Трифонов, Бареков, Сидеров - прилики и разлики
ИТН със своето предлагане-непредлагане на кабинет едвам не блокираха парламентарната машина, едвам не я повредиха. При това едва ли това е била задачата. По-скоро наподобява, че Слави и посочените от него организират политически опити и сами се изненадват от резултата. Но без значение от " резултата на изненадата ", в техните дейности се долавя нещо познато, чувство за дежавю. От какво идва то?
Ако Има Такъв Народ желае да остане в политиката
Не слагам под въпрос откровеното желание на Има Такъв Народ да изчегърта " модела Борисов ". Но както са го подкарали, в никакъв случай няма да се оправят с наследството от мутренските години. Ето огромните проблеми, които би трябвало да решат.
Няма подобен народ. Наистина.
Хъшлашко, надменно, непристойно: когато Сидеров се развилнее
Бареков - българският Баш реакционер
Има Такъв Народ (2020) на Слави Трифонов е третият сполучлив (вкарал депутати в парламента) телевизионно-партиен план у нас, който повече или по-малко е сходен на предходните два - " Атака " (2005) на Волен Сидеров и " България без цензура " (2014) на Николай Бареков. Характерно за тях е, че се основават лидерски партии на основата на известността, която преди този момент водачът им е натрупал като ефирен водещ - Сидеров в СКАТ, Бареков в ТВ " Европа ", бТВ и ТВ7, Трифонов в Българска национална телевизия, " 7 Дни ", бТВ и " 7/8 ". Трансферът на въздействие от медийната в политическата гласност предопределя сходствата в държанието на трите партии.
Несистемна игра, ненавист и популизъм
На първо място то е държание на непостоянен състезател, който отхвърля да влезе в институционална роля и продължава да се движи по законите на екранния театър, като залага основно на провокацията. В това отношение Волен Сидеров, който с търсените си кавги успяваше да провокира органите на реда да го арестуват, е станал нарицателно. Но и Бареков преди, и сценаристите от Има Такъв Народ в този момент не наподобяват на политици, а в най-хубавия случай на участници в политическо риалити.
Второ, телевизионните политици обичат речта на омразата. И в нейните обичайни форми като ориентирана против евреи, роми, турци, мюсюлмани, гейове и т.н, само че на първо място против политическия конкурент. Той би трябвало да бъде погубен с думи, а те би трябвало да наподобяват гневни, ядосани, афектирани, зли, по опция в черни одежди. Което не им пречи да се коалират с него или със същата гняв да се нахвърлят върху съдружните си сътрудници. Достатъчно е да се проследят връзките да вземем за пример сред Сидеров и различен родолюбец Валери Симеонов, притежател на малкия екран, родила " Атака ", или пък Бареков, който влезе в политиката със свирепата закана: " Веднага щом се закълна като министър председател, ще задържам мишока Борисов ", а най-после затихна в позата на негов нерешителен покровител. За Има Такъв Народ още е рано да се вършат заключения, само че, по този начин или другояче, с искрено недиалогичния фасон, по който предлагаха министър председатели и министри, взривиха естествено зародилата коалиция на " партиите на смяната ". И тук към този момент може да се подозира освен податливост към опити, а политически предумисъл.
Трето, идеологията на тези телевизионни партии е някакъв коренен популизъм, който разказва обществото като война сред народа и елита. Политическият хайлайф, който по изискване се приема за подкупен и подкупен, е разгласен за зложелател на народа и включва всички политици, като се изключи партията, решила да го изобличи. Тя дава обещание на народа, че в случай че ѝ даде доверието си и я облече с " национална власт ", войната ще завоюва народът, а не елитът, както до момента. На народа (Трифонов без ангажименти приказва от негово име, Бареков говореше от името на хората, Сидеров от името на българите) се приписва общо мнение, което съответствува с мнението на партията. Това ѝ дава привилегията да съставлява всички дружно, което значи никого съответно - радикалният популизъм е опасност за представителната народна власт. Партиите в неговия обхват не разпознават гласоподаватели с групова еднаквост, чиито ползи пазят, което ги прави свободни да пазят своите лични. И поражда догадки дали политическите им спектакли нямат продуцент, който не излиза в надписите най-после. А и дали не е допустимо той да се окаже еднакъв и за трите телевизионно-партийни плана.
За Има Такъв Народ още има мост, който като че ли не е изгорен
Има Такъв Народ получи редкия късмет да смъкна от себе си този тип съмнения, тъй като в Народното събрание го вкара протестната вълна от предишното лято дружно с още две партии, едната от които - Демократична България, с дълга предистория на систематичен политически състезател. Но вместо да се възползва от шанса си, небрежно се скара с тях, което типологично го отдалечи от " партиите на смяната " и го остави в фамилията на " телевизионните партии " - Сидеров-Бареков-Трифонов.
