ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва

ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 година в София. Завършва публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Бил е редактор и зам. основен редактор на в. " Пулс ", зам. основен редактор на в. " Литературен фронт ", основен редактор на сп. " Черно и бяло ", шеф на ИК " Христо Ботев ", общоприет шеф на Българска национална телевизия. Създател е на изд. " Захарий Стоянов ", основен редактор на сп. " Везни ", шеф на изд. " Гео Милев " и ръководител на Международната фондация " Гео Милев ". Автор е на над 45 книги - лирика, литературознание, литературна рецензия, изкуствознание и журналистика, детска литература. Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на Българска академия на науките. Носител е на влиятелни национални литературни награди. Член е на УС на Съюз на българските писатели и на УС на Агенция " София-прес ". Депутат в 45-ото Народно заседание. />
Отражения

1.
Пазвата зелена на тревата
мами пасажера да се отпусне
в обятията нежни на тъгата
която идещата нощ предвкусва

И да спи така дълго дълго
че не запомнил печал и съблазни
като съсъд да се извърши
със сънища благообразни

И след век да се разсъни
в свят изцяло чужд
и дълго дълго да се чуди
на неописуемия кръговрат

2.

Духът извайва формите менливи
той ражда източниците на вярата
Сила и светлина се сливат
и неуверените сърца прогарят

Тлее светкавицата на живота
и в мъртвата материя даже
както във вулкана латентен уединен
лавата кипи бълбука ври

С велико непомерно неизменност
безкрайните лимити одухотворява
И необятните галактически пространства
възпламенява със духовна лава

15.XI.2023

3.

В тъмницата мрачнееща на яростта
заключен е завинаги духа на злия
Буйства и беснее той като хала
в ледения дом на Смъртта

И вероятно цели хилядолетия
ще го мъчат вътрешните демони
Живя като злокобно междуметие
сред мъртъвците непогребани

Душата си погуби окончателно
Божията светлина погасна
Присъда неотменима и всевластна
го запокити в бездни необятни

16.XI.2023 година

4.

Човешката душа ни учи Платон
е каляска теглена от вихрогони
Първият свети като сияйно злато
вторият от черна пристрастеност е гонен

Белият жребец я тегли към небето
черният влече към тъмни пристрастености
Мъдрият колесничар съумява двете
начала да впрегне и напасне

Душата на орфика е щастлива
тъй като хармонията е разкрила
Теглят колесницата сивили
и пътят към звездите се открива

18.XI.2023 година

5.

Свръхсмисъла да разсъждаваш
припомня изолиране в пустиня
Усамотяващото Слово просветлява
и буди сърцето ти изстинало

Взрян в душата си безсмъртна
чудиш се живял ли си рационално
Суетата на деня отхвърля
поглъщане в магията на думите

А единствено там живее истината
и вярата душата окрилява
В пустинята безмълвно се разлиства
сърцето ти и оживява

27.XI.2023

6.

Духът на бездната сурово пророкува
нужно е пределното примирение
в случай че искаш душата си да излекуваш
и да постигнеш същинско просветление

Само смирението страха преодолява
от раздялата с плътта и пристрастеностите
Духът на бездната ти повелява
отвод от уютността на яслите

в които светския живот примамва
душите горделиви и себелюбиви
А същинската светлина на Храма
озарява единствено братолюбивия

27.XI.2023 година

7.

Изваяни от бронз и мрамор
стоите скръбни и печални
и гледате прииждащите варвари
които с кълчене церемониално

разрушават вековната ни памет
Гаврят се с духовните светини
и имат вяра че историята няма
да запомни техните руини

Рушете поругавайте само че знайте
колелото на историята се върти
Ден до пладне подлостта ще трае
Възмездие сурово ще ви връхлети

8.

Лети соколът във небето
свободен безгрижен и всесилен
крилата му прозирно светят
с безкрая той е единосъщ

Наблюдава зорко той земята
и вижда божиите твари
по какъв начин пъплят страхливо из тревата
и нежно милно беседват

Соколът усеща се покровител
пазач по Божия заръка
криле във небесата извисил е
насочен към звездните лимити

20.XII.2023