Иван Гранитски Съвременната българска поезия е богата на разнообразни лирически

Иван Гранитски

Съвременната българска лирика е богата на разнородни лирически почерци, които открояват ярки характерности. Това, несъмнено, важи единствено за случаите, в които поетичният текст издава автентично мислене, непосредност на възприятията и неподправена страст. Затова е радостно когато измежду многочислените четива с много скромни художествени качества, се промъква завладяваща със своите внушения книга. Точно подобен е казусът с лирическата колекция на Марина Бартоломеус – „ Звездица “.

Авторката е структурирала книгата си в седем раздела – Домът, Светът, Човекът, Любовта, Раздялата, Природата, Поетът. Всеки един от тях обгръща тематично свързани стихотворения. В първия цикъл впечатляват със своето чистосърдечие и непринуденост, с изящната мечтателност и светли послания произведения като „ Детство “, „ Мечти “, „ Звездица “, „ Бъдни вечер “, „ Коледа “. В стихотворението „ Бдение “ авторката споделя:

Над детската главица

пулсира ангелско зарево,

от детските ръчици

струи лъчисто очакване

Искреното и непосредно възприятие зарежда стиха с благородна сила. След първия цикъл, който можем условно да определим като носталгично-романтичен, следва цикълът „ Светът “. Тук откриваме остра обществена рефлексия, някъде даже и публицистично подострен възторг.

Поетесата страда за своето Отечество, за актуалното българско общество, което е раздрано от несъгласия. Омразата, злочинствата, зломислието, завистта и други грозни пристрастености и усеща опълчват хората едни на други и водят до тежки обществени напрежения.

Може би най-ярка илюстрация в това отношение са стихотворенията „ Къде ни водиш, Боже? “, „ Протести в София “, „ Опрощение “, „ Народе мой “. В програмната творба „ Войните “ авторката споделя:

Земята ни раздрана в злокобни рани…

И разсъдъкът ни тъгата не ще да побере.

Сърцето се напряга, до спукване се стяга,

и то не може ужаса да понесе!

Третият цикъл – „ Човекът “ насочва нашето внимание към екзистенциалната драма на актуалния човек. Лирическата героиня разсъждава за себе си, за света към нея, за другарствата, очакванията, измените, редуващите се покруси и възторзи, които съпътстват делника на сензитивната душа. Поетесата се подлага на безсърдечен самосъд – тя споделя, че е живяла бясно и че примката на разсъдъка през годините безжалостно е пристягала нейната шия. Чак до там, че престава да има вяра в магията на любовта, крие възприятията си, погазва пристрастеностите си.

Но от лудостта на делника тя изтръгва основните истини на живота си и минала през разочарования и очаквания, през премеждия и любови, възкликва:

И дори в най-дълбоката горест,

най-долу скрита истина нетленна:

блещука като майчина сълза

вяра – капчица последна.

Книгата на Марина Бартоломеус „ Звездица “ ни демонстрира авторката като поетеса с построен явен и надарен лирически почерк. Нейните внушения са заредени с благородна вътрешна сила. Енергията на добротолюбието, добросърдечието, доброчестието. Четейки и препрочитайки стихотворенията в тази вълнуваща лирическа колекция, се убеждаваме, че в актуалната българска поезия се влива един нов автентичен поетически тембър.

Издателство „ Захари Стоянов “ и галерия-книжарница „ София-прес “ показват книгата „ Звездица “ от Марина Бартоломеус в петък, 8 април, от 18 ч. в галерия-книжарница „ София-прес “ на ул. „ Славянска “ 29.