С какво е известен мъжът на петолевката?
Иван Милев се колебаел на коя от музите да се посвети
Случвало ли ви се е да отворите портфейла си и да се замислите чий портрет е върху банкнотата от пет лв.. Това е Иван Милев - художник, сценограф и един от главните представители на българския сецесион.
Легендата споделя, че е роден в порутена овчарска хижа край Казанлък на 19 февруари 1897 година Баща му, потомственият пастир Милю Лалев, има огромно стадо и желанието му е младият Иван да продължи фамилната традиция. Но фантазиите на момчето са надалеч по-големи от зелените ливади и дългите дни със стадата, споделя уеб сайтът.
Израснал под грижовната ръка на майка си, Иван придобива нюх към хубостта. По-късно младият Милев споделя за гения на своята майка, чиито бродерии и писани яйца удивлявали с хубостта си.
През 1916 година, по време на Първата международна война, е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е причислен в щаба на Въздухоплавателната тайфа като боен художник. През 1917 година е боец на румънския фронт. На 18 ноември същата година, по време на отпуск, открива двудневна независима галерия в Казанлък. Демобилизиран е през 1918 година, след което приключва гимназия в родния си град. Работи като преподавател в село Коручешме, Хасковско. През 1920 година е признат в Държавната художествена академия в София. Сътрудничи на вестник " Червен смях " като илюстратор и карикатурист. През 1922 година рисува кориците на книгите " Смърт " на Владимир Полянов, " Синята хризантема " на Светослав Минков, " Фантазии " на Едгар Алан По, " Ужасът " от Ханс Хайнц Еверс, издадени от издателство " Аргус ". Прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар " Арена ", издадена от " Т. Ф. Чипев ". През август 1923 година посещава с група състуденти Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се от близко с достиженията на италианския подем и барок. През януари 1924 година дружно с Иван Пенков реализира сценографията на " Тоз, който удря шамари " от Леонид Андреев в Народния спектакъл, за който оформя и други постановки. На 29 юни 1925 година получава удостоверение за приключен цялостен курс с цялостно отличие от Художествената академия, компетентност " Декорация ".
Впоследствие работи като художник на свободна процедура, илюстратор и създател на фрески за частни домове. Заедно с Васил Вичев взе участие през 1925 година в състезанието за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 година е признат в сдружение " Родно изкуство " и през април-май взе участие в изложбата му с " Божа майка " и " Светогорска легенда ".
Жени се за оперната певица Екатерина Наумова
Рисува я неведнъж; нейни черти се откриват в картината му " Ахинора ". На 18 май 1926 година се ражда щерка им Мария Милева, която става проектант. През декември същата година Иван Милев заболява от испански грип и умира на 25 януари 1927 година, ненавършил 30 години.
Запазеният документален материал за живота и творчеството на Иван Милев е нищожен, написа в собствен текст Йорданка Топалова. Иван Милев обаче е бил дарен освен с очи и ръка на художник, само че и с сензитивна душа, подвластна на изящната книжовност. Има догатки, че в най-ранната си младост се е колебаел на коя от музите да се посвети. " Неговото литературно завещание - дневникът му " По пътя на страданието ", стиховете и прозата му, скъпи като документ за духовния живот на художника - е било всъщност недостъпно за откривателите и по тази причина е останало без интерпретация ", написа доктор Ружа Маринска в студия, отдадена на 100-годишнината от рождението на Иван Милев.
В най-ранните произведения на Иван Милев сюжетите, багрите, настроенията се градят на националния дух, на националните приказки, песни и митове, на хубостта на българската природа. Сякаш неговата заложба е особено пригодена да служи на любовта към българина и на всичко това, което от епохи лежи в основата на българската психика. За него няма нищо по-съкровено от националния обичай в неговата най-избистрена и безконечна форма - жътвата, оранта, мистиката на националните обреди, православната религия и молитвите, любовното обричане. Неговите съществени герои са овчари, гъдулари, гайдари, кавалджии, приказни герои - Крали Марко, литнал на буйния си кон, " Змейова женитба ", " Слънчева сватба "... В някои от картините господства подвластният на мистиката богохулник и бунтовник, в други надвива православието и християнското примирение.
