Иван Анчев, Атлантически съвет на БългарияМетежът на Пригожин изглежда спихна.

Иван Анчев, Атлантически съвет на България

Метежът на Пригожин наподобява спихна. Паралелите с метежа на ген. Корнилов от 1917 година не са един и два. Твърде евентуално е Пригожин да го реализира ориста на Корнилов - да загине от граната, хвърлена в стаята му. Бих се обзаложил на 10 рубли, в случай че някой желае…

Но бързо развилият се и още по-бързо спихнал бунт на Пригожин демонстрира (доказва) няколко неща:

1. Царят е гол. Доколкото е “цар ” и до колкото един (вече) фантом може да е гол. Днешният ден е унищожителен пестник за Путин. Шамар от който той в никакъв случай няма да се възвърне. В Мордор не обичат слабите водачи. Да си спомним ориста на Хрушчов (след Карибската/Кубинска ракетна криза) и обезвереният Горбачов, слизащ от самолета “на другия ден ” след преварата от 19 август 1991 година в Москва. За руССките водачи, претърпели сходни плесници пътят е единствено един - по стълбичката надолу. За путЛер - уповавам се и на дясно, към Хага. Там му е мястото, без грам условности.

2. Пригожин. Да си ревизира деликатно храната и чая. Да си затваря прозорците, за са не влети някоя граната през тях. Неговите дни са преброени. Нямам подозрение в това. Всеки вдигнал ръка против Царь - государь отлита при Кобзон. Тук нямаме тематика или въпросителни.

3. Самая могучая! Не е Самая и още по-малко е “могучая ”. След звучните плесници в Украйна, в този момент получи още по-звучни от тайфа главорези, които като башибозук стигнаха до Москва. И неизвестно какво, само че не и Самая Могучая, ги спря пред портите на Кремъл.

4. Шойгу и Герасимов. Двойка клоуни, единият от които еленовъд (Шойгу), които от тук нататък не знам по какъв начин ще командват разпасаната московска армия. Същата армия, чийто зам. шеф на генералния щаб при започване на деня седеше в една беседка и убеждаваше Готвача “моля ви, недейте да вършиме това ”. И тази “войска ” очаквате да победи славната (вече 16 месеца!) украинска войска? No way.

5. Десетките съветски старши офицери и генерали, отдали заповед “Тръгваме с Пригожин ”. Какво се случва с тях (не че ме интересува, или пък ми пука!)? Ще вършим нова чистка измежду висшия команден състав като през 1937 година? Ще разстрелване Тухачевски (все отново сатрап, да не забравяме!) още веднъж? Това ще е ориста на Суровикин и суровикинчетата под него, нямайте подозрение.

6. Кадиров. На пръв взор печеливш (остана предан на путЛер), само че остава чувството за не доста ясно и изрично деяние. Поне не и тогава, когато то беше най-необходимо. Като цяло: измъкнал се изсъхнал от обстановката, само че ще бъде под още по-строг надзор.

7. Гамбита ФСБ - ГРУ. Завърши с реми, само че ГРУ сподели основни мускули. ФСБ ще има проблеми с Царя. Ще има пренареждане…

8 (последно): мълчанието на агнетата в България. Цялата Пета колона на Москва изпадна в мозъчна гибел през днешния ден за дванайсетина часа. Ни стон, ни вопъл. Само изцъклени погледи пред монитора на компа и влажни от пот пръсти върху мишката. Сега ги чакам от на следващия ден да се върнат още по-силни и по-правоверни. Само че точно в този момент, в днешния ден и днешната вечер следва да си заложен въпроса за цялостната дерусификация на България. Из корен! Започвайки от преименуването на ул. Граф Игнатиев и премахването на МОЧА в София и стигайки до възбраната на прокремълската партия “Възраждане ”. Само тогава ще имаме мощна, богата, европейска и просперираща България.

Пригожин и Путин са ясни - те са на бунището на историята, там където им е мястото. За България да мислим!