Все отново, не всичко наподобява изгубено, още има мост за Има Такъв Народ, който като че ли не е изгорен - критическият им хъс към заварения политико-корпоративен модел, желанието им да се декларират като непоколебими борци против него. Но това не може да става единствено с тирада на омразата, а дори не е и належащо. Много по-важно е да се разграничават като идеология и държание (и разликата да личи) от тези, които замерят с думи.
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Ако Има Такъв Народ желае да остане в политиката
Не слагам под въпрос откровеното желание на Има Такъв Народ да изчегърта " модела Борисов ". Но както са го подкарали, в никакъв случай няма да се оправят с наследството от мутренските години. Ето огромните проблеми, които би трябвало да решат.
Няма подобен народ. Наистина.
Хъшлашко, надменно, непристойно: когато Сидеров се развилнее
Бареков - българският Баш реакционер
Има Такъв Народ (2020) на Слави Трифонов е третият сполучлив (вкарал депутати в парламента) телевизионно-партиен план у нас, който повече или по-малко е сходен на предходните два - " Атака " (2005) на Волен Сидеров и " България без цензура " (2014) на Николай Бареков. Характерно за тях е, че се основават лидерски партии на основата на известността, която преди този момент водачът им е натрупал като ефирен водещ - Сидеров в СКАТ, Бареков в ТВ " Европа ", бТВ и ТВ7, Трифонов в Българска национална телевизия, " 7 Дни ", бТВ и " 7/8 ". Трансферът на въздействие от медийната в политическата гласност предопределя сходствата в държанието на трите партии.
Несистемна игра, ненавист и популизъм
На първо място то е държание на непостоянен състезател, който отхвърля да влезе в институционална роля и продължава да се движи по законите на екранния театър, като залага основно на провокацията. В това отношение Волен Сидеров, който с търсените си кавги успяваше да провокира органите на реда да го арестуват, е станал нарицателно. Но и Бареков преди, и сценаристите от Има Такъв Народ в този момент не наподобяват на политици, а в най-хубавия случай на участници в политическо риалити.
Второ, телевизионните политици обичат речта на омразата. И в нейните обичайни форми като ориентирана против евреи, роми, турци, мюсюлмани, гейове и т.н, само че на първо място против политическия конкурент. Той би трябвало да бъде погубен с думи, а те би трябвало да наподобяват гневни, ядосани, афектирани, зли, по опция в черни одежди. Което не им пречи да се коалират с него или със същата гняв да се нахвърлят върху съдружните си сътрудници. Достатъчно е да се проследят връзките да вземем за пример сред Сидеров и различен родолюбец Валери Симеонов, притежател на малкия екран, родила " Атака ", или пък Бареков, който влезе в политиката със свирепата закана: " Веднага щом се закълна като министър председател, ще задържам мишока Борисов ", а най-после затихна в позата на негов нерешителен покровител. За Има Такъв Народ още е рано да се вършат заключения, само че, по този начин или другояче, с искрено недиалогичния фасон, по който предлагаха министър председатели и министри, взривиха естествено зародилата коалиция на " партиите на смяната ". И тук към този момент може да се подозира освен податливост към опити, а политически предумисъл.
Трето, идеологията на тези телевизионни партии е някакъв коренен популизъм, който разказва обществото като война сред народа и елита. Политическият хайлайф, който по изискване се приема за подкупен и подкупен, е разгласен за зложелател на народа и включва всички политици, като се изключи партията, решила да го изобличи. Тя дава обещание на народа, че в случай че ѝ даде доверието си и я облече с " национална власт ", войната ще завоюва народът, а не елитът, както до момента. На народа (Трифонов без ангажименти приказва от негово име, Бареков говореше от името на хората, Сидеров от името на българите) се приписва общо мнение, което съответствува с мнението на партията. Това ѝ дава привилегията да съставлява всички дружно, което значи никого съответно - радикалният популизъм е опасност за представителната народна власт. Партиите в неговия обхват не разпознават гласоподаватели с групова еднаквост, чиито ползи пазят, което ги прави свободни да пазят своите лични. И поражда догадки дали политическите им спектакли нямат продуцент, който не излиза в надписите най-после. А и дали не е допустимо той да се окаже еднакъв и за трите телевизионно-партийни плана.
За Има Такъв Народ още има мост, който като че ли не е изгорен
Има Такъв Народ получи редкия късмет да смъкна от себе си този тип съмнения, тъй като в Народното събрание го вкара протестната вълна от предишното лято дружно с още две партии, едната от които - Демократична България, с дълга предистория на систематичен политически състезател. Но вместо да се възползва от шанса си, небрежно се скара с тях, което типологично го отдалечи от " партиите на смяната " и го остави в фамилията на " телевизионните партии " - Сидеров-Бареков-Трифонов.
Все отново, не всичко наподобява изгубено, още има мост за Има Такъв Народ, който като че ли не е изгорен - критическият им хъс към заварения политико-корпоративен модел, желанието им да се декларират като непоколебими борци против него. Но това не може да става единствено с тирада на омразата, а дори не е и належащо. Много по-важно е да се разграничават като идеология и държание (и разликата да личи) от тези, които замерят с думи.
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