Светогорската легенда
Иван Милев основава през 1926 година своята творба " Светогорска легенда ". В открития си към този момент жанр, с сантиментална атмосфера и стилизация, художникът показва именития роман за избора на място, посочен от Дева Мария за местонахождение на бъдещата манастирска република на православието. С детенцето в обятията си, Богородица е показана в загатната българска носия и забрадка с орнаменти, която далечно припомня за обичайния мафорий, обезателно покрива главата на Божията майка във всички икони, фрески и миниатюри от евангелия, написа пък Тодорка Каменова в списание " Балканистичен Форум ". В издутото мрачно платно на ладията се вижда приглушеният, само че въпреки всичко разбираем облик на светеца-покровител на Зографския манастир Свети Георги Победоносец. Накацалите един над различен скитове и църкви основават прецизен облик, истинен и в своята феерия, със стръмните скатове на планинския Атонски полуостров. Само струящата светлина от небето към Богородица несъмнено откроява светостта и изключителната значителност на облика.
Най-известната галерия, която провежда Иван Милев е през 1920 година в Борисовата градина. От нея е и известният афиш с автопортрет на Милев. В собствен спомен за нея Николай Теодоров - Фол споделя във вестник " Глобус " от 1927 година, че Милев към момента не е сигурен в решението си да остане в столицата, не е сигурен дали има какво да даде на изкуството, дали не е просто един " селски даскал, който рисува от досада в свободното си време ".
През 1927 година във в. " Стрелец " е оповестена публикация от Чавдар Мутафов, отдадена на стенописното творчество на Милев, която уеб сайтът ни напомня. Мутафов приключва публикацията по този начин:
" Може би тези фрески не са съвършени, може би по този начин те ще останат единствено един безценен и драматичен спомен за опциите, които носеше изкуството на този така рано умрял художник. Ала в тях е завещана битката за жанр, за нови пътища, за тайната на оня облик на родното, за който Иван Милев се бори до смъртното си легло ".
Случвало ли ви се е да отворите портфейла си и да се замислите чий портрет е върху банкнотата от пет лв.. Това е Иван Милев - художник, сценограф и един от главните представители на българския сецесион.
Легендата споделя, че е роден в порутена овчарска хижа край Казанлък на 19 февруари 1897 година Баща му, потомственият пастир Милю Лалев, има огромно стадо и желанието му е младият Иван да продължи фамилната традиция. Но фантазиите на момчето са надалеч по-големи от зелените ливади и дългите дни със стадата, споделя уеб сайтът.
Израснал под грижовната ръка на майка си, Иван придобива нюх към хубостта. По-късно младият Милев споделя за гения на своята майка, чиито бродерии и писани яйца удивлявали с хубостта си.
През 1916 година, по време на Първата международна война, е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е причислен в щаба на Въздухоплавателната тайфа като боен художник. През 1917 година е боец на румънския фронт. На 18 ноември същата година, по време на отпуск, открива двудневна независима галерия в Казанлък. Демобилизиран е през 1918 година, след което приключва гимназия в родния си град. Работи като преподавател в село Коручешме, Хасковско. През 1920 година е признат в Държавната художествена академия в София. Сътрудничи на вестник " Червен смях " като илюстратор и карикатурист. През 1922 година рисува кориците на книгите " Смърт " на Владимир Полянов, " Синята хризантема " на Светослав Минков, " Фантазии " на Едгар Алан По, " Ужасът " от Ханс Хайнц Еверс, издадени от издателство " Аргус ". Прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар " Арена ", издадена от " Т. Ф. Чипев ". През август 1923 година посещава с група състуденти Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се от близко с достиженията на италианския подем и барок. През януари 1924 година дружно с Иван Пенков реализира сценографията на " Тоз, който удря шамари " от Леонид Андреев в Народния спектакъл, за който оформя и други постановки. На 29 юни 1925 година получава удостоверение за приключен цялостен курс с цялостно отличие от Художествената академия, компетентност " Декорация ".
