Наистина ли българинът е бил под Османско робство или владичество
Историята на Турското иго и непрекъснатото му повторение, постоянно основава редица главоболия, освен това в някое друго десетилетие, което минава в нашата съвременна история. От една страна ще открием, че до момента в който българинът при започване на своята нова независимост, която занапред би трябвало да се извоюва от Руската империя, не храни топли усеща към Османската империя. До огромна степен ще открием, че точно тези качества ще се употребяват и укрепват в днешната ни история, както и в историята по време на Съюз на съветските социалистически републики и други странни и неуместни човешки социо опити.
Проблемът с Османската империя е, че тя постоянно би трябвало да се преглежда като един необикновен камшик и постоянно да се повтаря, припомня и потретва. Трябва да разберем и разумното, когато историята е написана, с цел да работи в интерес на други страни, да вземем за пример по този начин наречените „ освободителки “, наложително би трябвало да има изверг. В този случай, това е Османската империя, а в следствие и Турция като страна, започваща своето битие малко след края на Първата Световна война. Следователно нашата история е обвързана с няколко особени детайли. Първо би трябвало да имаме изверг, а с цел да живее той, няколко генерации би трябвало да се възпитават в сериозна ненавист към него. След това имаме и противоположната страна – героят, добродетелят, боецът и даже радетелят на България – Русия.
Съществува един необикновен проблем в цялата тази концепция, откакто Турция беше задоволително рационална и даже смела, с цел да честити националния празник на България, то заслужава ли си да продължаваме да повтаряме една и съща неистина, освен това десетилетия по-късно. И тъкмо тук идва огромният проблем, историците постоянно ще имат какво да кажат по тематиката, само че от време на време ще е невероятно да се приказва за иго, откакто в доста връзки ще открием, че българинът има права и не се продава като плебей или движимост от един стопанин на различен.
Ако обърнем внимание на самия статут на Османската империя и обстоятелството, че в границите на V века ще промени своята визия неведнъж, то би било много мъчно да се приказва за иго. Основата остава религията, която в този случай е исляма. В този интервал ще видим постоянни промени върху статуса на българите, което е изцяло обикновено. Не би трябвало да забравяме, че османските турци не са живеели по-добре и на практика претърпяват същото, което и българите, както и другите останали етнически общности. Не инцидентно и до през днешния ден ще открием, че в Кърджали се приказва за избавление, в което наедно са взели участие християни и мюсюлмани, искащи просто да отстранен султана.
Интересен факт е, че Османската империя не оставя вратите си отворени за турците, всички позиции остават само и единствено за християни, които са решили да сменят своята вяра или вероятно са били принудени посредством кръвния налог. По думите на някои историци, еничърският пост е бил непокътнат за тези, които ясно попадат в графата – допустимо най-тъпи. В избран интервал ще стане ясно, че измежду везирите за един много дълъг интервал няма нито един човек с турски генезис.
Повечето везири са българи, гърци, сърби, албанци, италианци, унгарци и даже немци. Странно е, че когато идват венецианските разузнавачи, които по-късно да обяснят какво в действителност се случва, би трябвало да търсят преводачи, които да могат да превеждат връзката – мнозина приказват друг главен език, а най-често балканските езици са били желани по обяснимата причина.
Сред определените персони ще открием, че даже участва българин, прочут единствено като Мехмед от София. Ако това е форма на иго, в която един българин има правото да бъде в най-висшия вероятен съвет.
Що се отнася до кръвния налог, той не съумява да прекъсне едно нещо – опцията на юношите да не помнят своя роден език. Нещо повече, Османската империя в никакъв случай не е желала да се образува от турци, главен приоритет в този миг е концепцията, че са нужни мюсюлмани, заради простата причина, че същите прескачат народност и етническа концепция. Интересен факт е, че когато превзетите турски територии подхождат на въпросната вяра, не могат да се намерят някакви ексцесии.
Налагането на новата вяра със мощ ще докара до гневна опозиция и запазването на българското съзнание и християнски полезности – детайл, за който и до през днешния ден Русия се гордее, въпреки и тя самата да осъзнава, че от дълго време се е провалила.
В оня интервал се следи опитомяването и побългаряването на християнството, което се преглежда като българската религия, до момента в който мюсюлманството, разумно, стартира да се трансформира в турската религия.
Интересен факт е, че когато италиански моряци са хванати от османци, първата работа на по-силните е да създадат обрязване на всички, а по-късно да ги изпратят в Истанбул, където да работят за Османския военен флот. При морски сражения с Венеция, някои от италианските „ мюсюлмани “ постоянно ще не помнят верността си към султана и просто ще преминат на страната на своите сънародници. Българинът по време на Османската империя би трябвало да заплаща общо 10% налог от създаденото си, само че откакто ресурсите се дават на спахиите или конната армия на империята, същите персони постоянно злоупотребяват и взимат най-малко половината от реколтата.
Това ясно припомня концепцията, че когато Бог е високо, а цар е надалеч, разпоредбите се пишат от най-силния на деня. Именно тази идеология ще коства в следствие и султанската чалма. Османците не са били облагани с налог, затова доста от българските територии не се заселват съзнателно с мюсюлманско население, защото от тях облагата ще бъде минимална. Пример може да бъде даден със София, където единствените по този начин наречени турци са част от гарнизона и администрацията.
Ако имаме вяра на Константин Иречек, обичано и ревниво занятие на шопите в този интервал е обвързвано с пердах на турски пасажери, които минават по интернационалния път. Шопската пристрастеност е изключително висока, защото те постоянно употребявали дъски с пирони, с които да постановат гостите. Най-интересното е, че софийският съд е трябвало да приказва на български, защото никой не се вълнувал изключително от турския език. А най-честият отговор е: „ Не съм умъртвил човек, господин арбитър, той си беше турчин. “.
Тук идва и другият забавен детайл, когато стартира възраждането на районите, събиращи запаси, отглеждащи коне, овце и добиващи жито, сол, желязо, олово и мед, там постоянно ще се открият доста съществено въоръжени персони, подготвени да санкционират безусловно всеки пакостник. Същото важи и за главните пътни артерии, където неканените посетители се посрещат със пукотевица без никакво предизвестие.
На фона на всичко това ще открием и други забавни обстоятелства, редица български села са от напълно християнско население, където не се разрешава на нито един турчин да живее. Големите планински пътища се охраняват най-често от български родове, които на практика оперират като единствен закон и точно там не е здравословно за мюсюлманина да си предава значимост, защото неговият живот може да не види другата страна на планината.
Не са малко и записките на турци, които постоянно са виждали дебелия завършек на сопата, изключително в Габрово и региона. При опит на Евлич Челеби да потърси някаква правдивост, градоначалникът изяснява, че въпреки да става въпрос за гяури, те не престават да са хора на султана. Не е несъмнено дали са били такива, само че и не е доста здравословно да се ревизира тъкмо това. Ако в миналото решите да посетите Боженци, предлагаме да вземете с вас екскурзовод, който на драго сърце ще ви опише по какъв начин Боженци се трансформира в особена цитадела, където всеки мохамеданин е длъжен да даде оръжието си на входа.
Именно българите имат правото да носят оръжие на територията на града, а скромните произшествия, които се случват в границите на крепостта, бързо се вземат решение, когато гостите си тръгнат и оставят своите секрети вечно в планината. Не е мъчно да видим и обстоятелството, че точно там българите са имали свободата да пътуват и да търгуват в Европа, което постоянно е главен източник на прехранване. Никой не може да оспори обстоятелствата и когато идва време за пазарна стопанска система и загърбване на феодализма, точно Турция би трябвало да прогони от себе си българи, арменци и гърци, които към този момент са надалеч по-напред в своето икономическо развиване и знаят по какъв начин да поддържат и развиват своя бизнес.
Забавно е, че тъкмо в интервала от 1839 година до края на Османската империя, нейните етнически малцинства са по-способни да обхванат една цяла империя, в сравнение с противоположното. Истината е, че същата е построена от непознат труд, непозната кръв, непозната идеология и няма никаква лична еднаквост.
В този случай е забавно, че и при иго и при господство, българинът е имал своите ограничавания и не постоянно е можел да стои до модерния европеец, стремящ се да развива себе си и страната, в която живее. Именно тези ограничавания стопират неговото духовно, аристократично, буржоазно и всякакво друго придвижване, само че сигурно не можем да опишем българинът като плебей, както и да го съпоставим с афро-американецът, с робите в Римската империя и още доста други.
Причината да продължаваме да приказваме по тази тематика е, че постоянно би трябвало да имаме и мотив, с който да се прекланяме и да продължаваме да приказваме за избавление, признателност и поклонничество. И най-странното е, че нито един труженик не може да види огромната картина, България е щяла да се освободи сама, за задачата е било належащо единствено граф Игнатиев и другари да не вършат нищо, Османската империя е потъвала задоволително бързо, с цел да се постанова на съветската орда да идва на Балканите. И въпреки всичко дано не забравяме още един факт – шизофренията на руснака и обстоятелството, че той самият не знае дали да се назовава европеец или евразиец, води до по-особени главоболия и до през днешния ден.
