Историята показва, че Русия е изгубила 19 войни и всичко

Историята демонстрира, че Русия е изгубила 19 войни и всичко може да бъде проследено от Иван Грозни до Владимир Путин. В случай, че се чудите коя тъкмо война е изгубил Владимир Путин, насочете вниманието си към първата им инвазия в Чечня. В модерната история на Русия, в случай че включваме събитията след Втората Световна война, можем да стигнем до заключението, че тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и актуалната Руска федерация, постоянно са на път да се върнат с още няколко крачки, измерени най-малко в десетилетия, обратно.

Дали историята се повтаря? Някъде през 1989 година ще открием, че множеството западни сътрудници са в Западна Германия и чакат развиването и спогодбите сред Горбачов и Рейган.

Настроенията при комунистите от другата страна е ниско и даже плашещо. Никой не може да одобри концепцията, че изтокът и западът ще се обединят. Повечето отхвърлят тази концепция като антихристко придвижване. Настроенията в Източния блок също са сложни за разбиране.

Тогавашният шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ – Уилям Уебстър ще прекара време за среща с представители на другите държавни управления под опеката на Съюз на съветските социалистически републики и ще им показа проектите за смяна в цяла Източна Европа. Реакцията на всички е идентична – Германия няма да се събере в едно цяло, думите на Уебстър са някаква долна измислица и всичко ще остане по този начин, както е било. Никой не е вярвал, че лудостта на една цяла ера е на път да свърши.

Безумците са имали време да разиграят всички войни, да покажат своята мощ и експанзия, да показват технология или неналичието на такава. Никой не разполага с кристалната топка, с цел да надникне в бъдещето и да види изхода на актуалните спорове. Различни историци считат, че цялата война в Украйна може да се счита за един просрочен миг от 1989 година Прогнозите за днешната война се трансформират с всеки минал час, а дълготрайните прогнози не престават да се разрушават. Конфликтът трябваше да продължи няколко дни, след това се прибавиха няколко седмица, до момента в който месеците не започнаха да се нижат един след различен.

Soldiers and Airmen conduct deployment activities at Aviano Air Base, Italy, Feb. 24, 2022. Soldiers of 2nd Battalion, 503rd Infantry Regiment, 173rd Airborne Brigade, departed Caserma Ederle, Vicenza, Italy, for Latvia to assure our Allies and partners and deter aggression. (U.S. Army photo by Sgt. Meleesa Gutierrez)

И до през днешния ден в Русия ще се открият поддръжници на войната, които имат вяра, че фашистите и НАТО са се изправили против тях. Редица поддръжници ще показват агресора като кучето в ъгъла, което нямало никакъв различен избор, с изключение на да стартира да хапе. Покрай феновете на експанзията, страната напущат и някои от най-хубавите анализатори на Путин, следвани от интелигенцията и тези по-заможни фамилии, които осъзнават, че могат да харчат насъбраните си средства някъде другаде.

Една от аргументите е, че водачът на Руската федерация към момента се счита за безспорен хегемон, който най-вероятно ще остане и след края на тази война – съветските жители не разясняват дали същата ще бъде извоювана или изгубена. За страдание ще забележим, че историята се повтаря. Обединението сред Източна и Западна Германия също се посреща с съмнение, като че ли е един отдалечен парадокс.

Последният път, когато има промени на сцената, когато Съюз на съветските социалистически републики стартира да се сгромолясва, историята демонстрира бързото събаряне на Горбачов, разпределянето на властта сред Елцин и доближени, внедряването на Владимир Путин и една дълга затворена борба, в която новата Руска федерация би трябвало да откри своя път и опция освен да заздрави икономическите дупки, само че и да тръгне напред.

Ако съпоставяме времето при встъпването на власт на Владимир Путин, което също стартира с война, оркестрирана от няколко терористични акта с доста мнителни причинители, то допустимо ли е и краят да пристигна с война?

Различни международни и стопански анализатори не виждат някакъв оптимизъм, първите са скептични на бойното поле, а вторите подозират, че идващият подем на Руската федерация умерено може да изчака най-малко 50-100 години. Белезите на потъващия транспортен съд могат да се виждат с частичната готовност, затварянето и игнорирането на света, даже заканите с нуклеарно оръжие се преглеждат като един обезверен ход.

Дори връзката на Руската федерация с Крим, изобразена в един мост, беше наранена и сподели ясно, че пъпната шнур е подготвена да се скъса. Катастрофата продължава да се рисува на бялото платно, откакто анексацията и гръмките думи като „ Оставаме вечно “ се оказаха към 10-20 дни като дължина. Привържениците на Русия не стопират да декларират, че НАТО взе участие в този спор, само че единственото присъединяване е очебийно с доставката на качествено и модерно оръжие. Елемент, изчезнал напълно в съветските бойни редици.

Военната тактика може да се приложи единствено от тези, които имат насъбран опит и знаят по какъв начин да я ползват. Генералите, пристигнали след краха на Съюз на съветските социалистически републики, могат просто да се радват на по-добри връзки и контакти в партията. Не инцидентно обърнахме внимание на съветския десантчик, който най-после беше заставен да избяга в Париж и да скъса военната си брошура и паспорт, пускайки ги на дълъг път през тоалетните на летище Шарл Дьо Гол. За първи път виждаме в действително време да умират толкоз доста генерали – в това число и от запаса.