Впоследствие работи като художник на свободна процедура, илюстратор и създател на фрески за частни домове. Заедно с Васил Вичев взе участие през 1925 година в състезанието за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 година е признат в сдружение " Родно изкуство " и през април-май взе участие в изложбата му с " Божа майка " и " Светогорска легенда ".
Жени се за оперната певица Екатерина Наумова
Рисува я неведнъж; нейни черти се откриват в картината му " Ахинора ". На 18 май 1926 година се ражда щерка им Мария Милева, която става проектант. През декември същата година Иван Милев заболява от испански грип и умира на 25 януари 1927 година, ненавършил 30 години.
Запазеният документален материал за живота и творчеството на Иван Милев е нищожен, написа в собствен текст Йорданка Топалова. Иван Милев обаче е бил дарен освен с очи и ръка на художник, само че и с сензитивна душа, подвластна на изящната книжовност. Има догатки, че в най-ранната си младост се е колебаел на коя от музите да се посвети. " Неговото литературно завещание - дневникът му " По пътя на страданието ", стиховете и прозата му, скъпи като документ за духовния живот на художника - е било всъщност недостъпно за откривателите и по тази причина е останало без интерпретация ", написа доктор Ружа Маринска в студия, отдадена на 100-годишнината от рождението на Иван Милев.
В най-ранните произведения на Иван Милев сюжетите, багрите, настроенията се градят на националния дух, на националните приказки, песни и митове, на хубостта на българската природа. Сякаш неговата заложба е особено пригодена да служи на любовта към българина и на всичко това, което от епохи лежи в основата на българската психика. За него няма нищо по-съкровено от националния обичай в неговата най-избистрена и безконечна форма - жътвата, оранта, мистиката на националните обреди, православната религия и молитвите, любовното обричане. Неговите съществени герои са овчари, гъдулари, гайдари, кавалджии, приказни герои - Крали Марко, литнал на буйния си кон, " Змейова женитба ", " Слънчева сватба "... В някои от картините господства подвластният на мистиката богохулник и бунтовник, в други надвива православието и християнското примирение.
Светогорската легенда
Иван Милев основава през 1926 година своята творба " Светогорска легенда ". В открития си към този момент жанр, с сантиментална атмосфера и стилизация, художникът показва именития роман за избора на място, посочен от Дева Мария за местонахождение на бъдещата манастирска република на православието. С детенцето в обятията си, Богородица е показана в загатната българска носия и забрадка с орнаменти, която далечно припомня за обичайния мафорий, обезателно покрива главата на Божията майка във всички икони, фрески и миниатюри от евангелия, написа пък Тодорка Каменова в списание " Балканистичен Форум ". В издутото мрачно платно на ладията се вижда приглушеният, само че въпреки всичко разбираем облик на светеца-покровител на Зографския манастир Свети Георги Победоносец. Накацалите един над различен скитове и църкви основават прецизен облик, истинен и в своята феерия, със стръмните скатове на планинския Атонски полуостров. Само струящата светлина от небето към Богородица несъмнено откроява светостта и изключителната значителност на облика.
Най-известната галерия, която провежда Иван Милев е през 1920 година в Борисовата градина. От нея е и известният афиш с автопортрет на Милев. В собствен спомен за нея Николай Теодоров - Фол споделя във вестник " Глобус " от 1927 година, че Милев към момента не е сигурен в решението си да остане в столицата, не е сигурен дали има какво да даде на изкуството, дали не е просто един " селски даскал, който рисува от досада в свободното си време ".
През 1927 година във в. " Стрелец " е оповестена публикация от Чавдар Мутафов, отдадена на стенописното творчество на Милев, която уеб сайтът ни напомня. Мутафов приключва публикацията по този начин:
" Може би тези фрески не са съвършени, може би по този начин те ще останат единствено един безценен и драматичен спомен за опциите, които носеше изкуството на този така рано умрял художник. Ала в тях е завещана битката за жанр, за нови пътища, за тайната на оня облик на родното, за който Иван Милев се бори до смъртното си легло ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