанзия против Украйна. По-малко, в това число, и като паричен еквивалент.
Така че дори в света, където човешкият живот се прави оценка в пари и коства 7,5 милиона рубли (толкова получават в Русия околните на убити войници), сегашната война към този момент се е трансформирала в проваляне за Русия.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