Дълбокото подценяване на украинските сили беше няколко пъти посочвано от полковник Михаил Ходаренок, който неведнъж посочваше на всички, в това число и в ефир, че Украйна има готова войска, която може да отговори на всички типове експанзия. Никой не го послуша тогава и никой не го слуша в този момент. Логистиката беше следващият проблем. Затънала тежка техника по съзнателно наводнените улици не позволяваше по-бързо придвижване. Откриха се инженери, които показват, че някои от машините и камионите са закупени от Съединени американски щати, както и системите за прекосяване през тежки и пресечени местности.

Тогава стана ясно, че с цел да работят вярно, същите би трябвало да се употребяват по един път на месец, само че явно даже това предписание не е спазвано. Изчисленията и финансовият запас за водене на война ще покажат и следващата покруса. Обещанията за високи заплати, независимост на пандизчиите и всевъзможни други материални облаги, тук включваме даже новите машини Lada, не могат да стимулират никого да стане курбан за фантазии и очаквания за победа.

В предишното Херман Гьоринг няколко пъти акцентира, че един народ би трябвало да има искрата и желанието за война. За нея би трябвало да има хора, които да са уверени в концепцията за сражението и да са подготвени да дарят своя личен живот за успеха. За достигането на този фанатизъм е належащо даването на оръжие, добра материална база, храна, финансова мотивация и още редица други. Какво тъкмо получи съветския боец на фронта? Нищо от изброеното.

Какво ще се случи, в случай че Украйна победи и Русия изгуби?

Това е въпрос, който би трябвало да бъде виновен от самия първи в Русия. Украинската войска се намира на забавен кръстопът и стигна до територия, която изгуби от 2014 година Под риск стои една от най-силните логистични линии на Русия, а нейното прерязване може да се окаже съдбовно. Не е мъчно да открием, че даже Александър Дугин стартира да подлага на критика Путин, изключително откакто всеки има съмнения, че даже той знае кой е бил неговият същински главорез, само че това са единствено теории, дано не изпадаме в крайности. Едно е несъмнено, загубата на тази война ще докара единствено до надълбоко и несъмнено оскърбление, следващият шамар, който се повтаря един път на 20-30 години време.

Има и друга завладяваща версия, която не би трябвало да се пренебрегва. Възможно е Путин да пази своите мощни запаси за възможната и толкоз предстояща война с НАТО. Единственият проблем е, че НАТО като че ли няма никакво желание да пречи на украинците с тази задача. Ако обаче запаси се пазят, за какво бяха нужни още 300 хиляди индивида, които да се включат в сражението? Има ли логичност?

Последният път, когато някой заплашва Европа с тотално заличаване, ориста му завърши в бункер. Проблемът е, че тогавашният немски водач разполагаше единствено с далекобойни ракети, само че през днешния ден приказваме за нуклеарен боеприпас. Това ще е последната крачка, която ще реши бързо всички проблеми, само че идва и идващият въпрос? Тогава ще има ли някакъв смисъл? Това е рисков танц, в който потреблението на сходно оръжие от едната страна, автоматизирано ще докара до отговор от друга. Да не забравяме, че споразуменията, едно от многото, показва, че когато една страна не разполага с нуклеарно оръжие и е обект на сходен удар, то всички останали нуклеарни сили имат правото и свободата да отвърнат на този удар.

Залогът е значителен и можем да бъдем сигурни, че при възможна загуба на Русия, глобите и всички замразени банкови сметки ще останат на запад. Дори и сега има прекалено много недоволни съветски олигарси, които не могат да прекарат почивката си в Монако или на други обилни местоположения. Забраните ще останат, а пръстите ще сочат единствено един отговорен. Възможно е да забележим идващият спокоен прелом, в който някой просто ще помоли Путин да си тръгне с някакво достолепие, преди да е станало късно, преди да се наложи за политическа екзекуция. Кой знае, може би замъкът ще му остане.

Запазването на позицията ще докара до още един проблем – в случай че Путин остане и след загубата, то най-вероятно ще забележим приключването на още редица съветски жители, способни да живеят и работят доста по-далече от стоманения пестник. Няма по какъв начин да се избяга и от този сюжет, изключително откакто видяхме на какво е способна една готовност. Възпитанието в национализъм с пропагандни малките екрани и водещи като Олга Скабеева, може да работи единствено за ниско до приблизително образованите руснаци – всички останали четат през редовете им.

Руските произшествия от последния век са лесни за следене: клането им през Първата Световна война, крахът през Втората Световна война и немското нахлуване и рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Първата покруса роди болшевиките и сътвори холодомора, втората покруса роди Съюз на съветските социалистически републики и сътвори желязната завеса, а третата следим сега. Единствената разлика е, че след Втората Световна война, руснаците могат да откраднат немски ракетни учени, а от сегашния боен спор си потеглят с тоалетни чинии.

Какъв ще е изходът и на какво ще станем очевидци през този век? Предстои да разберем, само че няма разбор, който да остава позитивен за Руската федерация. Необходимо е пояснение.