Историята не е просто документи, тя е съдбата на стотици

Историята не е просто документи, тя е ориста на стотици хиляди хора, част от които и сега са живи. Техните наследници сигурно са живи. Това сподели в предаването „ Лице в лице “ журналистът Иван Георгиев запитан какво би споделил на политиците по отношение на Северна Македония.

„ Историята е записана, тя е непокътната. Пазят я с изключение на книгите и документите, пазят я и живите очевидци на тези събития, тъй като приказваме за едни процеси, които се развиват в границите на миналите 70 години “, съобщи журналистът.

Той описа история, когато е гостувал преди години на собствен другар в Струмица.

„ Преди да отидем в дома му, където брачната половинка му ни нагости, минахме през гробището в Струмица, където трябваше да мажем мраморните плочи с тиня, с цел да забележим по какъв начин българските имена са изчукани от горната страна на окончанията ов са изписани с ки в опит да бъдат изменени идентичностите на българите, починали в този регион.

И тогава си припомням, в дома на този човек, няколко дни преди най-светлите християнски празници той ми описа една история за това по какъв начин като дете е гледал футболен мач в дома си дружно с татко си сред тимовете на Югославия и България. Правил съм си труда да погледна, доста пъти са играли футболните тимове на Югославия и България в предишното, тъй че не съм сигурен тъкмо за кой интервал става време, Но по този начин или другояче България отбелязва гол. Бащата на този човек подскача да се зарадва, че България е вкарала, въпреки всичко да кажем на нашите езици, че става въпрос за хора, които живеят в границите на Титова Югославия в този интервал, вижда, че децата се към него и го гледат, и сяда на стола без нищо да каже в опит да ги защищити “, добави Иван Георгиев.

Иван Георгиев сподели, че тогава е мислел, че тази история е малко пресилена:

„ Но няколко години по-късно, когато с екип на bTV отидохме да снимаме на Голи Оток, който е най-зловещият концентрационен лагер по време на Титова Югославия и на място, и от оживели очевидци разбрах, че на този остров, който е част от територията на модерна Хърватия, са изпращани българи единствено поради това, че са получавали писмо от свои близки в България и разбрах, че този роман по никакъв начин не е пресилен “, описа Иван Георгиев.

По думите му разказите са доста и феновете и политиците би трябвало да знаят, че това, което нашите западни сътрудници, което доста политици назовават история, в действителност е ориста на стотици хиляди наши сънародници от двете страни на границата по този начин, че зад историята и зад обстоятелствата стоят в действителност същински хора и имена.

„ Ще си разреша да опиша още една история, още едно име. Преди няколко години имах удоволствието и достойнството да се срещна с един човек, чието име значи доста в историята на Македония. Това е господин Христо Матов. Той носи името на своя чичо, той е племенник на Христо Матов, татко му Милан Матов. Тези хора са от Струга, едни от създателите, едни от иконите на Вътрешна македонска революционна организация, уредници на Охридско-дебърското въстание. Те са оставили имената си със златни букви в историята на района.

Никога няма да не помни по какъв начин след едно посещаване до Скопие, където отидох и влязох в новопостроения музей на македонската битка, отидох и влязох и му купих един албум, в който имаше и фотография на восъчната фигура на неговите татко и чичо, и я занесох в дома му, с цел да му я покажа. Никога няма да не помни неговата реакция и неговите думи, че в действителност това е едно извънредно извращение, което се случва с паметта на неговия жанр и на всички тези стотици хиляди българи, които са избивани, гонени, затваряни, преследвани, изселвани от територията на модерна Северна Македония по време на Титова Югославия. Техният брой е над 130 000 “, сподели още Иван Георгиев.